Воскресенье, 19.11.2017, 02:20
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/

Ба-Гуа-Джан на Лян Джънпу /стил Лян/

                

                                                     Грандмайстор Лян Джънпу /1863-1932 г./.

 

                       БА ГУА ДЖАН - ЛЯН ДЖЪН ПУ

От Alexander Atanasov на 15 януари 2014 г. в 23:50

 

Лян Джън Пу има около 80 "вътрешни" ученика. След 1949 г. много от тях останали да преподават в Пекин. Най-известните двама са Гуо Гу Мин и Ли Дзъ Мин. В интервю дадено в Пекин през 1992 г. един от "вътрешните" ученици на Ли Дзъ Мин - Чжао Да Юен, описва тренировъчната система (методи), унаследена в багуа джан на Лян Джън Пу. При изучаването на багуа джан на първо място е тренировката на "вътрешното", казва Чжао. Когато тялото е силно вътрешно, тогава може да практикуват външните аспекти на изкуството. Той твърди, че ако се отделя внимание само ма мускулите и външната сила, то това е подобно на поставянето на голямо оръдие в малка плитка лодка. В момента на изстрела лодката моментално ще потъне. Затова първото упражнение, практикуване в системата на Лян Джън Пу - това е "нейгун" - ходене в кръг. Практиката на "нейгун багуа джан" се състои в запазването на серия от статични положения на горната част на тялото по време на ходене в кръг. Чжао обяснява, че макар тази практика в багуа джан да е подобна на "джан-джуан" (упражненията на стълба), практикувани в стилове като "шаолин цюсн" или син и цюен, той има едно основно различие - в багуа джан занимаващият се се движи. Тъй като тренировките в "шаолин", то по време на стоящата си медитация те "събират" духа си чрез фокусиране на съзнанието си вътре в тялото. Ходенето по кръг в багуа джан има силно даоистко влияние и тъй като даоистите се интересували (стремели) от постигане на единство с небето и земята, те не обичали да стоят на едно място и да се концентрират навътре, както в будистките практики. Даоистите вярват, че практикуването на медитация в движение ще доведе до по-пълноценното сливане с природните образи и до обединението на земната и небесната "ци". Така, както нищо в природата не стои на място, а непрекъснато се изменя, така и практикуващият багуа джан е максимално естествен. Следователно цигун в движение е за предпочитане пред цигун практикуван статично. Чжао не твърди , че "стоенето" в стойка е лошо, но тъй като "10 000 неща" в природата не стоят на място - то по-добре е да се движим. Макар, че е почти невъзможно да се проследят корените на повечето така наречени "вътрешни" школи до техния даоистки първоизточник, една от причините да ги наричат "даоистки" е в това, че техните принципи съответстват на даоистката философия. Когато практикуващият запазва статично положение, но едновременно с това се движи по кръг, това се нарича "покой в движението" и "движение в покоя". Вътрешното води външното, външното следва вътрешното. Външно се тренира формата, вътрешно се тренират "и" (съзнанието, волята) и "ци" (енергията). Ако при движението в кръг се запазва статично положение, то вътрешното и външното се тренират едновременно, като вътрешното води външното. В "шаолинския" или "будисткия" метод външното и вътрешното се тренират поотделно. Точно това според Чжао е неестествено. Според неговите думи даоисткия метод на тренировка на вътрешното и външното едновременно, с фокусиране на съзнанието върху вътрешното, е по-естествен и има повече достойнства. Когато занимаващият се започне "нейгун" ходенето в кръг, има три принципа, които трябва да спазва: първият е правилната форма (стойка), вторият - свободен, непрекъснат поток от ци. Третият - чувството за изпълване с мощ. Винаги се подчертава работата на правилният метод на движението по кръг. Няма специален тип дишане по време на ходенето в кръг. Просто практикуващият се стреми да запази дишането си спокойно, даже по време на движение. 

Дао Да Юен е уверен, че ключовият елемент в тази практика, който я прави "вътрешна" е връзката между ум и тяло. Той обяснява как когато обикновен човек напряга мускулите си, то той задейства от 40 до 50% от мускулните си влакна. При трениран атлет или при човек, който постоянно задейства определени мускулни групи за извършване на специфична дейност, при определен мускул, при определено натоварване могат да се задействат до 70% от мускулните влакна. Съгласно тази теория ако занимаващият се поддържа статично положение или се движи бавно като в тай дзи цюан, като при това култивира обединението на съзнание и тяло, то той би могъл да развие способност да задейства много повече мускулни влакна за същата цел. Чжао вярва, че ако практикуващият тренира "и" (воля, съзнание), и има повишена физическа готовност, то умът ще може да се фокусира по-добре и да контролира функциите на тялото. Всяко от тези осем статични положения по време на ходенето в кръг има специфично физиологично и енергетично влияние върху тялото. Поради това неговият учител - Ли Дзъ Мин, изисква от тези които имали някакви здравословни проблеми да практикуват една или две определени позиции (длани) повече отколкото останалите. Чжао, който е много заинтересован от изучаването на тялото и неговото физиологическо развитие при занятията с вътрешни бойни изкуства твърди, че релаксираното статично положение на горната част на тялото по време на ходенето в кръг, съчетано с умствено съсредоточаване формира много ефективна система за поддържане на здравето. Практикуването на "багуа нейгун" (ходене по кръг) не е лесна работа. През 1983 Чжао бил назначен да обучава пекинския сборен отбор по у-шу - най-добрите спортисти, в отлична физическа форма. Въпреки статичните позиции в движението по кръг ги изтощили за кратко време. След усвояването на "нейгун" (ходене по кръг) изучаващият багуа джан по системата на Лян Джън Пу преминава към следващият етап — изучаването на "осемте стари длани" (ляо ба джън). Ако в "нейгун дланите" (или "осемте малки длани") акцента, основната цел е метода на ходене по кръг и цигун, а измененията са второстепенни, то в "лао ба джан" най-важни са измененията, тъй като практикуващият се чувства уверен в ходенето по кръг. Фокусирането върху придвижването вече се явява вторично макар, че и в този комплекс е наработва нейгун тъй като движенията сами по себе си способстват за развитието на "ци". Чжао казва,че ако волята (съзнанието) и механиката (движенията) са правилни, то винаги ще има развитие на вътрешната "ци". При практикуването на лао ба джан ученикът се научава на това как да прави измененията (промените) плавно и работи върху получаването на ясна представа относно бойното приложение и относно "цзин" (усилие, сила) което е свързано с всяка техника. Чжао подчертава, че не трябва да се изучава багуа джан с идеята да се сдобиеш с торба с трикове, които да изпълняваш механично и зазубрено при срещата си с противник. Ученикът трябва да изучава техниката така, че да разбере начините, моделите на промяна и видовете "цзин" свързани с всяка техника. Когато ученикът разбере как се използва "цзин" и усвои моделите на движение свързани с измененията, той ще може да се научи да преминава с лекота от техника в техника и да прилага (използва) цзин спонтанно във всяка ситуация изискваща използването й. след като ученикът се да извършва измененията плавно и равномерно, инструкторът (учителят) го обучава на осемте бойни приложения на всяка от осемте длани. Ако при тренировката на "нейгун" дланите има три основни принципа, които трябва да се усвоят из основи - правилна форма, неограничен поток от ци и напълненост с енергия, то при трениране на "лао ба джан" тези фундаментални принципи са осем. Първите три са същите, както "сяо ба джан" ("нейгун" дланите). Четвъртия, петия и шестия са плавност и равномерност на измененията, разбиране на бойното приложение и разбиране на използваната при това "цзин". Седмият принцип -това е разбиране на теорията или метода. "Разбирането" на метода се изучава чак след като ученикът овладее първите шест принципа. Този принцип насочва тренировката на ученика към разбиране на това, как в четирите направления (четирите прави и четирите ъглови) се задействат в своето изразяване силите ин и ян. Чжао обяснява, че съществуват осем базови способа за използването на всяко едно от тези направления — четири прави четири ъглови. Взимайки осемте направления и свързвайки ги с осемте метода получаваме 64 способа за изразяване или промяна на дадена техника. На този стадий от обучението инструкторът обяснява бойното приложение на всеки един от осемте метода в "лао ба джан" в съответствие с осемте направления и измененията на ин и ян, благодарение на което ученикът започва да разбира метода и теорията на това как функционира тази бойна система. Следващото практическо ниво Чжао нарича практикуване на отделните движения. То включва повторения в изпълнението отделните технически движения. Основната цел на тази тренировка е използването на "фа дзин" (излъчване на вътрешно усилие). Ученикът се учи как да използва техника в бой с помощта на науката (учението) на оптималния ъгъл за изхвърляне (прилагане) на "фа дзин" във всяка техника. Тази практика има три набора от кратки форми ("тао лу"), които занимаващият се трябва да научи. Първата форма включва осем техники. Втората - тринадесет и третата - двадесет и четири техники. В тези форми ученикът преминава през всеки от осемте принципа, които е практикувал в "лао ба джан". При изучаване на използването на тези техники, ученикът се концентрира върху методите за бърза победа над противника. Чжао обяснява, че този "бой" не прилича на боя, който може на се види на бойните турнири. Те са един вид спорт и не допускат причиняването на сериозни контузии (увреждания). Целта на багуа боеца е да унищожи противника си най-краткия промеждутък от време. Тук няма размяна на удари. Боят започва и багуа боецът продължава да се движи и променя до унищожаването (елиминирането) на противника. Осмият принцип над който работи ученикът, изучавайки "лао ба джан" е разбирането на бойните изменения. "Принципът на промяна" в бойната техника, ни учи на това как опонентът би могъл да промени тактиката си в съответствие на приложената от нас техника и как ние бихме могли да се "изменим" за да противодействаме на неговата евентуална контраатака. Ученикът изучава как се променя техника, как се променя цзин и как може да се промени изпълнението на формата на движението при изпълнението на техниките. Когато ученикът усвои добре маниерът на промяна всяка една длан и на всяка една от осемте техники, той преминава на следващото ниво на обучение. Техниките за тази "практика на отделните движения" са създадени бързи и мощни. За такава проста техника, като прав удар с длан, практикуващият изучава как се изменя и изпуска силата в зависимост от движенията на противника. В багуа джан системата на Лян Джън Пу, преподавана от Ли Дзъ Мин, занимаващият се трябва да премине целия този път, от "нейгун" ходенето по кръг, през "лао ба джан" до "практикуване на отделните движения", преди да бъде приет за ученик. След това вече ученикът изучава комплекса от шестдесет и четири свързани движения, изпълнявани по време на ходене по кръг, който комплекс се явява ядрото на системата. Чжао казва, че в този комплекс ученикът изучава как да съедини ходенето, връзките и вниманието, тренирани в "нейгун", способността за непрекъсната промяна (изменение), развита в "лао ба джан", и "фа дзин", наработен в "практикуването на отделните движения". Учи се също така да прави промените бързо и без прекъсване, за да не се накъсва дзин. Изпълнението на този комплекс изисква постоянно демонстриране на скорост и мощ.

След правилното изпълнение на кръговия комплекс от 64 свързани, едно за друго, движения, ученикът учи праволинеен комплекс от 64 движения. Той съдържа 8 форми, всяка от които се състои от 8 техники, изпълнявани по права линия. В този комплекс занимаващият се узнава, че правилното движение има правила и изучава изкуството да прави промени в съответствие с тези правила. Този комплекс от 64 техники формира, също така, арсенала от приложения, които практикуващият може да използва в бой, заедно с методите - „движение по кръг" и „промяна". Тези 8 праволинейни форми (техники) били разработени с идеята, че за всяка една от тях противникът има за противодействие само ограничен брой движения. Всяка следваща техника в този комплекс съответства на най-вероятната контраатака, която може да се очаква от противника като отговор на предишното движение. В тези 8 форми влизат удари с ръце, крака, хвърляния и техники цинна (болезнени ключове). На следващото практическо ниво ученикът се концентрира върху изучаването на техники за въздействие върху ставите" или т. нар. цинна. Тази практика има три раздела. Съществуват 8 малки техники, 8 средни и 8 големи. „Осемте малки техники" са наричани техники на „мъртвата ръка", казва Чжао. Този термин означава, че противникът ви е хванал и следователно ръката му не се движи. Според Чжао, това е най-удобният момент за прилагане на техника цинна. „ Осемте средни техники" са по-трудни за изпълнение, тъй като се прилагат в ситуация, при която ръцете на противника са „живи", т.е. ръцете му се движат. Например: той нанася юмручен удар, а ба гуа боецът прихваща удара и прилага цинна, за да го постави под свой контрол. "Осемте големи техники" също се прилагат върху "живи" ръце, само че ако при "осемте средни" целта е да поставиш противника под контрол, тук целта е да му нанесеш сериозна травма. Приложенията им включват травмиране на сухожилията, чупене на кости, изваждане на стави и дори умъртвяване. Чжао, който преподава цинна на спец службите в Пекин, е написал подробна книга по "цинна ба гуа джан". Книгата предизвикала възторг в кръговете на практикуващите бойни изкуства в Китай, тъй като включва не само цинна техники, но също така съдържа и детайлно изследване на човешката анатомия по отношение на тези техники. След усвояването на цинна, практикуващият по системата на Лян Джън Пу концентрира вниманието си на детайлното изучаване на техниките на "хвърляне в ба гуа джан". "Осемте базови метода на хвърляне", които се изучават тук са много различни от тези методи и техники използвани в джудото или в борбата. Много от ба гуа хвърлянията включват фиксиране на ставите преди самото хвърляне, в резултат, на което техниката приключва с чупене на ставата. Чжао обяснява, че техниките на хвърляне се делят на ИН-ски и ЯН-ски. ЯН-ските хвърляния са тези, при които ба гуа боецът се движи и хвърля противника си. ИН-ските са тези, при които противникът се опитва да приложи техника на хвърляне върху занимаващия се, а той от своя страна контрира със своя хвърляща техника. Всеки от методите се практикува с лява и дясна страна. След като е работил достатъчно дълго на техниките и методите на хвърляне, ученикът изучава 8 различни форми за двама (дуй лиен) и започва да практикува свободен спаринг. Чжао подчертава, че двойните форми не приличат на театрализираните двубои, които се демонстрират на съвременните състезания по УШУ. За всяко движение на единия от практикуващите, другият подбира един от 8те възможни "отговора". След това, той на свой ред избира една от 8те задължителни техники, а другият отвръща с подходящ прийом и т.н. Практикуван по този начин двойният комплекс се превръща в слабо структуриран свободен спаринг. След усвояването на принципите заложени в дуй лиен, ученикът започва изучаването на редица кръгови комплекси на по-високо ниво. Всеки един от тях е разработен за наработването на специфичен аспект от майсторството в ба гуа джан. В един от комплексите, ученикът трябва да се концентрира върху увеличаването на скоростта при едновременното поддържане на "мека" дзин. Друг комплекс се практикува с фокусиране върху използването на "твърда" дзин. Макар Чжао да не се спира в интервюто си подробно на тези комплекси, той казва, че на този стадий на обучение техният брой е доста голям. Всички те са различни. В тях няма повтарящи се длани. Всичките са традиционни комплекси, разработени с цел, да развият специфични аспекти от майсторството. Няма повторения на движенията и всяко едно от тях има особено предназначение.

Едновременно с тези форми на високи нива, практикуващият се обучава във владеенето на късите и дългите оръжия, както и методите "дай сюе" (въздействие върху центровете). В практиката на дан сюе се учи в кои центрове трябва да се удря и начините, по които може да се направи това за всеки определен център от човешкото тяло. Освен това, обучението включва и запознаване с ефекта от правилен удар в даден енергиен център, какво се случва с противника при попадение в определена точка и как да се излекуват последствията (уврежданията) от това. Изучават се два вида точки. Едната категория съдържа точки, които просто са уязвими на удари, а другата включва точки разположени на нервни възли. Както може да се види от този кратък очерк на ба гуа джан системата на Лян Джен Пу, тренировъчният метод е напълно завършен и както можем да се досетим, изпълнението по "програмата" изисква дълги години тежки тренировки. Можем да се запитаме — били ли са тези форми и методи част от изкуството преподавано от Дун Хай Чуан? Може би! Ако се съди по цялостта на системата Лян. Всъщност такава детайлна и пълна система ба гуа джан не е нещо необичайно в северен Китай. Системите на Ин Фу и Чън Тин Хуа във вида, в който се преподават днес в Пекин, съдържат може би и повече материал.


 

 

 

               

                         Грандмайстор Ли Дзъмин /1900-1993 г./ с Ба-Гуа обръчи "Огън и Вятър".

 

 

Категория: Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ | Добавил: Доктора (11.03.2015)
Просмотров: 186 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0