Понедельник, 23.04.2018, 00:48
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/

Интервю с грандмайстор Ма Чуансюй

ИНТЕРВЮ С ГРАНДМАЙСТОР МА ЧУАНСЮЙ 

                        

 

(автор  Ярослав Шиманский, Пекин, 2001 г.)

 

     Г-н Ма Чуансюй е роден през 1933 г. в областта Бойе (пров. Хъбей) във фамилия със дълга традиция в бойните изкуства. На 9 години той започва да практикува Шаолин-Цюан от своя баща. През 1951 г. се премества в Пекин, където той живее и  досега. През 1961 г. той започва да изучава Ба-Гуа-Джан под ръководството на Ли Дзъмин, ученик на Лян Джънпу (ученик на Дун Хайчуан). Той също е изучавал Син-И-Цюан, Тан-Лан-Цюан (”Бокс на богомолката”), Тай-Дзи-Цюан и Тун-Бей-Цюан (”Бокс на ударите през гърба”) от известни майстори от старата генерация в Пекин. През 1978 г. г-н Ма постъпил в пекинските служби за сигурност като треньор по бойни изкуства. Той също обучавал специалисти по сигурноста и охраната на железопътния транспорт в Пекин. Пенсионира се през 1993 г. и същата година става президент “Пекинската асоциация  за изследване на Ба-Гуа-Джан”.

    Г-н Ма Чуансюй се явява жива легенда сред днешните занимаващи се с Ба-Гуа-Джан в Пекин. В отличие от много други учители той е заслужил своята слава не за сметка на победи в състезания по форми или от появата на страници в списанията за бойни изкуства, а за сметка на бойното си майсторство, проверено в многочислени схватки не на живот , а на смърт с бандити по време на службата си в Управлението за обществена безопастност (УОБ). Едва неотдавна един от неговите колеги от УОБ описал някои от подвизите на Ма в едно от китайските списания за бойни изкуства: Ма Чуансюй победил в схватка няколко контрабандисти на предмети на изкуството, хванал няколко наркодилъри, “очистил” железопътната гара в Дженджоу от крадци и бандити (сам е заловил само за един месец 110 от тях!) - при това без да използва никакво оръжие. Вероятно той е единствения, който се занимава с вътрешни стилове* [бел. под линия *Вероятно Щиманский има предвид от съвременните майстори, макар, че и това не може да се каже категорично. В миналото много майстори от вътрешните стилове (Син-И, Ба-Гуа и Тай-Дзи) са работели именно като охрана на кервани, като телохранители на важни личности и в двореца на императора – бел. на ред.] и при това е работел като главен треньор по бойни изкуства в Пекинското градско управление за обществена безопасност. Много от неговите ученици сега работят в КНР като телохранители на висши правителствени чиновници. Аз слушах за него още от моето пристигане в Китай в 1990 г. – “Голямобрадия” Ма (Ма Дахудзъ) се счита за истински наследник на майсторите Ли Дзъмин и Гуо Гумин, но никога не съм имал шанса да се срещна с него. Удобен случай се представи през ноември 2000 г., аз у позвъних, и той ме покани в дома си и се съгласиш да даде интервю. Аз открих, че много от неговите обяснения се явяват изключително точни и хвърлят светлина върху много неща – такива като Ней-Гун, отличителна черта на Ней-Дзя, развитието на ци и др., които често се обсъждат от занимаващите се с бойни изкуства, но рядко се разбират. Проведеното долу интервю се явява пълен превод на разговора , записан на аудиокасета.

Ма Чуансюй със своя учител по Ба-Гуа - грандмайстор Ли Дзъмин (стил Лян на Ба-Гуа-Джан).  
                                            

    Ярек Щиманский:  Г-н Ма, вие сте добре известен сред занимаващите се с бойни изкуства в Пекин, но вас е невъзможно да ви видят на състезания по Ба-Гуа-Джан или макар и да ви срещнат там...

    Ма Чуансюй: Аз работех в Управлението за обществена безопасност от 1978 г. до 1993 г. и обучавах специалните части. Моята официална длъжност беше постът на треньор по бойни изкуства в Управлението. Затова аз не можех да взимам участие в много обществени мероприятия, включително и срещи по Ба-Гуа-Джан, нито да контактувам с чужденци.

    ЯЩ: Т. е. Бидейки чужденец, аз не бих могъл да се срещна с вас по-рано?

    Ма: Да, до моята оставка това беше невъзможно. Сега няма проблем – аз се пенсионирах през 1993 г.

    ЯЩ: Вие сте знаменит със своето бойно майсторство. Това е много необичайно за наши дни – че занимаващите се с вътрешни стилове действително имат бойни умения. Кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства?

    Ма: Аз започнах да изучавам бойни изкуства когато бях на 9 години. Моето семейство се е занимавало с Шаолинско У-Шу в течение на много поколения, и това беше първия изучаван от мен стил. В моето село бяха популярни два стила – Шаолин-Цюан и Да-Хун-Цюан (”Големия кървав бокс”), но повечето се занимаваха именно със Шаолин. Аз не мога да кажа, кое точно негово направление беше, тъй като в това време никой не обръщаше внимание на имената. Нашето село беше много голямо и там имаше будистки храм. Моят дядо се е учил при монаха, който е живял в този храм. Аз се учих от баща ми, и той ме обучаваше не на форми (таолу ), а на базата на шаолинското У-Шу – основно разстягания (дзибенгун) и удари с крака. Той беше много строг учител и често ме е бил с палка, ако аз не се занимавах усърдно. На мен ми се налагаше да изпълнявам фронтален мах с прав крак така, че с пръстите да докосвам носа или брадата. Когато бях вече на 30 години, аз все още можех да премина под дървена пейка в ниска стойка (пубу). Скамейката беше толкова ниска, че гърдите ми при движение докосваха земята...На нас ни се налагаше да изпълняваме разни упражнения, такива като бягане по стена (паоцян) и др....

    ЯЩ: Как го правехте това?

    Ма: В началото поставяте дървена дъска наклонена под неголям ъгъл към стената. След това просто бягате по дъската към стената и обратно. Тялото трябва да съхранява вертикалност относно земята. После ъгълът между дъската и стената се увеличава, и накрая дъската се маха и вие бягате направо по стената. В резултат пръстите на краката могат да докоснат пищяла.

    ЯЩ: Вие сте достигнали определено ниво в Шаолинското У-Шу. Защо не продължихте своите занимания, а вместо това решихте да изучавате Ба-Гуа-Джан

    Ма: Моят баща ми каза, че Ба-Гуа-Джан е необикновенно ефикасно бойно изкуство, което има големи изисквания към краката, но не такива както при шаолинската база. Той каза, че това което може да се достигне с практиката на Шаолин-Цюан, може да бъде също постигнато и с практиката на Ба-Гуа-Джан, обаче съществуват умения, които могат да се получат само при Ба-Гуа-Джан и не могат да се получат от Шаолинското У-Шу. Баща ми също каза, че Ба-Гуа-Джан е бойно изкуство от много по-високо ниво в сравнение с Шаолинското У-Шу, и че то е най-висше от всички бойни изкуства. Син-И развива силата на чупенето, Тай-Дзи – силата на прилепване, а Ба-Гуа – силата на ловкостта (Син-И въй цуй, Тай-Дзи въй нян, Ба-Гуа въй цяо). Най-добрите методи и техники от всички стилове са синтезирани в Ба-Гуа-Джан.

    ЯЩ: Какво означава, че Ба-Гуа използва “силата на ловкостта”?

    Ма: “Силата на ловкостта” в Ба-Гуа се изразява в нейната техника и стратегия. Това като движение където и да е, може да върви по по-дълъг или по-къс път. Във външните стилове вие вървите по по-дълъг път, в същото време практиката на Ба-Гуа е най-краткия път към бойна ефективност и поддържане на вътрешно майсторство. 

    ЯЩ: Защо решихте да станете ученик на Ли Дзъмин?

    Ма: По случайно стечение на обстоятелствата. Когато узнах, че колегата ми в завода, където работех е бил ученик на Ли Дзъмин и е изучавал Ба-Гуа, аз го помолих да ме заведе в парка където той се занимава. Тъй като аз вече имах известен опит в бойните изкуства, и гъвкавостта на краката ми и поясницата бяха много добри, то г-н Ли ме хареса, и когато аз го помолих да ме приеме за ученик той ведтага се съгласи.

    ЯЩ: Кога започнахте да се занимавате при Ли Дзъмин?

    Ма: През 1961 година.

    ЯЩ: А кога станахте вътрешен ученик (”ученик от вътрешните покои”) на Ли Дзъмин?

    Ма: През 1976 г. Това е защото Ли Дзъмин не взимаше ученици докато беше жив Гуо Гумин (1887-1968 г.); той беше шисюн (”старши брат по школа”) на Ли Дзъмин. После започна “Културната революция” (1966-1976 г.). В действителност с г-н Ли ние бяхме по-скоро приятели. Децата на Ли Дзъмин ме наричаха “дядо”. Аз също изучих много техники и практически методи от Гуо Гумин.

    ЯЩ: Вярно ли е, че Ли Дзъмин е научил много и от Гуо Гумин?

    Ма: Да, това е истина. Те бяха братя по Кунг-Фу (ученици на един и същи майстор - Лян Джънпу), но Гуо Гумин беше професионален преподавател по бойни изкуства. Ли беше по-млад от него и беше много зает с управлението на собствения си бизнес: той беше собственик на голяма фабрика (до 1949 г.) за производство на соев сос в Пекин. Също г-н Ли участвуваше в дейността на нелегалните и е укривал много функционери на комунистическата партия, включително Уан Ли и Лю Жън, които станаха вицепремиери в Пекин след 1949 г. След Освобождението в 1949 г., Ли Цзъмин заемаше важни постове – бил е директор на хранителна фабрика и пивоварна и до Културната революция достигна до поста инспектор в І-во управление на леката промишленост в Пекин.

    ЯЩ: Какво се случи по време на Културната революция?

    Ма: Естествено той попадна под ударите, беше изгонен от всички постове и репресиран.

    ЯЩ: Занимавахте ли се с У-Шу през годините на Културната революция?

    Ма: Само аз продължавах в това време да уча Ба-Гуа-Джан при Ли Дзъмин. Ние бяхме 5-6 човека, които учехме при Ли Дзъмин в началото на 60-те години, но всички си отидоха по-късно, и аз бях единствения, който продължих изучаването на Ба-Гуа.

    ЯЩ: Така вие станахте ученик на Ли Дзъмин в 1976 г.?

    Ма: Да, в 1976, когато Културната революция завърши. В това време бяха около осем човека, които Ли Дзъмин прие като “ученици на вътрешните покои”, в това число бяха: Джао Даюан, Уан Тун, Сун Хунъян, Ма Лин, Уан Шитун и Ди Гуоюн. Тъй като по това време Ли Дзъмин беше вече стар и не тренираше много, и бидейки по-заинтересован от традиционната китайска живопис и калиграфия, то много от тях учеха при мен.

    ЯЩ: Много хора твърдят, че вие доста консервативно подхождате към обучението и често отказвате да предадете на учениците някои методи на Ба-Гуа...

    Ма: Аз наблягам изключително много на базата на Ба-Гуа-Джан. Това е много важно и ако ученикът не я практикува правилно, в съответствие с моите изисквания, то това е все едно да изхвърли на боклука всичко, което го обучавам. Аз не съм консервативен, просто много ученици не се занимават усърдно и никога не достигат удовлетворително ниво на базови умения. Изучаването на техниките и комплексите е безмислено, ако основата ви е лоша.

    ЯЩ: Как вие разработвате базата?

    Ма: Има няколко метода. Най-основния от тях е ходене по кръг. Това се дели на три нива (сан пан): ниско ниво (в ниска стойка), средно ниво (в средна стойка) и високо ниво (във висока стойка). Също е много важна концепцията за Ин и Ян – ето защо ние често наричаме Ба-ГуаИн-Ян Ба-Гуа”. Ходенето срещу часовниковата стрелка е Ян, а ходенето по часовника е Ин. Съществуват много изисквания , които трябва да се съблюдават по време на ходенето: изпразване на гърдите иш изпъкване на гърба (кун сюн ба бей), да се потопи поясницата (ся та яо), завъртане на бедрата и държане на колената заедно (ню куа хъ си), плътно стъпване към земята (джуа ди лао); отпускане на рамената и сваляне на лактите (чуй дзян чън джоу), “събиране” на седалището и повдигане на ануса (лю тун ти ган), три натиска (главата натиска, езикът натиска, ръцете натискат създавайки Единна енергия) и три окръгляния (сан дин – тоу дин, шъ дин, шоу дин хунюан и ци – сан юан). Само при строго следване на всички тези изисквания възниква вътрешното ци (ней ци) и се развива Ней-Гун (вътрешно умение). Когато Ней-Гун е развито, това е подобно на електричество в ръцете.

    ЯЩ: Какво имате предвид под “електричество в ръцете”?

    Ма: Става важна мисълта. Мисълта (волята) води ци, а ци води силата (и дай ци ци дай ли). Трябва да се развие ци в дантян за да се използва – само тогава можем да наречем това Ней-Гун (вътрешна работа).

    ЯЩ: А какво е това Ней-Гун?

    Ма: Ней-Гун – това е работа с дантян. Вие може да достигнете високо майсторство в работата с мисълта (инянь) и да развиете достатъчно вътрешно ци. Това е като електричество. Дантян, разположен на три пръста под пъпа, веднъж развит става като топка. Дантян е мястото, където се събира вътрешното ци на цялото тяло, това е като електрическо поле. Тогава ци се усеща като поток топлина – тече от точката хуй-ин през лумбалните прешлени, гръдните и вратни прешлени, точката бай-хуй (тук усещането за топло е най-силно), точката му-цюан, точката тян-му, точката жен-тун. Най-трудното място за преминаване на ци е там, където се срещат меридианите жън-май и ду-май* [бел. под линия *Предния и задния срединни меридиани от акупунктурата, които се срещат в устната кухина – бел. на ред.], за това устата трябва да се държи затворена, а езикът трябва да докосва горното небце зад зъбите; дишането тава през носа (не както в Чан-Цюан [”Дългия бокс”], където след няколко форми практикуващия е принуден да диша през устата); след това ци тече надолу и се зъвръща в дантян, като извършва пълен кръг – Малкия небесен кръг (сяо джоу тян).

    ЯЩ: Съществуват ли специфични усещания когато се отваря Малкия небесен кръг?

    Ма: Разбира се. След като е отворен Малкия небесен кръг, устата се запълва със слюнка, и по време на практиката на вас ви е удобно, все едно лежите във вода.

    ЯЩ: Трябва ли да се използва мисълта (и) за протичането на ци?

    Ма: Не, вие не трябва да мислите за ци по време на практика. Малкия небесен кръг се отваря естествено, а не преднамерено; това е когато вашият Ней-Гун достигне съответното ниво. Обаче за вашите занимания трябва да следи опитен учител.

    ЯЩ: Достатъчно ли е да се отвори Малкия небесен кръг?

    Ма: Не, вие трябва след това да отворите Големия небесен кръг, за да може ци да достигне в ръцете. За това също се иска време и трябва в началото да използвате мисълта (волята) за да насочите ци в ръцете. Когато ци следва вашата мисъл, следващата крачка е да достигнете способност да движите ци без съзнателно усилие. Тогава ци ще се държи подобно на живак: само като замахнете с ръка и ци незабавно ще излиза от дантян, преминавайки през китките и достигайки ръката (пръстите). Ръката ще се чувства от противника като много тежка. Само след това вие мажете да започнете да изучавате техниките и движенията на Ба-Гуа-Джан.

                                 

    ЯЩ: Означава ли това, че всички движения на Ба-Гуа са разработени така, че да е нужно отначало да имате Ней-Гун, за да сте в състояние да ги прилагате?

    Ма: Именно. Без Ней-Гун цялата техника на Ба-Гуа не се получава и няма смисъл да се практикува. Затова и аз не желая да преподавам никакви техники на ученици, при които няма вътрешно умение – това е просто загуба на време както за тях, така и за мен.

    ЯЩ: Мисля, че много малко могат да учат по този толкова традиционен маниер?

    Ма: Да, занимаващите се често чувстват, че упражненията в ходене са доста скучни и ги зарязват след известно време. Обаче, след като Ней-Гун се развие и след като се отвори Малкия небесен кръг, практиката става много интересна.

    ЯЩ: Има ли подобни методи в Шаолинското У-Шу?

    Ма: Не.

    ЯЩ: До колкото ми е известно, даосите твърдят, че е нужно също да се прекратят сексуалните контакти, в противен случай Малкия и Големия небесни кръгове никога не се отварят. Вярно ли е това също и за Ба-Гуа Ней-Гун?

    Ма: Да, това е много важно условие. Моят учител ми казваше това от самото начало – ако искаш да получиш истинско майсторство, то трябва да живееш като монах, дал обет за безбрачие. Има една история за “Въглищаря” Ма [Ма Уейци], продаващ въглища в Цайшикоу в Пекин. Когато той започнал да изучава Ба-Гуа при Дун Хайчуан, той взел едно одеало и се преместил да живее в магазина. Той живял там три години и за това време нито веднъж не се върнал в къщи.

    На тялото му е необходима една седмица за да се възстанови след един сексуален контакт; т.е. да се приведе тялото в състоянието [енергийно] предшевствуващо контакта. Сто дни са необходими за пълното възстановяване на Изначалното ци (т.е. възстановяване до състояние, което е било въобще преди всякакви сексуални контакти). Около три години са необходими за отваряне на Малкия небесен кръг.

    ЯЩ: А как се отнася това за хората, които са семейни? Боя се, че този,който има семейство ще бъде затруднен да развие каквото и да е вътрешно майсторство....

    Ма: Това не представлява голям проблем, ако практикувате на средно ниво (джун пан)- вие все пак ще придобиете вътрешно умение. Обаче ако решите да практикувате в ниско ниво (в ниска стойка), налага ви се да преустановите всякаква сексуална активност.

    ЯЩ: А ако някой реши да практикува в ниска стойка без да изпълнява това изискване?

    Ма: Тогава вие ще си навредите. Ниската стойка е много взискателна към тялото практика, която не всеки може да понесе. При практиката в ниска стойка е необходимо добре да се храните и добре да почивате. Това е като сметка в банка. Ако сте изтеглили оттук 1 милион долара, а след това сте внесли 1 милион долара – то всичко е наред. Ако сте внесли 1 милион и 1 долар, то при вас има малко натрупване – излишък на енергия. Обаче ако сте внесли само 990 хиляди, то ще се окажете в дълг – вашето тяло няма да може да се възстановява след приложените усилия. При това макар и вашите мускули да станат по-силни, вашата вътрешна сила, вътрешния потенциал ще намалява. Това лесно се разпознава по гласа – слаб глас, не звучен и нечист, понякога съпровождан от кашлица се явява симптом на ниско енергетично ниво. Методът на ниската стойка на-добре подхожда за млади и неженени хора. В противен случай трябва да следвате монашеско въздържане в течение на три години.

    ЯЩ: Ние говорихме за Малкия небесен кръг. Как стоят нещата с Големия небесен кръг (да джоу тян)?

    Ма: След като Малкия кръг е открит, Големия се отваря естествено. Има поговорка: “Три години за Малкото постигане, 10 години за Голямото достижение” (сяочън сан нян дачън ши нян). Трябва да се живее в безбрачие най-малко шест години за да се придобие истинско майсторство. Когато това майсторство е достигнато, вие все пак трябва да ограничавате сексуалните контакти. Два-три контакта на седмица могат напълно да разрушат вашето майсторство. Един път на 2-3 месеца не се явява голям проблем.

    ЯЩ: Какво разбирате под “разрушаване на майсторството”?

    Ма: Краката и поясницата (кръстът) загубват гъвкавост и сила. Има много занимаващи се с бойни изкуства, които са имали завидно майсторство в младостта си, но остарявайки – едва ходят. Това е предизвикано от интензивен секс. Един от моите учители – Гуо Гумин никога не е бил женен. Когато аз започнах да се занимавам с Ба-Гуа в 1961 г., в течение на шест години практически спазвах целомъдрие. В 17 ч. Се връщах в къщи от работа, ядях и незабавно отивах на тренировка. Връщах се от тренировката в 1 часа през ноща, след 6-7 часа практика. Всеки ден без почивка.

    ЯЩ: Но при такъв начин на живот не сте могли да си доспивате. Не сте могли достатъчно да си почивате.

    Ма: Правилната практика е по-добра от съня. Вие практикувате вътрешно майсторство, това подхранва тялото.

    ЯЩ: Вие сте почти на 70 години; все още ли практикувате ежедневно?

    Ма: Аз ставам рано сутрин и се занимавам по три часа ежедневно (жената на Ма добавя, че той се занимава всеки ден независимо от времето, даже и на Китайската нова година – най-важният празник в Китай).

    ЯЩ: Тогава през 60-те години занимавахте ли се с някакви други упражнения освен ходенето по кръг? Някакви форми на седяща медитация или стоене като стълб (джан-джуан)?

    Ма: Седящата или стоящата медитация – това е само за Ней-Гун. Практиката в ходене също се нарича “движещ се стълб” (хо джуан ; син джуан) и има голямо преимущество – тя развива едновременно както външно, така и вътрешно. Когато вървите по кръга, вие подхранвате вътрешното ци всяка минута, и го правите все по-силно и по-силно. Ето защо ходенето по кръга е толкова важно и в същото време толкова трудно за разбиране.

    ЯЩ: Вие изучавахте ли също и “развиване на лекота” (цин гун)?

    Ма: Ходенето по кръг развива “лекото умение”. Когато достигнете до определено ниво, вие ще сте способни да ходите без да докосвате земята.

    ЯЩ: Как е възможно това?

    Ма: Идеята е в това, че за движението се използва дантян, поясницата. Сега аз седя тук. Ако искате да ме атакувате, аз мога бързо да се придвижа напред без да използвам краката, просто изправяйки поясницата (г-н Ма направи демонстрация – от седящо положение той можа бързо да се придвижи далече напред преди краката му да докоснат земята).

    ЯЩ: Всичко това звучи и изглежда доста мистично...

    Ма: Няма нищо мистично, просто е въпрос на майсторство или усърдие в тренировките [Кунг-Фу].

    ЯЩ: Как стана така, че другите узнаха за вас?

    Ма: Аз съм учил не само при Ли Дзъмин, но също и при Хан Ланюй (експерт по У-Син-Чуй, ученик на Бао Джан), Гуо Гумин (експерт по Ба-Гуа-Джан, ученик на Лян Дженпу), “Тун-Бей” Ли (Тун-Бей-Цюан) и Хан Цичан (Мей-Хуа-Цюан). Моят учител ме взимаше със себе си при тези учители и обикновено на мен ми се налагаше да се бия с техните ученици. Така хората започнаха да чуват за мен...

    ЯЩ: Аз чух, че вие сте победили един много известен чуждестранен майстор в бойните изкуства?

    Ма: Имаше един чужденец с нелошо Син-И [става въпрос за Винс Блек* от САЩ] [бел. под линия *Винс Блек е майстор на Каджукенбо, Син-И-Цюан и Ба-Гуа-Джан. Изучавал е също Тай-Дзи-Цюан и Кали/Ескрима ; учителите му в тези изкуства са респектиращи и той се явява последния ученик на грандмайстор Ли Дзъмин. За повече информация виж интервюто с него в сайта на школа “Златен Дракон” www.zlaten-drakon.net раздел “книги”; течението на сп. “Pa Kua Chang”, vol.3, № 3, March/April 1993 – бел. на ред.]. Той искаше да стане ученик на Ли Дзъмин. Там бяха много ученици на Ли, включително Джао Даюан и Уан Тун. Всички те “кръстосаха ръце” с чужденеца и загубиха. Неговото Син-И впечатляваше – когато той го демонстрираше, в началното движение всички негови стави пукаха. Неговото външно майсторство беше много добро, но вътрешното не. Той не използваше своята сила правилно -  съхраняваше я вътре в своето тяло, прекалено напрягаше мускулите и не се “вкореняваше”.

                                         

    ЯЩ: Вие имате предвид, че при практиката на Ба-Гуа  човек трябва да е релаксиран?

    Ма: В Ба-Гуа ние казваме “движи се като маймуна” – леко и ловко (цяо).

    ЯЩ: “ловко”?

    Ма: “Свивайки се и да бъдеш мек като памук и ловък” (Со сяо мян жуан цяо), т.е. трябва да се “събере” цялото тяло без да се използва сила, да се отпуснете и да сте подобно на пружина, която може да се развие всеки момент, но само при контакт с противника, не по-рано. Опитвайки да използвате силата от дистанция е неефективно. 

    ЯЩ: Вие говорите за т.нар. “сила в един цун” (цун дзин)?

    Ма: Да, във вътрешните стилове ние удряме използвайки сила на един цун [около  3 см.]. Ударът от дистанция е неефективен, тъй като той реално не поврежда противника. Най-лошото, което може да се получи са няколко синини, които се лекуват за няколко дни. Когато аз удрям противника, аз искам той да плюе кръв...Ето защо ние отделяме толкова внимание на Ней-Гун. Когато имате Ней-Гун, то ако желаете да травмирате противника – вие го повреждате, ако искате да го изхвърлите във въздуха като топка – можете да направите и това.

    ЯЩ: Вие някога практикували ли сте методи за развиване на твърдост или сила?

    Ма: Не. Тези упражнения развиват само външната очевидна сила. Това, което ви е нужно е вътрешното ци, което управлява всички движения. Това е като живак, вие удряте – той е там, вие се връщате и той се връща. Това е гъвкаво, живо.

    ЯЩ: Освен техниките на ръцете, трябва също да се разработят преместванията и да можем да използваме и краката при ударите.

    Ма: Постигаме ли ци – постигаме и сила (ли). Това означава, че е нужно да се практикува до постигане на хармония (хъ). Ръцете, очите, тялото и преместванията трябва да се хармонизират (хъ) заедно. Нанасяйки удар – всички те достигат едновременно, тялото става единно, използвайки “координираната сила на цялото тяло” (джън дзин). Ние развиваме това за сметка на практиката с ходене по кръг, отделни техники и комплекси (таолу). В Тай-Дзи-Цюан има поговорка: “Той не се движи  и аз не се движа, той се раздвижва – аз се придвижвам първи” (Би бу дун во бу дун, би и дун во сян дун). Трябва да се достигне хармония на тялото така, че то да се движи като едно цяло, за да можете да се движите по подобен начин. Това се нарича истинска хармония.

    ЯЩ: Лесно се разбира първата фраза – “Той не се движи и аз не се движа”, но може ли да коментирате втората част?

    Ма: “Той не се движи и аз не се движа”. Това означава, че когато реши да се движи, то съществува много кратък момент за подготовка на атаката. Вие трябва да уловите този момент и да ударите докато противникът още не е готов. Това изисква много добър Ней-Гун и високо майсторство – своевременност и скорост.

    ЯЩ: Някои казват, че Ба-Гуа не е толкова меко като Тай-Дзи-Цюан, неговата мекота има друго качество. Какво мислите за това и трябва ли да бъдем напълно разхлабени при движението по кръга?

    Ма: Трябва да сте релаксирани (сун), но в същото време да се стремите към “координиране моща на цялото тяло” (джън). Трябва да съхраните джън, и в същото време да сте релаксирани. Много е трудно да се намери баланс между тези две състояния. Трябва също да се избягва излишното напрежение, когато се координира моща на цялото тяло. Мекотата е много важна в боя – когато противникът атакува много твърдо, вие можете да използвате само мекота, за да превъзмогнете неговата твърдост. Ние наричаме това “преодоляване на твърдостта с мекота” (и жоу къ ган) или “разбиване на хиляда килограма с ловък метод” (и цяо по цян цзин). За да се използват тези методи е нужна мекота.

    ЯЩ: Какво разбирате  под “мекота”?

    Ма: тялото трябва през цялото време да показва “координирана сила на цялото тяло” (джън), да си разхлабени да се движиш по спирали.

    ЯЩ: Какво разбирате под “движиш по спирали”?

    Ма: Трябва да има оси [на въртене] по цялото тяло. Трябва да има оси в раменете, китките, лактите, бедрата, коленете. Когато докосвате някоя част на тялото – там има ос, когато докосвате друга част – там също има ос. Тялото не трябва да бъде небрежно. Където и да има докосване – там има и ос и то се движи по спирали (лосюан).Силата трябва да върви по спирали и само така; така тя може да преодолее силата на противника.
    ЯЩ: Можете ли да използвате тази “спирална сила” (лосюан дзин) в боя?

    Ма: Ако противникът докосне която и да е част на вашето тяло, тази част трябва да изрази спиралната сила. Гуо Гумин бил известен със своята “разрязваща длан” (тяо джан), също “ръчен гръм” (джан шоу лей). Тя се базира на спирална сила, използвана за лишаване на противника от “вкореняване” в момента на контакта, и удар след това, което завършва с поваляне. Всяка техника трябва да има такъв спирален компонет вътре.

    ЯЩ: Когато ходите по кръга също ли трябва да използвате тази спирална сила?

    Ма: Разбира се. Трябва да вървите като тежък бронетранспортьор, който се движи равно независимо от това, колко лош е пътя, пропадат ли колелата му в яма или се натъкват на камък. Не трябва да се преувеличава “сграбчването” на земята с пръсти (ши джи джуа ди), тъй като в резултат на това може да се получи “вкоченяващо”, “мъртво” усилие.

    ЯЩ: Кажете нещо относно “стъпката плъзгаща се по кал” (тан ни бу)?

    Ма: Има поговорка – “Върви все едно се плъзгаш по земята, но не трябва да триеш земята” (Син ър ца син мояо ца). Смисълът е в това, че стъпалото трябва да върви близо до земята, не много високо. Втората част на изказването – “но не трябва триеш земята” е най-важна. Трябва подобно на маймуна да поставяте стъпалата на земята много леко. Не трябва да триете земята с ходилото, иначе силата ще се разсейва.

    ЯЩ: Аз видях някои занимаващи се с Ба-Гуа, които когато правят крачка, то преди да поставят предния крак на земята “изхвърлят” тялото напред, в резултат на което предния крак може да се придвижи далеч напред. Правилно ли е така да се практикува “стъпката плъзгаща се по кал”?

    Ма: Не, това е неправилно. Никога не трябва да се губи контрол над центъра на тежестта, иначе силата на тялото ще се разсее.

    ЯЩ: Те обясняват, че това им позволява по-бързо да атакуват и да съкращават дистанцията...

    Ма: За придвижване тялото напред трябва да се използва поясницата. Тялото трябва да бъде подобно на [еластичен] връх , с добре контролируем център на тежестта. Теглото на тялото трябва да бъде винаги на предния крак. Трябва да “снижите седалището и да повдигнете ануса”, т.е. да заемете положение, подобно на това, което тялото има при седене на стол; след това поясницата движи краката, теглото е на предния крак, и вие можете да се придвижвате напред много бързо (г-н Ма демонстрира този метод на ходене).

    ЯЩ: Вие сте известен като строг учител. Много ли ваши ученици са достигнали удовлетворително ниво на майсторство?

    Ма: Аз мисля двама, и двамата работят в Пекинското градско управление за обществена безопасност. Един от тях е Чън Сянсян и е главен треньор по бойни изкуства. Той зае този пост след моето пенсиониране през 1993 г.

    ЯЩ: Какво мислите за нивото на практикуващите Ба-Гуа-Джан в Пекин?

    Ма: Нивото на днешните занимаващи се и учители е доста по-ниско от нивото на старите майстори. При хора подобни на Фан Фънлан, Гуо Гумин, Гао Дзъин имаше истинско Кунг-Фу, което трудно може да се каже за сегашното поколение. Това е независимо от факта, че много от тях издават книги и се ползват с нарастваща популярност.

    ЯЩ: Кога оглавихте Пекинското общество за изследване на Ба-Гуа-Джан?

    Ма: В 1993 г., когато почина моят учител – Ли Дзъмин. Аз приех неговия пост – президент на Обществото.

    ЯЩ: Какви клонове на Ба-Гуа-Джан влизат в Обществото?

    Ма: В Обществото са представени всички клонове на Ба-Гуа, практикувани в Пекин. Това са направленията на Ин Фу, Чън Тинхуа, Лян Джънпу, Фан Джиюн и Сун Чанжун. От сунския клон има много малко занимаващи се. Ние се срещаме всеки месец. На изборите тази година аз отново бях избран за президент на Обществото, а Гао Дзиу (син на Гао Дзъин), Вен Дашън /учиник на Фан Фэнлан/ и Уан Шанджи (син на Уан Фу), който е изучавал стила Ин при Ин Юйджан (син на Ин Фу/ - виципрезиденти, Дзя Сосън беше избран за секретар.

    ЯЩ: Вие сте изучавали и Тай-Дзи-Цюан?

    Ма: Да, аз изучавах шансийския Тай-Дзи-Цюан при моя учител (Ли Дзъмин); също и малко учих при Гао Дзъин и при сина на Боа Джан – Хан Ланюй. Когато вие действително сте овладели едно бойно изкуство, то много е лестно да изучавате и други стилове. Изучаването на стотици техники и комплекси е безполезно. Ние казваме: “Постигайки едно – разбираш всичко” (И тун бай тун).

    ЯЩ: Как мислите, в Тай-Дзи и Син-И нужно ли е да се гради такова вътрешно майсторство както в Ба-Гуа?

    Ма: Да, във всички тези стилове е необходим Ней-Гун.

    ЯЩ: А кок е в Шаолин-Цюан?

    Ма: Покойния Лю Ванцан се занимаваше както с твърди тилове, така и с Тай-Дзи-Цюан (стил У; той преподаваше в парка Дитан) и беше много изкусен в Ней-Гун. Той беше много силен и се упражняваше с 40-килограмови каменни топки. Освен него имаше много малко занимаващи се с Шаолин (например, покойния Ху Лаодао, преподаващ в пекинския район Таожантин), който е достигнал високо ниво на Ней-Гун.

    ЯЩ: Беше ли тяхната сила подобна на живак, както вие казахте описвайки Ба-Гуа Ней-Гун?

    Ма: Не, тяхното вътрешно майсторство не беше чак толкова добро.Макар, че те бяха достигнали сравнително високо ниво в Ней-Гун, то все пак отстъпваше на това което имаме при правилното практикуване на вътрешните стилове. Аз не мисля, че външните тилове могат да достигнат до висшите нива.

    ЯЩ: Практикували ли сте някакви методи за развитие на силата (подобни на упоменатите по-горе каменни топки)?

    Ма: Не, никога.

    ЯЩ: А с дълго копие (да цян)?

    Ма: Да, аз съм се занимавал с дълго копие. Неговата дължина е един джан и две чи (около 4 м.). Аз изучих упражненията с Ба-Гуа дълго копие при Ли Дзъмин. Целта беше да се развие сила и да се изучат правилните методи на действие на тялото (шенфа) - “отваряне” на ставите и “протягане” на силата (динамично растягане на сухожилията). Този метод трябва да се използва за повишаване на майсторството. Хората , които не се занимават с бойни изкуства “затварят” ставите, което ограничава тяхната свобода на движение. Тренировката с дълго копие може да “отвори” ставите, да увеличи гъвкавостта им  и по такъв начин да увеличи свободата на движение.

    ЯЩ: А другото оръжие на Ба-Гуа? Каква е целта на тренировката с традиционни оръжия в Ба-Гуа

    Ма: Всеки вид оръжие има своите характеристики и се изучава с определена цел. Да разгледаме например широката сабя (дао) в Ба-Гуа – тя се използва за тренировка на усукването (нин), преминаване (го), пробиване (дзуан) и завъртане (фан). Усукването е метод на действие на корпуса (шенфа). Широката сабя Ба-Гуа е голяма – 4 чи и 2 цуна (около 120 см.) и основен принцип при практика са нея е “сам се движиш, но сабята не се движи” (жън дзоу дао бу дун); “не човекът управлява сабята, а сабята го управлява” (дао шуа жън бу ши жън шуа дао). Моята сабя е голяма и винаги е насочена към противника, така че той не може лесно да я преодолее. Щом той атакува, аз използвам “завъртане” и разсичам със сабята ръката му.

    ЯЩ: Така вие тренирате Ба-Гуа сабя или подобрявате шенфа (методите на тялото) чрез тренировката със сабя?

    Ма: И това и другото. Вие не се учите само да използвате сабята, а което е по-важно – усъвършенствате вашата Ба-Гуа, особено движенията на тялото. Има поговорка: “Човекът следва сабята, сабята върви с човека” (Жън суй дао дзоу, дао суй жън син).

    ЯЩ: Кое оръжие в Ба-Гуа е най-важно?

    Ма: Всички видове са важни и нито един сам за себе си не е с предимство. Най-важното това е Кунг-Фу (майсторството). Ако притежавате майсторство можете да използвате всичко което пожелаете в качеството на оръжие. Няма смисъл да учите много комплекси с оръжие – има ли Кунг-Фу, да се изучава работата с оръжие е много лесно.

    ЯЩ: А относно правия меч (дзиен)?

    Ма: Методите за работа със сабя и прав меч са неразделни (дао дзиен бу фън), независимо, че структурата на правия меч се отличава от тази на широката сабя.

   ЯЩ: Какви са особенностите на Ба-Гуа копието?

    Ма: В Ба-Гуа използваме дълго и късо копие. Последното също се нарича “двуглава змия” (шуан тоу шъ), тъй като има върхове и в двата края. Неговата основна особенност е използване на дългото оръжие в къса дистанция (Чан цян дуан юн), което се отличава от стандартните методи за използване на копие - “лан на джа”. В Ба-Гуа трябва да пренасочитекопието на противника  с единия край на вашето оръжие и удряте с другия. След като се научите да прилагате принципа “използване на дългото оръжие на къса дистанция” можете ефективно да използвате къса палка даже срещу широката сабя. Това лесно се вижда при техниките на другото типично за Ба-Гуа оръжие – “7 –звездна тояга” (ци син гун), която основно се използва за въздействие на виталните точки. При използване на дългото оръжие трябва да прилагате т.нар. “гъвкав хват” (хо ба), което позволява да променяте хвата на оръжието без да губите контакта с него.

    ЯЩ: Съществуват ли в Ба-Гуа комплекси за двама (Дуй-Лян)?

    Ма: Да, при нас има много комплекси, практикувани с партньор. Вероятно най-известните и ценни са “4 последователности на сечащите широки саби” (съй тан дуй пи дао); другите са “двоен комплекс с прави мечове” (дуй пи дзиен), “двоен комплекс сечащи тояги” (дуй пи гун), а също и “72 захвата” (цишиър на), “72 преминаващи един в друг крака” (цишиър дзе туй), “8 основни захвата” (лю ба дзун на), “72 техники” (цишиър джао) и др.

    ЯЩ: Какви са особенностите на ръкопашния бой в Ба-Гуа-Джан?

    Ма: Ръкопашния бой в Ба-Гуа-Джан е различен от другите стилове. Най-важната особеност е, че двете ръце се движат към противника едновременно. В другите стилове когато едната ръка се движи напред към противника, другата се изтегля назад. В Ба-Гуа е много важно да се удря бързо и затовадвете ръце се движат към целта едновременно. Ръцете трябва да се движат бързо, преместването също трябва да е бързо; само тогава може да се достигне до това, което наричат “съвършенство” (Ба-Гуа вей цяо). Има поговорка: “Измененията в боя са пред теб” (Бянхуа дзай цянтоу), което означава, че измененията на техниките в боя са във бързите методи на ръцете, а не в цялото тяло.

    ЯЩ: Всеки от клоновете [стиловете] на Ба-Гуа използват различни форми на дланта....

    Ма: Да, в стила Чън използват “моща на орловите нокти” (инджао ли); в стила Ин – “пронизващата енергия” (и ци гуан тун); в стила Лян – “длан подобна на керемида” (валън джан; където пръстите са разположени като извита керемида). Дун е учил учениците си различно, в зависимост от това, какви стилове са изучавали до започването на Ба-Гуа-Джан; за това те са развили собствени стилове, отличаващи се един от друг. Тези клонове се отличават в методите на ръцете (шоу фа) и методите на тялото (шен фа). Обаче всички те прилагат “спиралната сила” (лосюан дзин). Това касае не само вътрешните , но и външните стилове.

    ЯЩ: Вие обучавате ли учениците различно в зависимост от структурата на тялото им; учите ли високите различно от ниските?

    Ма: Не, аз обучавам всички еднакво. Макар и да говорят, че високите хора трудно възприемат ниските позиции, нещата на практика опират до това дали те отделят достатъчно време за тренировка. Не е истина, че Ба-Гуа е по-подходяща за ниски отколкото за високи хора – всеки си има своите преимущества, но трябва усърдно да се тренира за да могат те да се използват.

    ЯЩ: Колко ученици имате и трудно ли е да се стане ваш “ученик при вътрешните покои” /жумън туди/?

    Ма: Аз имам около 60-70 “ученици от вътрешните покои”. Те трябва да учат при мен най-малко три години преди да ги взема за вътрешни ученици – аз трябва да познавам моралния облик на моите потенциални наследници.

    ЯЩ: На какво ги учите?

    Ма: Това, на което аз уча своите ученици, зависи от тяхното ниво. Както споменах преди, безполезно е да се учат много техники и комплекси ако основата е лоша. Първите три години практически са много важни, тъй като е нужно за кратко време да се получи основата на Ней-Гун – трябва да се отвори Малкия небесен кръг; обаче за постигане на висше майсторство са нужни поне 10 години. Под висше майсторство аз разбирам да сте способни да се движите и реагирате естествено, без заемане на някакви позиции или мисъл за използване на определена техника. За да достигнете висшето ниво е нужно не само добре да се занимавате, но да бъдете и талантлив (надарен).

    ЯЩ: Какво имате предвид под “надарен”?

    Ма: Трябва да е интелигентен и да има силна прозорливост и разбиране (усин). Това е също толкова важно колкото и практиката. И двете са необходими ако човек иска да достигне до висшите нива на майсторство. Трябва да имаме “добър суров материал” за да се стане истински майстор на У-Шу.

    ЯЩ: “Добър суров материал”?

    Ма: Аз вече казах – трябва да сте талантлив, скромен, способен усърдно да тренираш и да имаш високи морални принципи. Ако някой е много талантлив, но се явява интригант и мошеник, то той никога няма да достигне много в бойните изкуства. Трябва да сте искрени в практиката, честни, да бъдете заинтересовани в изучаването на бойните изкуства, да имате истинска “воинска добродетел” /удъ/. Аз не обучавам надарени хора , ако те не са честни.

    ЯЩ: Обучавате ли деца?

    Ма: Много малко. В Китай децата са доста заети в училище и нямат много свободно време.

    ЯЩ: На каква възраст са вашите най-стари ученици?

    Ма: Най-старите започнаха да се занимават при мен, когато бяха на по 40-50 години. Някои от тях практикуват много добре. Макар, че тяхната У-Шу база – разбирана като гъвкавост и сила на поясницата и краката – не може да се сравни с тази на младежите, за това пък те имат добър прогрес в Ней-Гун. Това е напълно достатъчно за да можете да прилагате Ба-Гуа в боя.

    ЯЩ: Считате ли, че е необходимо да се изучават външни стилове преди да започнат да се изучават вътрешните?

    Ма: Каквото и да изучавате – външни или вътрешни стилове първо трябва да се развие гъвкавост на краката и пояса. След като имате тази основа – можете бързо да прогресирате във вътрешните стилове. Естествено някои неща от тази основа могат да се постигнат и за сметка на практиката само на вътрешни тилове, но за това ще е нужно повече време. Външният стил може да се разглежда  като съкратен път за изучаване на базовата тренировка (дзибънгун). Обаче има и различия – гъвкавостта, която получавате от практиката на Ба-Гуа идва естествено в тренировъчния процес и не може да бъде загубена; в същото време във външните стилове гъвкавостта на краката идва от редовното разстягане. Спрете ли обаче с разстягатето – гъвкавостта пада много бързо, обикновенно след три месеца без практика и гъвкавостта изчезва. В Ба-Гуа когато можете да ходите поддържайки ниска стойка (сяпан) - гъвкавостта на краката се увеличава неимоверно.

    ЯЩ: Какви са характеристиките на ниската стойка (сяпан)?

    Ма: Определението е такова – в ниската стойка бедрата и колената се намират на едно ниво, все едно че седите на нисък стол. Аз практикувам ходене в ниска стойка в течение на два часа без прекъсване. Моя син тренираше ходене в ниска стойка шест години, по два часа всеки ден, така че неговото майсторство в ниска стойка е приемливо. След като истинското майсторство на Ней-Гун е достигнато в ниска стойка, практикуващия чувства, че неговите стъпала не докосват земята при ходене. Ние вече говорихме за това...

    ЯЩ: Г-н Ма, много благодаря за отделеното време и за това, че споделихте с нас своите знания!

Категория: Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ | Добавил: Доктора (31.01.2015)
Просмотров: 175 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0