Четверг, 28.03.2024, 14:54
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Традиционни Кунг-Фу оръжия и др.

Дзиен-Шу /"Изкуство с меч"/ в Кунг-Фу
Дзиен-Шу ("Изкуство с меч")

д-р Дориян В. Александров
консултант и преводач от кит. Красимир Димитров - Китаеца



     Тази статия е естествено продължение на статията "Оръжията в У-Шу (Ци-Се/Мо-Хай)" и по специално раздела за китайските мечове. Тук обаче ще се опитаме да навлезем в по-голяма конкретика относно методите за тренировка и различните стилови направления на Дзиен-Шу, които ще бъдат анализирани. Тази най-обща класификация на стиловете и формите (таолу) в Дзиен-Шу е крайно наложителна с оглед на бъдещи изследвания в областта на У-Шу. До момента липсва такова цялостно изследване за Дзиен-Шу или поне не е известно на автора. В това отношение японските бойни изкуства са доста по-напред и като класификация (история, стандартизация, форми и т.н.) и като популяризация на достъпни западни езици. В това отношение при У-Шу има доста бели петна и най-вече проблема е, че много класически трудове и съчинения са на трудния и за специалистите старокитайски и не са превеждани на европейски езици, с малки изключения. Дори издадената през 1990г. в Пекин енциклопедия на китайското У-Шу все още не е преведена на английски или руски език, което е голям пропуск и лишава изследователите от ценен справочен материал.
     Както вече изяснихме, през вековете формата, теглото и материала за изработка на китайските мечове са се променяли значително. Първите мечове или по-скоро кинжали са се изработвали от кост и камък (през неолита), а по-късно през епохата Чжоу (1030-722г. пр. Хр.) от мед и бронз. Тези мечове били монолитни и имали по-късо и масивно острие, което да издържа на тежки удари. Поради тези причини техниката на меча била по-груба и разчетена да нанася поражения на противника главно за сметка на теглото и по-малко на острието, което бързо се затъпявало. През "Воюващите царства" (480 - 221г. пр. Хр.) се появяват и първите мечове от желязо, а по-късно и от стомана, което давало възможност да се заточват добре и да се олекоти тяхната конструкция. През по-късните династии с усъвършенстване на металургията и ковашкото изкуство, особено след династия Тан (618-907г.), формата на мечовете става по издължена и остриетата сравнително по-тесни и гъвкави.
      В Китай ризниците и доспехите са били по-рядко използвани, в сравнение например с Европа или Япония. Това се отразява и върху изработката на мечове, които са значително по-олекотени от рицарските или самурайските мечове предназначени да преодоляват и доспехи. Съответно и техниката на китайския меч е различна и донякъде може да се сравнява с техниката на европейския палаш, тежка шпага или рапира от 16-17 век. Разбира се има и съществени разлики. Мечът в Китай не е бил оръжие на войниците, които са използвали основно саби и копия на бойното поле. За разлика от това мечът е приоритет само за експерти във фехтовката: офицери, висши администратори, генерали, военачалници, министри, императори, даоски монаси или странстващи рицари и членове на тайни общества. В този смисъл мечът се счита за оръжие на двубоя и оръжие на благородниците и висшата класа. Освен това както вече обяснихме в предишната статия мечът е повече защитно, отколкото нападателно оръжие с фина и деликатна техника.
      Класическият китайски меч се оформя окончателно през династиите Мин (1368-1644г.) и Цин (1644-1911г.), когато се появяват и най-значителните трудове за фехтовка с меч, както и многобройни стилове и школи. За разлика от японския меч и Кен-Джуцу/Кендо, което е самостоятелно направление в Будо дисциплините, техниките на китайския меч и Дзиен-Шу винаги са директно свързани или адаптирани с някой юмручен стил (Цюан-Шу) на У-Шу. В по-ранните периоди на своето развитие връзката Дзиен-Шу и Цюан-Шу е била от оръжейната практика към ръкопашния бой. Този принцип се запазва почти до 18 век, когато в Китай по-широко навлизат огнестрелните оръжия. Тогава ролята на хладните оръжия започва постепенно да намалява и в У-Шу започват да доминират техниките с гола ръка. В този период и до сега, влиянието се обръща от ръкопашния бой (Цюан-Шу) към оръжията и в частност изкуството с меч (Дзиен-Шу).
      Работата с меч в У-Шу винаги се е считала за "вътрешно изкуство"; независимо от стила й, той се разглежда като особено благороден инструмент и метод за духовно развитие и усъвършенстване, равностоен на калиграфията, поезията, живописта или лечебното изкуство!...
      Както вече споменахме в Дзиен-Шу има десетки и стотици стилове, които до голяма степен се покриват с броя на стиловете в У-Шу (130 основни; с разновидностите около 400). Може да се каже, че повечето стилове в У-Шу включват в програмата си и работа с меч, тъй като меча спада към "класическите 18 оръжия" приети в У-Шу. Тук разбира се е невъзможно да опишем всички стилове и форми (таолу) на Дзиен-Шу, а ще се спрем главно на основните. Някои от тези стилове имат повече от една форма (таолу), а други са изградени на базата на едно таолу. Освен формите, в Дзиен-Шу има базова работа (дзибънгун), специфични методи за тренировка, техники за работа с партньор, форми за двама (дуйлиен) и свободен бой. В миналото двубоя винаги се е провеждал с истински оръжия и представлявал върха на изкуството. В днешно време някои асоциации по У-Шу са възприели състезания с тренировъчни оръжия обвити с мека материя и съответното защитно облекло (шлем с маска, нагръдник, бандаж, ръкавици и кори за ръцете и краката).
      По-важните стилове, респективно форми на Дзиен-Шу са: Удан, Тай-Дзи, Син-И, Шаолин, Кун-У, Па-Куа, Бодхидхарма, Лун-Син (Дракон), Сан-Цай ("Трите таланта"), Цинпин, Ба-Сиен ("Осемте безсмъртни"), Тан-Лан ("Богомолка"), Лиен-Хуан ("Непркъсната серия"), Цзуй ("Пиян"), Тун-Бей, Мей-Хуа ("Сливов цвят"), "Копринен халат", Ци-Син ("Седем звезден"), Пан-Лун ("Извиващ се дракон"), Ъмей (от планината Ъмей), Шуан ("Чифт"), Шуан-Шоу ("Двуръчен"), Чун-Ян ("Чистия Ян" или "Чисто слънце"), "Бяла дъга", "Елмазен", Чи-Мен и др.
      Всички тези стилове могат да се класифицират в четири основни групи, според своите характеристики, дадени в предишната статия: 1) "Настъпващ меч", 2) "Мощен меч", 3) "Гъвкав меч" и 4) "Пиян меч".
      Техниките в Дзиен-Шу са пропорционално разпределени между двете основни действия - промушване (си) и сечене (пи). Цели за атакуване с меча са: главата, врата, гърлото, китките на ръцете, сърдечната област, кръста, колената, корема и подбедриците.
      Конструкцията на меча е сравнително проста - в нея има две части: острие и ръкохватка. Острието включва в себе си: лезвие, тяло и хребет (изпъкналата част между двете лезвиета). Към ръкохватката влизат: предпазител (гард), дръжка и тилна част. Допълнителни части на меча са: ножницата, скобите за закачане и пискюл. Последния служи за украса, а също в някои стилове се използва в боя и за балансиране на меча. Някои майстори отхвърлят пискюла при бойния меч и считат, че той повече пречи, отколкото да е полезен практически!

 



      Основните техники или принципни действия с меча са т.нар. "20 ключови думи", в които е кодирана цялата система на Дзиен-Шу; те са: си (мушене), пи (сечене), ляо (плъзгащ блок), тиао (обиране), пон (обратно сечене), куа (издигане), цяо (рязане), гяо (увиване), тоу (носене), лан (блокиране), гие (пресичане), моу (замазване), диен (точкуване), юн ("облак"), ле (изтегляне), гай (покриване), ген (блок нагоре), ши (завъртане), яо (разклащане) и джие (издигане). В някои стилове, като например Удан и Тай-Дзи, тези основни техники са редуцирани до 13, а в други техния брой е по-голям.
      При работата с меча трябва да се следват редица общи правила и тези, които са специфични за съответния стил. Мечът изисква прецизност и внимание; много важно е да се следи направлението на удара и положението на острието, с което атакуваме. Трябва строго да се спазват ъглите на атака и промяната на атакуващото острие, което става със завъртане на китката. Много от фините движения с меча стават именно с помощта на китката и изискват шлифована техника, а не груба сила.
      За тренировка се използват различни мечове: дървени, стоманени, леки и тежки. Те се редуват в процеса на обучение съобразно нуждите. Тежките и свръхтежките (до 9 кг.) са предимно тренировъчни и се използват за развитие на силата. Истинският боен меч е лек и еластичен в допустими граници, той е съответно наточен като бръснач. Тренировъчните мечове имат няколко категории: най-ниската са гъвкави мечове от нискокачествена стомана, следват гъвкави мечове от висококачествена стомана (обикновено "Лун-Цюан" ["Драконов източник"]), полугъвкави от същата стомана, тежки и свръхтежки (тук качеството на стоманата е без значение). Естествено, в нисшата категория мечове влизат и дървените. Следващата категория са бойните мечове, които са изработени от висококачествена стомана (Лун-Цюан, Цин-Лун и др.), а също и от дамаска стомана, които заедно с антикварните са доста скъпи (от порядъка на 500-1000 евро и нагоре!). За обичайната практика авторът препоръчва мечове от еластична стомана (Лун-Цюан), които са на цена от 20 до 100 евро, в зависимост от вида и качеството.

 


Упражненията с меч не изискват специална екипировка и място и могат да се провеждат по всяко време и място - в залата или сред природата.



      Индивидуалната мярка за меча е когато го захванете в обратен хват близо до гарда и с върха нагоре, върхът да достига до горната част на ухото на фехтовчика. Изключение правят двуръчните мечове (Удан, Тай-Дзи и Па-Куа), които са по-дълги (обикновения е дълъг около 1м., докато последните достигат до 1,2 - 1,3м.).

      При работа с меча се спазват следните изисквания:

  • Острието на меча не се пипа с гола ръка.
  • С меча не се секат твърди предмети и той не трябва да достига земята или пада при въртене.
  • Ножницата се пази чиста от прах, песъчинки, корозивни материали или абразивни частици (от шкурка, шмиргели и др.).
  • При фехтовка в никакъв случай не трябва да се засрещат остриетата, а блоковете и париранията се извършват с плоската част в долната третина на острието близо до гарда.
  • Във висшето ниво мечът въобще не трябва да среща противниковото оръжие, а само противниковото тяло.
  • В действителна схватка се атакуват предимно меките части на тялото упоменати по-горе.
  • След тренировка мечът се талкира, избърсва се с мека кърпа и с четка се смазва тънко с оръжейна смазка или машинно масло. Когато с меча не се тренира, тази процедура се повтаря веднъж месечно.

Група момичета се упражняват в Дзиен-Шу под ръководството на опитен наставник.



 


Тренировка със специален назъбен меч с куки, наподобяващ горна челюст на риба-тон, обитаваща южно китайско море.


 

I. Базова работа с меч (дзибенгун дзиен)

 

  • Основни позиции на краката.
  • Основни хватове на меча.
  • Работа с "тайния меч" (позицията на свободната ръка).
  • Тренировки за сила.
    • а) лицеви опори на пръсти.
    • б) усукване на бамбуков сноп с партньора.
    • в) намотаване на дръжка с въже и тежести.
    • г) тренировка с прът и тежест.
  • Тренировка за прецизност.
    • а) прокарване върха на острието между два пръта и атакуване с върха на малко звънче.
    • б) описване на сложни фигури и осмици с върха на меча (спирали, кръгове и др.)
II. Вътрешна работа (Ней-Гун)

 

  • Отклоняване на пламъка и гасене на свещ с "тайния меч" ("сочеща ръка") и с върха на меча с употреба на вътрешната енергия (Ци).
  • Специален Ци-Гун/Ней-Гун без меч.
  • Медитация.
III. Специфични методи

 

  • Практикуване на "20-те ключови думи" като самостоятелни техники с меча.
  • Практикуване на специфични единични техники от формите (таолу) и комбинации.
  • Форми (таолу) и техните приложения (йон фа).
  • Работа с партньор - техники и договорени форми (дуй лиен).
  • Свободни (спонтанни) форми.
  • Свободен бой - двубой с мечове и меч срещу всякакви оръжия.
  • Тестови сечения и атаки с боен меч върху манекен или подходящи предмети (дървени пръти, сноп от бамбук и др.).

 


Шуан-Дзиен (фехтовка с два меча) - една от най-трудните дисциплини в Дзиен-Шу; традиционно се практикува от жени, тъй като е свързана с древните "танци с меч".



 



 



     По-долу представяме по-важните стилове на Дзиен-Шу.
 

Удан-Дзиен ("Удански меч")


      Този стил е възникнал в епохата на Северната династия Сун (10 - 12 век) в планината Удан, където има множество даоски манастири. По традиция за първоосновател се счита известния даоски наставник Чжан Санфън, на когото се приписва създаването на Тай-Дзи-Цюан и няколко таолу в Дзиен-Шу. Даоските монаси развиват детайлно този стил на боя с меч и през по-късните династии Удан-Дзиен се прочува при редица въстания като Тайпинското, Двете опиумни войни (19 век) и революцията на Ихетуаните през 1900г. ("Революция на боксьорите").
      Главното в този стил е да се постигне спокойствие в движението, мекото побеждава твърдото, спокойното - бързото, а късото - дългото. Движенията са плавни и спокойни като се основават на релаксираност и подвижност, духовна устременост, а не груба сила. Движенията са взаимосвързани и спираловидни подобно движенията на змия. Техниките на уданския меч са свързани с даоските учения и философия, и почиват на природните закони. Най-често движенията са по кръг, спирала или елипса, като силата се скрива в мекотата на движенията и се изстрелва внезапно.
      В Удан-Дзиен има различни методи за тренировка, такива като "8-те меча на Удан" (Удан Ба-Дзиен), "9-те завъртания с меч", "премествания по Ин-Ян диаграмата", работа с "магически квадрати" ("9-те двореца") и др.

а) "Тайния меч" ("Безсмъртния мъж сочи пътя") - специално положение на пръстите на свободната ръка (мудра - "духовен печат") при китайската фехтовка (Дзиен-Шу); б) Мистична диаграма на Ин и Ян (кит. монада) използвана в Удан-Дзиен.; в) Различни положения и захвати на дръжката на меча при Дзиен-Шу.



      Анализирайки оригиналните форми на Удан-Дзиен може да се каже, че те са доста сложни и трудни за заучаване, и безспорно това е най-комплексната и висша техника на Дзиен-Шу, съпоставима като ниво с най-добрите школи на Кен-Джуцу (Катори Шинто-рю, Ягю Шинкаге-рю и др.), староиспанската фехтовка и най-доброто от френската и италианската школа по фехтовка от късното средновековие и Ренесанса в Европа (15 - 16 век).
      Удан-Дзиен е оказал голямо влияние върху формирането на много други стилове в Дзиен-Шу и на първо място Тай-Дзи-Дзиен и Па-Куа-Дзиен.
      Основните 13 техники (8-те трирами - Па-Куа и 5-те елемента - У-Син) на Удан-Дзиен са следните:

  • Бен - удар нагоре в долната част на китката.
  • Диан - удар надолу в горната част на китката.
  • Дай - хоризонтално сечене наляво целящо китката на противника или кръста.
  • Чоу - противоположно на Дай, хоризонтално сечене надясно.
  • Си - прав удар (пробождане) в сърцето.
  • Джи - диагонален удар в слепоочието на противника.
  • Ти - сечене нагоре в основата на китката.
  • Джие - диагонално сечене надолу или навън към бедрото или горната част на пояса.
  • Джиао - кръгово действие целящо отваряне и улесняващо посичането на китката.
  • Я - притискащо движение надолу, което следва Джиао. Прави се контакт с противниковото оръжие и го притискаме надолу с постоянен контрол.
  • Пи - сечене отгоре надолу в главата на противника или ключицата (врата).
  • Кси - противоположно на Пи сечене отдолу нагоре.
  • Ге - Удар нагоре, целящ да избие противниковото оръжие от ръцете му.

     Тези основни техники са характерни и за Тай-Дзи-Дзиен, и най-вече за стила Ян, който исторически е пряко свързан с Удан-Дзиен. Прави впечатление, че и в двете системи до 80% от атаките са насочени към китките на противника, които практически са най-близката до нас цел при боя с меч и други оръжия. По този начин противника се обезоръжава и лесно може да бъде убит или пленен, а най-често е бил оставян жив, но в невъзможност повече да борави с оръжие, поради отсечените китки или наранявания. Такъв е бил подхода на даосите - хуманен и с по-малко проливане на кръв!...

Форми (таолу) в Удан-Дзиен

 

  • Тай-Дзи Сюан Сюан Дзиен ("Най-съкровения меч на Великия Предел") - създаден от Чжан Санфън и съдържа около 100 серии.
  • Удан-Дзиен ("Удански меч") - ортодоксален; представен е от майстора Ма Тжие; съдържа 6 отделни таолу, които се обединяват накрая в едно, което съдържа 126 серии.
  • Тай-Хъ-Дзиен ("Меч на великата хармония") - със 112 техники.
  • Удан-Тай-Дзи-Дзиен ("Удански меч на Великия предел") - със 70 техники.
  • Лун-Хуа-Дзиен ("Меч на променящия се [трансформиращия се] дракон") - с 47 техники.
  • Удан-Дзиен ("Удански меч") - с 65 серии.
  • Удан-Дуй-Лиен-Дзиен ("Удански меч в двубой") - договорена форма с партньор с 95 серии.

     Безспорно в Удан-Дзиен има и множество други форми (таолу), които обаче не са достъпни в момента за автора, за да ги опише.
 

Удан-Дзиен ("Удански-меч") - ортодоксална форма със 126 серии (фрагменти).


 



 



 



 



 



 



 


 

Удан-Дуй-Лиен-Дзиен (форма за двама от Уданската школа)(фрагменти).

 



 



 


 

Тай-Дзи-Дзиен ("Меч на Великия Предел")


     Както вече изяснихме Тай-Дзи-Дзиен почива почти изцяло на Удан-Дзиен, но в днешно време се е оформил като самостоятелно направление. Повечето от стиловите направления на Тай-Дзи-Дзиен са се развили сравнително скоро - през последните 150 години, заедно с развитието на стиловете в Тай-Дзи-Цюан. Някои от тези форми са съвсем нови и са създадени наскоро, но така или иначе те почиват върху традиционните.
     Тай-Дзи-Дзиен не е толкова сложен като Удан-Дзиен и обикновено се практикува след овладяване на юмручните форми в школите. Движенията са плавни, кръгообразни и течливи (непрекъснати), каквито са и общите характеристики на Тай-Дзи-Цюан. Преобладават повече защитите и посичанията пред пробождащите техники. В някои школи формите се играят бавно, както и повечето стилове на Тай-Дзи-Цюан, а в други се изпълняват с нормална скорост. Според вижданията на автора и двата метода са препоръчителни и развиват специфични качества. Позициите в Тай-Дзи-Дзиен са добре балансирани, без да са прекалено солидни, с изключение на стила Чън, където традиционно преобладават ниските позиции.
     Тренировъчни форми в Тай-Дзи-Дзиен:

  • Чън-Шъ Тай-Дзи-Дзиен (стил Чън) - таолу с 49 серии (според друго броене са 57).
    • а) форма с 32 серии (създадена 1976г.).
  • Ян-Шъ Тай-Дзи-Дзиен (стил Ян) - с 55 серии, създадена от Ян Ченфу (нарича се също "13 техники").
    • а) форма за двама с 11 серии (по Ян Дзюнмин).
  • У-Шъ-Тай-Дзи-Дзиен (стил У, на У Дзиенцюан) -
    • а) традиционна форма с 64 серии.
    • б) форма с 32 серии (на Уан Пейшън).
  • Тай-Дзи-Дзиен - състезателна форма с 42 серии; създадена през 80-те години на 20 век от колектив: Уан Пейшън, Сун Дзиенюн, Ли Дъин, Ян Джъндуо, Ма Жулун и др. на базата на няколко стила на Тай-Дзи.
  • Лю-Дзю-Дзиен ("Мечът на чистото слънце") известен още като Чун-Ян-Дзиен - форма от даоския стил Юен-Шъ-Тай-Дзи-Цюан ("Изначален Тай-Дзи-Цюан").
Тай-Дзи-Дзиен ("Меч на великия предел"), стил Ян, форма с 32 серии (фрагменти).

 



 



 


 

Па-Куа-Дзиен ("Меч на осемте мистични триграми")


      Мечът не е типично оръжие за стила Па-Куа-Джан и не е известно дали създателят му Тун Хайчуан го е ползвал. Вероятно това направление на Дзиен-Шу се развива от учениците му към края на 19 век. Както се знае повечето от учениците на Тун са били майстори в други стилове, такива като Тай-Дзи, Шаолин, Син-И, Ло-Хан, Тан-Туй, Ми-Дзун и др. Очевидно е, че те са приложили тези знания в развитието на съответните стилови направления на Па-Куа и в частност Па-Куа-Дзиен.
 


Ди Чжаолун (90г.) майстор на Па-Куа Демонстрира Па-Куа-Дзиен с тежък меч.



      Движенията в Па-Куа-Дзиен следват до голяма степен принципите и хореографията на Па-Куа-Джан. Движенията са кръгови; с движение и на тялото и краката по кръг и с характерна рязка промяна в посоката на движение (често неочаквано за противника). Има доста пробождащи техники и такива атакуващи краката на противника. Особеност на Па-Куа меча е, че той е двуръчен (въпреки, че се работи с една ръка) и е по-дълъг от обикновения меч (дължината му е около 1,2м.). В някои школи по Па-Куа се използват свръхтежки мечове за тренировка, които достигат до тегло 9кг. (стила на Лян Чженпу).
      В Па-Куа-Дзиен има 8 основни позиции на ръката, 8 метода на практика с меча и 8 базови техники, които по-късно се развиват в 13 действия. Всички тези методи почиват на принципите на Ин и Ян, 8-те триграми и "Канона на Промените" ("И Дзин").
      Форми (таолу) в Па-Куа-Дзиен:

  • "Меч на трите обединения" (Сан-Хъ-Дзиен).
  • Сан-Цай-Дзиен ("Меч на трите таланта").
  • Та Мо (Бодхидхарма) Дзиен ("Мечът на Бодхидхарма").
  • "Меч чиста светлина" (Чун-Ян-Дзиен).
  • Лун-Цюан-Дзиен ("Меч драконов извор").
  • Ба-Сиен-Дзиен ("Меч на 8-те безсмъртни").
  • Кун-У-Дзиен ("Меч от планината Кун У") - създаден през династия Цин от Ли Юшиан (пров. Хъбей).
  • Лун-Син-Дзиен ("Драконова форма на меча").
  • Па-Куа-Дзиен ("Меч на 8-те триграми").
  • Тай-Дзи-Дзиен ("Меч на Великия Предел").
  • Лиен-Хуан-Дзиен ("Лиен-Хуан-Чун-Ян-Дзиен - "Непрекъснат меч на чистия Ян") - с 64 техники.
  • Па-Куа-Лиен-Хуан-Дзиен ("Па-Куа непрекъснат меч") - с 32 техники.
  • Па-Куа-Джуан-Дзиен ("Въртящ се меч на Па-Куа").
  • Па-Куа Джъю-Лун-Дзиен ("Па-Куа меч на 9-те дракона").

     Беглия преглед и анализ на тези таолу показва, че тук има много адаптирани форми от други стилове, някои от тях съществуващи и като самостоятелни стилове на Дзиен-Шу. Всички изброени до тук стилове с малки изключения спадат към "Гъвкавия меч".
 

Син-И-Дзиен ("Меч на насочената воля")


      Това безспорно е едно от оригиналните направления на Дзиен-Шу, водещо своето начало от 12 век и свързано с известния генерал от династия Сун - Юе Фей (Юе Уму).
      За разлика от другите стилове на Дзиен-Шу, Син-И-Дзиен е с много изчистени техники и форми, които много наподобяват тези в Кен-Джуцу. В добавка на това основните форми на Син-И-Дзиен се изпълняват именно с двуръчен меч с двоен захват на ръцете. Техниките на Син-И-Дзиен са предимно по права линия или в диагонал и развиват вертикалната сила (сечения отгоре надолу и обратно). Независимо, че тези техники са сравнително прости външно, те подобно на юмручните форми на Син-И-Цюан имат сложна вътрешна координация и Ней-Гун/Ци-Гун ("Вътрешни умения").
      Както виждаме, използването на този вид двуръчен меч идва от средновековието, когато воините са използвали доспехи и ризници. Затова в този стил се използва и повече сила. В общата класификация Син-И-Дзиен може да се определи като "Мощен меч"!...
      Формите и техниките на Син-И са свързани с принципите на "5-те елемента" (У-Син) и "12-те животни", като до голяма степен следват конфигурацията на юмручните форми (Цюан-Шу). Техниката е лаконична, с малко премествания, силни акценти в отделните движения и подчертана практическа насоченост (за убиване!). Това е техника предназначена както за масова битка на бойното поле, така и за двубой. В повечето случаи, при Син-И-Дзиен съдбата на противника се решава с 1-2 удара на точното място!...
      Формите (таолу) на Син-И-Дзиен са следните:

  • У-Син-Дзиен ("Меч на 5-те елемента")
    • а)Пи-Дзиен ("Сечащ меч")
    • б) Бън-Дзиен ("Разрушаващ меч")
    • в) Дзуан-Дзиен ("Пробиващ меч")
    • г) Пао-Дзиен ("Експлозивен меч")
    • д) Хън-Дзиен ("Пресичащ меч")
  • Лиен-Хуан-Дзиен ("Непрекъснат меч") - свързана серия на 5-те елемента.
  • Ши-Ър-Син-Дзиен ("Меч на формите на 12-те животни") - 12 отделни таолу.
  • "Меч с напредваща стъпка"
  • "Меч с оттегляща се стъпка"
  • Лю-Хъ-Дзиен ("Меч на 6-те координации")
  • Сан-Цай-Дзиен ("Меч на 3-те таланта") - създадена е през династията Цин (1644-1911г.); преподавана е от Ли Чайтиен (пров. Хъбей).
  • Лун-Син-Си-МенІДзиен ("Драконова форма на меча на 4-те врати")
  • Син-И-Дзиен (Хенански стил)
Шаолин-Дзиен ("Шаолински меч")


      Подобно на Па-Куа и тук не се явява като типично оръжие. В Шаолин повече се наблягало на дългите оръжия - такива като тояга, копие, алебарда, двусекционна тояга и т.н. Очевидно работата с меч в Шаолин е по-късно явление и най-вероятно заляга в системата не по-рано от началото на династията Цин (1644-1911г.). Тогава в манастира се укривали множество висши военни от бившата династия Мин, които донесли и своите стилове на Дзиен-Шу в манастира. Това безспорно е обогатило манастирския стил и от тогава са останали формите на Шаолин-Дзиен.
      Това направление във фехтовката спада към групата на "Настъпващия меч" и носи много от характеристиките на Шаолин-Цюан: солидни стойки, голяма динамика, разкост, бързи премествания, скокове и др. В някои отношения тези форми се доближават по сложност до Удан-Дзиен, но маниера на изпълнението е различен. Според скромното мнение на автора, сходствата в двата се дължат на факта, че Удан-Дзиен е имал голямо влияние в Китай и този стил е изучаван не само от висши военни, а даже и от императори и членове на императорското семейство, така че вероятно тези стилове на Дзиен-Шу се преплитат във времето.
     Форми на Шаолин-Дзиен:

  • Шаолин Чоу Гун Дзиен ("Шаолински меч на почтения княз").
  • Шаолин-Соуфън-Дзиен ("Шаолински меч на игривия вятър").
  • Шаолин-Ба-Сиен-Дзиен ("Шаолински меч на 8-те безсмъртни").
  • Шаолин-Хуо-Лун-Дзиен ("Шаолински меч на Огнения дракон").
  • Шаолин-Цин-Лун-Дзиен ("Шаолински меч на синьо-зеления дракон").
  • Шаолин-Юн-Ян-Дзиен ("Шаолински меч на слънчевия кръговрат").
  • Чи-Мен-Дзиен ("Меч на школата Чи") - създаден от генерал Чи Джигуан (16 век) - съдържа 157 техники.
  • Кун-У-Дзиен ("Меч на планината Кун-У") - създаден през дин. Цин (1644-1911г.) от Ли Юшиан (пров. Хъбей). Планината Кун-У се намира в Шандун; таолу съдържа 99 техники.
Шаолин-Дзиен ("Шаолински меч"), форма (таолу) Шаолин Соуфън-Дзиен ("Шаолински меч на игривия вятър") с 53 серии (фрагменти).

 



 



 


 

Цзуй-Дзиен ("Пиян меч")


      Този стил идва от средновековието и не се знае кой точно е създателя му. Някои считат, че това е Ли Бо (701-762г.) - непоправим пияница и поет, който бил изключителен майстор на меча. Според други автори това е майсторът Лу Джишен участвал в крупното въстание на Сун Цзян (1117-1121г.) в провинция Шандун. Стилът е известен също и под името Цзуй-Ба-Сиен ("8-те пияни безсмъртни") и специалистите го свързват с Ди-Тан-Цюан ("Бокс с търкаляне по земята"). Любопитна подробност е, че единия от "8-те безсмъртни" се явява известния даоски наставник Люй Дунбин (род. 798г.), който е създател на класическото направление на фехтовката с меч. Той е разработил също и техники за отразяване на меча с подръчни средства като тояга, къса палка, усукан около ръката плащ, ветрило или плетена от бамбук шапка с голяма периферия.
      Цзуй-Дзиен е самостоятелно направление в Дзиен-Шу, което не е подобно на никое друго. В стила има много падания, залитаща походка, бърза смяна на пози и движения с голяма динамика, претълкулвания, въртения и движения наподобяващи пиян човек. Този стил е пълен с изненади и се счита за изключително опасенс използването на меч и други оръжия. Стилът почива на даоската теория за спонтанност и естественост в движенията и стъпките, не на строги шаблони, които сковават и ограничават истинската природа на човека. Според Джуан Дзъ, пияните не са изложени на сериозни увреждания при падане или бой, тъй като на тях им е присъща "Всеобщата душа" ("Цялостния разум"). И действително алкохолът освобождава задръжките и снижава мускулният тонус и напрежението на тялото.Обаче подобно разхлабване е непълно. Пияния винаги намира пътя към дома, но той загубва разума си и се намира във властта на обстоятелствата!... Затова в Цзуй-Ба-Сиен (Цзуй-Цюан) и Дзуй-Дзиен се цели да се постигне подобно на пияния състояние на релаксираност и свобода, но без употреба на алкохол. Това се постига чрез дълга практика, самовнушение (автогенна тренировка), медитация и специални упражнения. Тук трябва да отбележим, че старинния стил не е съдържал толкова акробатични елементи, като съвременните форми, но затова пък е бил необикновено ефективен и практичен. Основното достойнство на този стил е в неговата непредсказуемост и невероятните положения, от които може да се нанесе удар с меча. Същността на стила се обобщава в няколко афоризма:

  • "Видът е на пиян, волята е трезва; походка на пиян, сърцето на трезвен."
  • В залитащите и неустойчиви движения има разхлабеност и безметежност.
  • В защита - празно, в нападение - пълно.
  • Указвай на изток; удряй на запад.
  • Духът (шън) предава импулса на волята (и); ръцете са пъргави, погледът бистър, стъпките пияни, тялото подвижно; твърдо и меко се съчетават, движенията са стремителни, покоят е устойчив; душата и тялото саединни.

     Форми (таолу) в Цзуй-Дзиен:

  • Чун-Ян-Цзуй-Дзиен ("Пиян меч на чистия Ян") - 39 серии.
  • Цзуй-Дзиен ("Пиян меч").
  • цзуй-Шуан-Шоу-Дзиен ("Двуръчен пиян меч") - 55 серии (по Пан Цинфу)
  • и др.
Цзуй-Дзиен ("Пиян меч"), форма (таолу) Чун-Ян-Цзуй-Дзиен ("Пиян меч на чистия Ян") - с 39 серии (фрагменти).

 



 



 



 



 


 

Ба-Дзи-Дзиен ("Меч на 8-те предела")


      Стилът е създаден от монаха Чжан Юешан, от манастира Юе Шан Съ (пров. Хенан), за това древното му название е Юе Шан Ба-Дзи. Идва от династията Цин (1644-1911г.), но стилът е упоменат и в по-ранен период в книгата на ген. Ци Дзигуан (16 век).
      Ударите в този стил са сравнително къси, компактни и съдържателни (разнообразни). Движенията са мощни, бързи и насечени. Като цяло стилът е известен като стил на военните и телохранителите. Затова и У-Шу поговорката казва: "В гражданските изкуства има Тай-Дзи-Цюан", омиротворяващ Поднебесната империя; във военните изкуства има Ба-Дзи-Цюан, въвеждащ порядък на Небето и Земята.
      Форми (таолу) в Ба-Дзи-Дзиен:

  • Ба-Дзи-Дзиен ("Меч на 8-те предела")
  • Ба-Дзи-Лиен-Хуан-Дзиен ("Непрекъснат меч на 8-те предела")
  • "Съвършен меч на 9-те храма"

     Сред останалите по-известни школи, практикуващи Дзиен-Шу ("Изкуство с меч") могат да се споменат следните:

  • Тун-Бей-Дзиен
  • Фан-Дзъ-Дзиен
  • Пи-Гуа-Дзиен с форми (таолу): а) "Меч копринен халат"; б) "73 меча"
  • Хуа-Дзиен ("Цветен меч") с форма: а) Сяо-Хуа-Дзиен("Меч на малкото цвете").
  • Лю-Хъ-Дзиен ("Меч на 6-те координации") с форма: а) "Лю-Хъ-Дзиен" ("Меч на 6-те координации"); б) Ба-Сиен-Дзиен ("Меч на 8-те безсмъртни"); в) "Меч на 5-те действия" и др.
  • Мей-Хуа-Дзиен ("Меч сливов цвят")
  • Ин-Чжао-Дзиен ("Меч на орела") с форми: а) Мей-Хуа-Дзиен ("Меч сливов цвят"); б) "Меч младо острие" в) "Елмазен меч".
  • Ъмей-Дзиен ("Меч на планината Ъмей") - има множество форми в традиционните 75 стила от това направление.

     Освен споменатите стилове, има и много синтетични стилове с меча, които са комбинации от няколко стила; също форми с два меча и др., както и стандартизирани състезателни форми, които са създадени през последните 20 години. За сериозния изследовател обаче, интерес представляват предимно традиционните форми, най-новите от които са на минимум 150-200 години назад, когато хладните оръжия все още са се използвали активно в Китай. Това фактически е продължило да Втората световна война. Всичко, което е създадено като стилове и форми след този период е под въпрос, защото липсва тестван на системата в реални условия. Това важи и за останалите бойни изкуства!...
     Изследователят на Дзиен-Шу трябва да има пред вид, че редица форми (таолу) подвизаващи се с едно и също име, в действителност са различни като съдържание и това до някъде пречи за правилната им класификация и определяне на това коя от формите е първична. За това на всякъде където имаме сигурни писмени сведения за създателите и датировки - те трябва задължително да се отбелязват, както и провинциите, манастирите и местата където са се появили първоначално. Това бойни изкуства улеснило много бъдещите изследователи, тъй като ние не сме единствените; нито пък сме от "последна инстанция"!...
     Много форми имат и вариации отклоняващи се от първоизточника. Това не е голям проблем, но все пак съвета ми е, ако човек сериозно се занимава с У-Шу, да търси най-близки или непосредствени генеалогични линии в практикувания стил. Системи на Дзиен-Шу в които липсват бойни приложения, работа с партньор и форми за двама (дуй лиен) също са съмнителни. Въобще в днешно време истинските специалисти по Дзиен-Шу са много малко. За това е необходимо това направление в У-Шу да се популяризира, изследва и разпространява в автентичен вид.

     София, 12.01.2005 г.


     P.S. В заключение искам да подчертая, че освен чисто техническата страна на въпроса, която не е лесна, в Дзиен-Шу има и други нива, които са свързани с психо-физическата дисциплина, даоските езотерични практики и ученията на Чан (Дзен) будизма. Когато навлезете по-дълбоко в тази материя, класически филми разглеждащи Дзиен-Шу, като: "Мечът", "Тигър и Дракон", "Герой" и др. ще бъдат възприемани по съвсем различен начин!...

Категория: Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. | Добавил: Доктора (07.02.2015)
Просмотров: 841 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0