Воскресенье, 19.11.2017, 02:29
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Традиционни Кунг-Фу оръжия и др.

Истини и заблуди относно японския меч

           ИСТИНИ И ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЯПОНСКИЯ МЕЧ

 

                                          д-р Дориян В. Александров

 

(Историческо дружество „Българска Орда - 1938”; школа „Златен Дракон”)

 

  

   За написването на настоящия материал съм ползвал основно една публикация на шихан Масаюки Шимабукуро и Карл Е. Лонг (специалисти по Кендо и Яйдо) „Факт или фикция. 50 грешни схващания относно японския меч и фехтовка” (сп. „Черен пояс”, септември, 2007 г.); използавни са също книгите на потомстения майстор на меча и изработката на мечове шихан Тецутака Сугавара (специалист по Кен-Джуцу, Яй-Джуцу Катори Шинто-рю, Айкидо, Карате и Кунг-Фу); също някои публикации за мечовете и дамаската стомана в сп. „Guns.bg”, статията на И. Таганов, В. Иванов и В. Карасев „Руския булат – „червената структура”. Металургията на древните славянски племена” (сп. „Калшников”, бр. 5, 2007 г.), книгата на Иван Лазарев „Меч и сабя. Оръжия на ранните номади (5-7 в.)”, Валери Йотов „Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (7-11 в.)” и някои мои изследвания за мечовете и сабите на древните българи и тези в Евразия.

 

  1. ЯПОНСКИЯ МЕЧ Е УНИКАЛНО ЯПОНСКО ТВОРЕНИЕ И ТОВА СА НАЙ-ДОБРИТЕ МЕЧОВЕ В СВЕТА.

 

Това твърдение не е вярно, защото самата технология на коването на тези мечове е внесена отвън. Центърът на тази технология на „дамаската стомана” е от Индия, откъдето се разпространява из цяла Азия и Близкия изток, където именно добива названието „дамаска стомана”, вероятно след кръстоносните походи за освобождавнето на Йерусалим. В древността индийците са произвеждали най-добрите образци оръжия от дамаска стомана (зелена, сива и синкава стомана). Сабите от зелена стомана са можели да секат камъни, а тези от сива стомана са пробивали без проблем кожата на слон, като са били невероятно гъвкави при това! Един такъв меч или сабя е струвал колкото един боен слон (невероятно скъп в миналото) и са можели да си го позволят само богати раджи, владетели и царски особи. В областта Кодуманал (Индия), археолозите са разкопали и открили пещи, добре запазени тигели, стъкловидна маса и шлака, които свидетелствуват за получаване на стомана. Находките се датират между 3 в. пр. Хр. и 3 в. сл. Хр. Останки от производство на тигелна стомана са открити също в Хайдерабат (Централна Индия), Голконда (Андра Прадеш) и на други места от п-в Индустан.

Корейски и китайски специалисти  ковачи изработват първите японски мечове продължително време, които в последствие биват усъвършенствани в някаква степен от японските ковачи, но в един доста по-късен период 8-12 век, тъй като технологията на коване е била пазена в тайна. Първоначалните японски мечове копират формата и структурата на старобългарския (хуно-българския) палаш и правите китайски мечове и после добиват характерната си леко извита форма, подходяща повече за сечене, а не за мушкане. Разбира се никой не отрича, че японските майстори са усъвършенствали тази технология, но началната идея и първите образци са внесени отвън в Япония.

Обработката на желязо започва далеч на Запад в древна Анатолия (Мала Азия) още през 2-ро хил. пр. Хр. при хетите, като се разпростира в Кавказ, Северното Причерноморие и Балканския полуостров. Разпространението на техниката за леене и обработка на желязо (чугун) и стомана в Азия се дължи на конните народи и преди всичко трако-кимерийците (наименование на древните българи), българи, скити и хуни. Тези знания се разпространяват по Пътя на коприната, който е бил създаден, контролиран и охраняван от древните българи. Счита се ,че технологията на чугуна е овладяна първо в Индия, Китай и Средна Азия.

Според изследвания на японски учени (проф. Й. Каяма и др.), част от японската народност (етносите свързани със самурайското съсловие и императорското семейство) произлизат от конните народи от Централна Азия и Средна Азия, групировки от които се прехвърлят на японските острови през 1-во хилядолетие пр. Хр. и създават японската държавност, като донасят коня, железните оръжия и сечива, технологията за леене и коване и характерната култура. Не случайно при свое посещение в Япония на бившия държавен глава на България – Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова, са посрещнати за пръв път лично от японския император с многозначителните думи: „-Добре дошъл братовчеде след 2300 години!”......., което силно е притеснило преводачите на българската делегация.

Японските мечове не са най-добрите в света, тъй като имат подобаваща конкуренция в лицето на китайски, индийски, средноазиатски и европейски оръжия със същото или по-добро качество. В Китай например са откривани в древни гробници уникални мечове на над 1000 години, без никакви следи от корозия и толкова остри, че разсичат косъм. Японски емисари са предлагали на китайските власти да изследват метала срещу 10 милиона долара! Молбата им е била отклонена вежливо с аргумента, че и Китай, развива космически технологии и тези находки са си негов патент!....

Така, че по-скоро рекламата и филмите за самураи са направили японския меч „най-добрия в света” и са го обвили в мистика и тайнственост, като символ на японския дух. Има и още една причина. В днешно време японските мечове изработени по старата технология (дори и съвременни изработки) се считат за произведения на изкуството с висока художествена и материална стойност, подобно на картини, художествени произведения и бижута на известни майстори. По тази причина най-добрите образци такива мечове отиват още след изработката в банковите трезори на известни японски корпорации и фирми (дзайбацу), като един вид солидна инвестиция с гарантирано качество и като вид капитал (подобно на злато, картини, диаманти, валута и недвижимо имущество). Един добър пример за градивен национализъм!

 

  1. ЯПОНСКИТЕ МЕЧОВЕ СЕ ИЗРАБОТВАТ САМО ОТ МЕСТНИ СУРОВИНИ (ИЗВЕСТНИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЯСЪК СЪБИРАН С МАГНИТИ).

 

Това също не е вярно, защото са внасяни суровини (железни слитъци) и от чужбина, главно от Китай и Индия. По начало Япония е бедна на метални руди и традиционната технология за изработване на мечове е доста трудоемка и бавна. През Средновековието обаче и гражданските войни в периода 12-16 в. са изисквали голямо производство на оръжия, което е налагало внос на желязна суровина отвън. Индия е била най-известна с производството на качествени железни слитъци, които през античността са били на цената на златото. Известно е, че при походът на Александър Македонски (4-ти в. пр. Хр.) към Индия и сблъсъка му с индийския цар Пор (Порус), един индийски раджа му подарява такива железни слитъци, от които е изковано въоръжението и доспехите на цял един тракийски легион! В 323 г. пр. Хр., в битката при р. Хисдап, срещу фалангите на Александър македонски, войниците на цар Пор били въоръжени с оръжия от необичайно здрав и красив метал (стомана), което им дало някои примущества в боя.

В по-късен период и през двете последни Световни войни през 20-век, много японски мечове от типа  „гунто” (масово произведени мечове за целите на армията и полицията) са изработвани от железопътни релси! Това се прави и до ден днешен, въпреки, че традиционните технологии за леене на заготовки и слитъци от железен пясък също се практикуват макар и от силно ограничен кръг майстори ковачи, които не са повече от 50 човека в цяла Япония!

 

  1. НАЙ-МНОГО ОРИГИНАЛНИ ЯПОНСКИ МЕЧОВЕ ИМА  В ЯПОНИЯ.

 

Това е било валидно само до Втората Световна война. След войната, окупационната американска армия конфискува поголовно всички налични японски мечове и забранява тяхното производство. Конфискувани са около 350 000 остриета, които са раздадени като сувенири на американските войници и офицери. В момента голяма част от тези мечове се намират в САЩ и даже могат да бъдат купени от антикварните магазини. По подобен начин, след разбиването на Квантунгската армия в Манджурия от руснаците, се изземва всичкото хладно оръжие, заедно с огнестрелното. Най-добрите образци са прибрани в различни руски музейни колекции или са подарени на висши офицери, всико останало е претопено за танкова стомана и сечива. Констатирани са доста случаи на пълно невежество по отношение на тези уникални остриета остриета (някои предавани в семейството векове наред), когато руснаците и „тьотките” са си кълцали цвекло, пържоли и дърва за горене със самурайски мечове!....

Между другото подобна акция прави в самата Япония още през 16 век владетелят Тойотоми Хидеоши, който след гражданските войни изземва от населението над 500 000 остриета и разпорежда да се претопят на клинци, гвоздеи и сечива. Изглежда тогава са били унищожени и някои уникални мечове от типа „джокуто” и „кото” (стари и уникални мечове).

Забраната за производство на мечове в Япония след Втората Световна война  (след 1948 г. когато американската окупация е прекратена) отпада благодарение на усилията на д-р Хома Джунджи и личната му молба към ген. Дъглас МакАртър. В резултат на което, общата забрана е променена по такъв начин, че оръжието тип „гунто” се унищожава, а мечовете с художествена стойност могат да се притежават и съхраняват. Д-р Хома става основател на „Нихон Бижицу Нозон Токен Кай” – „Общество за съхранение на художествено изработените мечове”, превръщайки в своя мисия запазването на старите техники и остриета.

 
 

  1. ЯПОНСКИТЕ МЕЧОВЕ СЕ ОГЪВАТ (ДИПЛЯТ) ПРИ КОВАНЕТО ОГРОМЕН БРОЙ ПЪТИ, КАТО МЕЖДУВРЕМЕННО ПОЛУЧАВАТ МАГИЧЕСКИ КАЧЕСТВА.

 

Това е един поредните митове. В художествената проза се срещат мечове, огъвани стотици, хиляди и милиони пъти, макар и да няма сведения за повече от 20 огъвания. С всяко огъване , направено от майстора-ковач, се огъва и вътрешния слой, така че общия брой слоеве се увеличава в геометрична прогресия при всяко сгъване и наковаване; тъй като дебелината на катана е по-малко от 230 железни атома, достигането на 20 огъвания вече не допринася за броя на слоевете в острието. Нещо повече, докато загряването и огъването служи за разпределяне на въглерода  равномерно по цялото острие, едно малко количество въглерод също се „изгаря”, както и неблагородните съставки на метала. Повтарянето на огъванията в крайна сметка ще острани и повече въглерод, което превръща материала в меко желязо и намалява способността му да поддържа остър ръб. Наковаването и огъването на стоманата при меча елиминира мехурчетата в метала, хомогенизира го и създава пластове чрез продължаващо въглеродизиране на повърхността и връщайки повърхността във вътрешната част на меча, което му придава уникалната и красива зърнистост, характерна за дамаската стомана. Въпреки широко разпространеното популярно убеждение, че слоестата структура осигурява усилените механични качества на стоманата, това е съвършено невярно. Слоевете действат като слепени точки, което може само да отслаби интегритета на острието. Дипленето при японските мечове е повече с цел да изгори  многото примеси (сяра, фосфор, излишен въглерод и др.), като отново помага да се преодолее слабото качество на японската стомана и да изчисти и усили стоманата. Продължителното огъване няма да доведе до „супер острие” и най-добри са мечовете с по 8-12 огъвания (огъната 12 пъти има 4000 слоя, а тази с 20 огъвания над милион!). Известните саби- дамаскини изработвани в България през средновековието (Самоков, Костенец, Чирпан, Етъра, Сливен и др.) са се „диплели” именно 12 пъти и това е записано дори в народните песни, както и факта, че можели да сечат камъни и броня.

 

  1. ЯПОНСКИТЕ МЕЧОВЕ СА ПО-ДОБРИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ МЕЧОВЕ И САБИ.

 

Това е често срещано твърдение, като тези претенции обаче се основават предимно върху неразбирането на производството и ролята на европейските саби и мечове, както и на сравнения въз основа на най-лошите продукти на съответната школа, а не на най-доброто. Традиционно японската стомана се счита за най-подходяща за изковаване на мечове, но в действителност съвременните западни стомани са били и са всъщност по-добри по отношение на сила и чистота, а също и легиращи свойства (дори добре полираните японски мечове ръждясват, ако не се поддържат по съответния начин!). Съвременни остриета на катани изработвани от западни фирми („Cold Steel”) и такива в България („Асеро Толедано – Европа” ООД), на тестове могат да търпят извиване на готовото острие до 45 и повече градуса и след това пак се изправят; при подобен тест японските остриета просто се чупят!

Тъй като Япония представлява общество бедно на желязо, направата на един меч представлява традиционно изключително скъпо начинание; доставката на мечове е била ограничена и поради това майсторите са имали интерес да вложат възможно най-голяма част и качество от материалите, които могат да си позволят. Европа също е имала своите превъзходни майстори на мечове, саби и шпаги (келтските мечове, древните български саби, викингските мечове, шпагите и мечовете от Толедо, прочутите рицарски мечове, мечът на крал Артур) и др. По-голямата достъпност на желязото в Европа обаче прави по-практично производството на евтини, нискокачествени оръжия в големи количества. Докато европейците имат избор между скъпи и добри мечове и саби и евтини и лоши мечове, японците са изправени пред избора между скъпи мечове, съвсем по-малко скъпи мечове или изобщо никакви мечове.

Най-разпространения метод за изковаване на мечове в Европа през 5-10 в. се базирал на съединяването на няколко споени пръчки желязо с различни характеристики по тяхната надлъжна ос, т.е. по технология близка до тази на индийската и японската. Учените дефинират метода като „коване чрез натрупване”. Средния слой (сърцевината на меча) се нарича „въже” или „змия”, защото предварително се усуква и изглежда като серпентина, усукано въже или виеща се змия. Целта на усукването е намаляване на шлаката и повишаване здравината чрез увеличаване съдържанието на въглерода, когато пръчките били карбонизирани. Така усукването замествало дипленето известно ни от дамаската стомана и изпълнява същата роля. Оставналите пръчки се съединявали с „въжето” чрез тнар. „ковашка спойка”. Създаването на тези многослойни структури разкривало на ковачите възможности да локализират на точно определени места желаните качества на меча, чрез емпирично съединяване на разнородни късове желязо, дължащи се на различния произход на метала и наличието на други микроелементи в рудите. Броят на пръчките бил различен, между 8 и 16, но най-често те са 7, в зависимост от размерите на проектираното оръжие, неговото тегло, предназначението, физическите качества на поръчителя и не на последно място  - майсторството на ковача. Така изкованите остриета имали характерни шарки от усукания метал, които са подобни на тези от дамаската стомана и при китйските и японските мечове и не отстъпват на техните качества. Тази техника на коване е съществувала още през 3-ти в. в Европа и се разпространява повсеместно през 5-10 –ти век.

Редица европейски саби и мечове също са проектирани за различни видове бой. Остротата на катана я прави отлично режещо-сечащо оръжие, подходящо за употреба срещу противници с по-лека броня, само че се поврежда твърде лесно, ако се използва срещу по-тежка броня; извивката на катана подпомага допълнително режещата и сила, но я отслабва като промушващо оръжие. В тази светлина, различните характеристики на определени европейски саби и мечове се дължат в по-малка степен на създалите ги майстори, отколкото на изискванията, произтичащи от употребата им.

 

  1. ДОБРИЯТ САМУРАЙСКИ МЕЧ МОЖЕ ДА РАЗРЕЖЕ КОПРИНЕН ПЛАТ ПОДХВЪРЛЕН ВЪРХУ ОСТРИЕТО МУ.

 

Катана и другите японски мечове са оформени да разсичат обектите, като остието преминава през целта. Ако обектът просто се пусне върху острието, вероятността да бъде разсечен под собствената си тежест е нищожна. Този мит идва от една среща между предводителя на кръстоносците в Йерусалим и арабския предводител Саладин. Двамата демонстрирали предимставата на своите оръжия, всеки по свой начин. Рицарят извадил двуръчния си меч от толедска стомана и с един замах разсякъл един камък на две. Саладин се усмихнал, извадил сабята си от дамаска стомана и подхвърлил върху остието копринен шал, който се разрязъл на две. Има още една легенда за мечовете изработвани от японския майстор Масамуне и неговият ученик Мурамаса. Твърдяло се, че мечовете на Масамуне възприемали блогородството на майстора и носели мир на самурая който ги носел, а злобните мечове на ученика му носели негативни енергии, които в крайна сметка водели до гибелта на притежателите им.  Двамата седяли до един поток и направили тест за остротата на своите мечове. Мурамаса забил меча изработен от него в дъното на потока с остие срещу течението и сухите листа носени от водата като срещали остието се разсичали; Масамуне сторил същото, но при неговия меч водата се разделяла на две и листата заобикаляли страшното острие!.....Всичко това обаче са само красиви легенди, внушаващи определени философски концепции, а не реални факти; само че на нас ни се иска да е обратното.
 

  

  1. КАТАНА МОЖЕ ДА РАЗСЕЧЕ ОБИКНОВЕН МЕЧ НА ДВЕ.

 

Всеки стоманен меч може да бъде счупен, ако удари под грешен ъгъл. Разсичането обаче на две е много рядко срещано.

 

  1. В БИТКА, ЯПОНСКИЯ ФЕХТОВЧИК ИЗПОЛЗВА РЪБА НА ОСТРИЕТО ЗА ДА БЛОКИРА ВРАЖЕСКИТЕ АТАКИ.

 

Острието често наистина се използва за блокиране на противника, но по различен начин. Единият е да изпреварите удара на противника или да го избегнете и да го посечете. Другият е използване на плоското на меча или тъпата част (елмана) за отклоняване и блокиране на оръжието. Острието (ха) никога не се използва за директно блокиране, защото лесно се поврежда и захабява; то се прилага за сечене и трябва да среща само плът! Същия е принципът и в китайската фехтовка със сабя и меч (Дао-Шу и Дзиен-Шу).

 

  1. ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ СПРЕ РАЗСИЧАНЕ С КАТАНА КАТО ПРИТИСНЕМ ОСТРИЕТО СИЛНО МЕЖДУ ДВЕТЕ ДЛАНИ.

 

Това е още една фикция идваща от разни филми със самураи и нинджи (примерно филма „Прераждане от света на мрака” със Сони Чиба) или нагласени демонстрации на разни каратисти. Подобен екперимент в действителност може да ви коства живота.

 

  1. В ДРЕВНА ЯПОНИЯ САМУРАИТЕ ЧЕСТО СА СЕ БИЕЛИ СРЕЩУ НИНДЖИ.

 

Това е повече мит и легенда, отколкото факт. В същност по времето на епохата Токугава (1603-1868 г.) повечето кланове на нинджа са унищожени от шогуната, с изключение на тези, които минават на служба при шогуна като шпиони и тайна полиция.

 

  1. СЛЕД ПОСИЧАНЕТО САМУРАЯ САМО ТРЪСВА МЕЧА СИ И НЕ ГО ИЗБЪРСВА ОТ КРЪВТА ПРЕДИ ДА ГО ПРИБЕРЕ В НОЖНИЦАТА.

 

В катите на Яй-Джуцу и Яйдо има такова движение за изтръскване на кръвта от острието (чибури), но преди да се прибере мечът обратно в канията, задължително се измива и избърсва с чиста кърпа, което го предпазва от корозия, тъй като кръвта има силно корозивно действие и това би повредило острието на меча.

 

  1. БО ХИ (ЧЕСТО ПРЕВЕЖДАНО КАТО „КАНАЛ ЗА КРЪВТА”) Е ИЗМИСЛЕНО ДА ОТВЕЖДА КРЪВТА ОТ ПРОТИВНИКОВОТО ТЯЛО ЗА ДА НЕ ВИ ИЗПРЪСКА.

 

Това е абсолютно невярно. Бо хи е част от дизайна на острието, чиято цел е олекотяване на меча, без да се нарушава неговата здравина.

 

  1. БОКЕНЪТ ОТ ТВЪРДО ДЪРВО (ЧЕРВЕН ДЪБ) МОЖЕ ДА ПОБЕДИ ОСТРИЯ МЕЧ В БИТКА.

 

С бокен един опитен фехтовач наистина може да победи боец въоръжен със самурайски меч. Известния Миямото Мусаши е побеждавал някои от най-сериозните си противници въоръжен само с бокен, но Мусаши е този който ги е побеждавал, а не неговия бокен!...Парадоксално, но факт - самият Мусаши веднъж когато е бил въоръжен с два меча (къс и дълъг) е бил победен от един майстор на късата тояга (джо), който му подарил живота!

 

  1. ГИГАНТСКИТЕ МЕЧОВЕ ЧЕСТО ВИЖДАНИ В АЗИАТСКИТЕ МУЗЕИ С ТЕГЛО НАД 10 ПАУНДА (ОКОЛО 4-5 КГ.) СА АКТУАЛНО ИЗПОЛЗВАНИ В БИТКА.

 

Това е вярно. Някои от тези „нодачи” са използвани срещу конници, при кавалерийски атаки. Други са изработвани като церемониални мечове. Големите мечове от този тип са достигали дължина 160 см. и повече. Реално обаче мечове с дължина над 120 см. са неудобни за работа и носене. В днешно време повечето стандартни мечове (катана) са с дължина 100-105 см.

 

  1. БРЪСНЕНЕТО НА РЪКАТА Е ДОБЪР ТЕСТ ЗА ОСТРОТАТА НА МЕЧА.

 

Това също е добър начин да загубите и доста кръв!..... Доста добри професионални шлифовчици на остриета споделят колко са внимателни при работа с готовото острие и въпреки това са се порязвали. Има по-добри начини за тестване на острието. Всяко докосване на острието до която и да е част на тялото е нежелателно и опасно. Добър способ за тестване на острието е с него леко и внимателно да се почуква по нокътя на палеца - ако оставя ясна резка, то мечът е добре наточен. Друг тест е да срежете с меча свободно висящ лист хартия, който държим с другата ръка. Имайте предвид обаче, че рязането или сеченето на хартия (в това число и пресовани картонени тръби) много бързо затъпява меча. Най-добре е ако правите тестови сечения (след като добре сте овлядяли техниката с боккен или собурито) да използвате традиционните намокрени рогозки намотани около бамбуков прът или просто стегната навлажнена рогозка. Използвайте за тестовите сечения по-евтини мечове, за да не претърпите разочарования ако някое острие се похаби. По принцип с острието на истинския меч не се секат твърди предмети, а само плът!.......

 

  1. СЕЧЕНЕ ИЗПЪЛНЕНО С ЛОША ТЕХНИКА ДЕФОРМИРА ОСТРИЕТО НА МЕЧА.

 

Абсолютно вярно. Техниките трябва да бъдат показвани от опитен инструктор за да не се повреди меча.

 

  1. ПРИТЕЖАВАНЕТО НА КАТАНА Е ЗАБРАНЕНО ЗА ОБИКНОВЕННИТЕ ЯПОНЦИ.

 

Обикновенните японски граждани могат да притежават мечове, но задължително ги регистрират в „Нихон Токен Кай” („Асоциация на японските мечове”). Нелицензираните  мечове или тези които са произведени от нелицензирани майстори се конфискуват и може да се наложи глоба.

 

  1. ТЕХНИКИТЕ НА ДЖУ-ДЖУЦУ СА ПРИГОДЕНИ ЗА БИТКА СРЕЩУ САМУРАЙСКИ МЕЧОВЕ.

 

Това е също фикция. Джу-Джуцу е помощна дисциплина на самурая, предназначена за невъоръжен конфликт и само по-изключение при загубване или повреждане на оръжието тези техники могат да се прилагат срещу въоръжен с меч противник и то с променлив успех.

 

  1. ВСЕКИ БИ МОГЪЛ ДА ЗАТОЧВА МЕЧОВЕ, ЗАЩОТО ТОВА Е КАТО ТОЧЕНЕТО НА НОЖОВЕ.

 

Абсолютно погрешно схващане. Точилар и шлифовчик, който не е специално обучен да полира и заточва мечове може необратимо да повреди острието, като изтрие някои слоеве на метала и оголи сърцевината. Оригинални остриета трябва да се дават само на професионални полировчици на мечове. Също така частта, която влиза в дръжката никога не се зачиства и полира, защото по нея се следи остаряването на меча, а също грапавата повърхност е нарочно така направена, за да може дръжката „да захапе” по-лесно края на клина. Там се отбелязват името на майстора, който е изработил меча и извършените тестове (тамешигири) с него. Изпиляването на тази част и изглаждане и полиране могат да намалят стойността на оригиналното острие наполовина!

 

  1. ИСТОРИЧЕСКИ НИНДЖА МЕЧОВЕТЕ СА РАЗЛИЧНИ ОТ САМУРАЙСКИТЕ МЕЧОВЕ.

 

Исторически няма такова понятие като „нинджа мечове”. Мечовете от тази група са използвани и от самураите. В Нин-Джуцу обаче се развиват и други оръжия за техните собствени нужди на шпионажа и промъкването – по-компактни и скрити.

 

  1. МЕЧОВЕТЕ ИЗРАБОТВАНИ В МИНАЛОТО СА ПО-ДОБРИ ОТ СЕГАШНИТЕ.

 

Това твърдение е много субективно. Много от най-големите майстори на мечове наистина са живяли през средните векове в т.нар. „златна епоха” за изработването на мечове. Факт е, че на много от тези средновековни образци не могат да бъдат изработени копия (реплики), по ред причини. Обаче съвременната технология на материалите и стоманите е много напреднала и определено е по-добра като качества на стоманата. Древните образци превъзхождат съвременните главно в художественото въздействие и старинния дух, който носят!

 

  1. ДОБРИЯ МЕЧ ТРЯБВА ДА ИМА ВИДИМО ТЕМПЕРИРАНА ЛИНИЯ (ХАМОН).

 

Видимия „хамон” (линията на закалка и зърнистост на острието) може да бъде резултат от няколко фактора, но не е индикатор за добрия меч. Някои много добри мечове не са с представително изразена темперирана линия. Добрия меч обаче трябва да има „хамон”. Колко той изпъква, зависи от начина на полиране и артистичността на ковача.

 

  1. В ДРЕВНА ЯПОНИЯ ЖЕНИТЕ НЕ МОЖЕЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТ МЕЧОВЕ.

 

Това не е вярно. Освен ножовете танто и айкуши, както и нагината, жените на самураите са ползвали и мечове и са участвали в битки. Основното оръжие на жените обаче е било танто.

 

  1. ВСИЧКИ ДЪЛГИ ЯПОНСКИ МЕЧОВЕ ИМАТ ИЗВИТО ОСТРИЕ.

 

Оригиналните японски мечове са  „чокуто” или „цуруги”  - прав меч. Те нямат извивка. Такъв е мечът на богинята Аматерасу, който наред със огледалото и скъпоценностите се явяват трите свещенни предмета от шинтоизма. Извивката на острието се определя от това дали мечът е използван от кавалерията или от пехотинец. В първия случай мечът има по-изявена извивка, а във втория е по-прав, като някои ранни образци са почти прави и по форма наподобяват палаш (преходна форма между меч и сабя).

 

  1. ВЪЗМОЖНО Е РАЗСИЧАНЕТО НА ВРАТА С КАТАНА ДА СТАНЕ ТОЛКОВА ЧИСТО, ЧЕ ГЛАВАТА ДА НЕ ПАДНЕ.

 

Майсторът на меча Миура Такеюки казвал, че в миналото, когато главата на противника е отсичана правилно, тя оставала права за момент във въздуха. В традицията при асистирането при сепуку (харакири), асистентът (кайшаку) винаги оставял малко парче от кожата на врата отпред за да препятства цялостното отделяне на главата (да не се търкулне). Това обаче изисквало голямо майсторство. Истинския самурай е знаел, че е по-маловажно да се отдели главата от тялото на противника и по-важно е мечът никога да не излиза от ножницата за да се получи върховната победа!....

 

София, 27.10.2007 г.

 

 

                         

Категория: Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. | Добавил: Доктора (07.02.2015)
Просмотров: 242 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0