Кукрито е закривения нож на Гурките, който може да се използва както като инструмент, така и като оръжие за близък бой. Острието е специфично закривено навътре и е символ на Непал. То бе и в много случай все още е основен и традиционен аутдор нож на непалците. Тъй като е много ефективно, кукрито е символично оръжие за всички гурки, служещи по света и в непалската армия.
История
Широко се дискутира откъде произлиза този специфичен дизайн в Непал. Той е бил разпространен в Индийския регион, древен Египет, Иберия, а също така е бил използван и от древните гърци. Едно оръжие от иберийски произход – фалкатата е доста подобно на кукри, докато гърците са използвали разновидности, наречени мачаира и копис. Хората на Александър Македонски са имали подобни оръжия и са ги разпространили в цяла Индия. Гръцките крале в Афганистан и Индия в по-късните векове, които са запазили връзката със Средиземноморската култура и римските търговци, с широко присъствие в Индия са употребявали инструменти, подобни на кукри и най-вероятно те са го наложили. Не е документирано дали арийците са имали подобни инструменти по същото време.
Евроазиатските степни обитатели – тюрките са използвали закривен напред труски меч – ятаган, леко наподобяващ кукри. Най-старите познати кукрита са в националния музей (Катманду) в Непал и са принадлежали на Драбия Сах през 1559 година. Кукрито се появява в Западния свят, когото Източно-индийската компания влиза в конфликт с разрастващата се империя на гурките, преминал в Англо-непалската война (1814-1816 г.).
Войните гурка са задължени да носят кукри и дори днес те преминават през специално обучение за използването му. Кукрито набира популярност в Англо-непалската война, поради своята ефективност и продължава да се използва през Първата и Втората световна война, налагайки своята репутация, както в съюзническите армии, така и сред тези на враговете. През Втората световна война се изкупуват много кукрита от британските и американските войници, разпределени в Индия. Репутацията на гурките и кукрито им се затвърдява и през Фолклендската война, където има ужасяващ ефект върху аржентинските части, когато виждат настъпващите гурки.
Дизайн
Кукрито е проектирано основно за рязане, но може да се използва и за промушване. Формата му варира значително от абсолютно права до силно закривена. Също така се наблюдават и някои негови вариации в зависимост от целите, за които е предназначено и регионалните различия.
Дебелината на острието варира от 5-10 мм при дръжката до 2 мм при върха, а дължината му достига от 26 до 38 см. Друг фактор, който влияе върху теглото и баланса на кукрито е неговата конструкция. Тя бива клиновидна или фул-танг. Кукрито има специфичен израстък в основата на острието, наречен чо. Няколко са причините за това – както чисто практически, така и церемониални. Този израстък спомага за отцеждането на кръвта от острието, за да не се стича към дръжката, а също помага и при точене на острието до пълният му край.
Символизира Шива, закрилникът на Гурките (според неофициалната версия това е клиторът на богинята Кали). Дръжките често се изработват от твърдо дърво или рог от воден бивол, но също се срещат и такива от абанос, кост или метал. Обикновено дръжката завършва с помел, който й придава устойчивост при цепене и кълцане. Гардът и помелът най-често се изработват от месинг или стомана.
Традиционното закрепване на дръжката в Непал е от така наречения частичен танг, въпреки че и стик-танга е много популярен. Фул-тангът се изпозва при някои военни модели и то извън Непал.
Кукрито е придружено от красиво декорирана дървена кания, обшита с кожа. В нея обикновено се поставят 2 ножчета – Карда и Чакмак. Последното ножче служи за разпалване на огън. Някои по-стари военни модели имат и торбичка с прахан, прикрепена към канията.
Източник: Уикипедия
|