Воскресенье, 19.11.2017, 02:27
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Общи статии

История на Кунг-Фу в контекста на другите бойни изкуства; хронология и сравнителен анализ - 4 част

 

сифу д-р Дориян В. Александров (7-ми дуан Кунг-Фу)
Школа „Златен Дракон” към БФКТ

 

7) ИСТОРИЯ НА ДВУБОИТЕ САН-ДА/САН-ШОУ

Както вече изяснихме, първите турнири по Кунг-Фу се появяват още преди новата ера и съвпадат по време с първите древни олимпиади в Елада и елинистичния свят; някои дори са по-стари от тях. При династията Джоу (12-3 в. пр. Хр.) съществувал обичай на турнирни боеве без оръжие – Сян-Бо, което произлезло от изкуството Дзюеди. Сян-Бо включвало в себе си захвати, юмручен бой, хвърляния и удушаващи техники. Тези турнири спомагали за развитието на бойните умения в Кунг-Фу и в тях участвали предимно професионалисти. Хрониките гласят, че цар Син Джоу (11 в. пр. Хр.) последния владетел на династия Шан-Ин (16-11 в. пр. Хр.) имал зъл нрав и под влияние на своята любима наложница Дадзъ често устройвал в двореца „гладиаторски игри” и бил голям любител на бойните изкуства, които и самият той практикувал. Цар Син Джоу бил необикновено силен и можел с юмрук да убива по 9 бика подред и да поддържа с ръце покрива на дома заменяйки подпорните стълбове..... (38).
Китайската дума "Сан-Да" буквално означава "неканонизирани удари" или "свободни удари", а другия термин за свободни двубои Сан-Шоу означава „три ръце“ или „три сблъсъка на ръцете“ („разпръскване на ръцете“); т.е. и в двата случая става въпрос за свободен бой. Това е в противовес на канонизираните техники, които се изучават във формите и комплексите (таолу) и договорените двубои или форми за двама (Дуй-Лян). Във всеки стил на Кунг-Фу съществуват различни форми за упражнения по двойки, които се наричат Дуй-Лян. Думата "дуй" означава"да си срещу нещо или някого" или да бъдеш "в двойка с нещо или някого". Така в превод, "дуй лян" означава "тренировка по двама". Във формите Дуй-Лян всички движения на всички техники и придвижвания на участниците са предварително уговорени и стандартизирани за съответния стил. Това позволява правилно да се оттренира ритъма на движението в техниките, прилагането им в нужния момент (тайминга), прилагането на силата в нужния момент и упражняване на чувството за правилна дистанция. Но за да се прилагат прийомите в реалния бой е нужно умение да се реагира правилно в неочаквано възникнала ситуация. Именно за това служи Сан- Да/Сан-Шоу, където участниците прилагат всякакви техники, без предварителна уговорка. Тук ще използаваме предимно термина Сан-Да с уговорката, че става въпрос именно за традиционната система, а не за съвременния спортен вариант, който също ще бъде описан.
Китайците много са се биели и провеждали войни през всички времена, особено в по-ранните периоди преди обединението на Китай в империя. Така например през периода Чунцю (770-476 г. пр. Хр.), за 240 години били проведени 480 войни, а през периода „Воюващи царства” (403-221 г. пр. Хр.) за 182 години – повече от 100 войни.
В документи от периода "Пролети и есени" (6-3 в. пр.Хр.) се споменава също за Сян-Бо (букв. "взаимно блъскане" или „двубой“). През 1975 г. по време на разкопки в планината Фън Хуан Шан, в един гроб от времето на династия Цин (221-206 г. пр.Хр.) бил намерен гребен, на гърба на който били цветно изобразени хора, водещи схватка на платформа; това са т.нар. Лей-Тай („Двубои на платформа „), които стават много популярни в средновековието и по-късно. В 3-ти в. пр.Хр. Сян-Бо било адаптирано за състезания, имало ясни правила и съдии. Боевете се провеждали на специална платформа или арена (Лей-Тай); включвали хвърляния и удари с ръце и крака. Тази система получила названието Шоу-Бо (38).
Има изображения на схватки на почти всички фрески от династия Хан (206 г. пр.Хр. – 220 г. сл. Хр.) и тогава те били много популярни и поддържани от имперторите и висшите сановници.
В текстове от 6-10 век се споменава също за Шоу-Бо – ("ръкопашна схватка" или Дзюе-Ди ("схватка"), които имат древен произход. Ето пример за подобен текст: "Императора от династия Късен Тан (923 – 936 г.) бил много енергичен, обичал както да гледа Дзюе-Ди, така и да участва. Веднъж решил да победи в двубой Мен Гуан, но отначало се уговорил с чиновниците, противника да не се поддава лесно. Мен Гуан отстъпил четири пъти, но след като бил съборен от удар и заключен, ударил с ръка императора и го повалил, за което получил окръг Ю и званието „цзие ду шъ“. От текста се вижда, че в схватките се използвали както удари, така и борцови прийоми. По текста могат да се определят следните общи черти на традицията на публичните двубои и турнири в Китай: двубоите се водели на квадратна платформа, нямало разделение на категории, нямало защитно облекло, използвали се всякакви техники, победителя получавал награда или ценен приз и се ползвал със всеобщо уважение.
През династия Сун (960 – 1279 г.) ръкопашния бой бил въведен в качеството на средство за физическо възпитание в армията и в столичния щаб за отбрана на държавата била построена специална платформа за двубои, наричана "Лей-Тай" (с този термин се обозначавала както самата платформа, така и боевете провеждани на нея). Бойци от всички краища на империята идвали да мерят сили там. Правилата забранявали "недостатъчни захвати" и "стягане на панталоните". Разрешени били удари и хвърляния, ножици с крака. На победителя връчвали знамена, сребърни съдове, копринени дрехи, коне и пр.
Династия Мин (1368 – 1644 г.) влязла в историята като "златния век на Кунг-Фу" и Лей-Тай са били много популярни по това време. На колоните от двете страни на платформата за подгряване на атмосферата провесвали надписи от рода на "удара на свирепия тигър от южните планини" или "ритника на водния дракон от северните морета". За да няма спорове кой е победил, преди боя двамата участници подписвали документ "на живот и смърт", без подписването на който никой не бил допускан до боевете. В годините на управлението на манчжурската династия Цин (1644 – 1911 г.) Лей-Тай широко се разпространили сред народа, а също много популярна била и борбата Шуай-Дзяо и монголската борба. По време на някакъв местен празник например, организаторите построявали платформа на открито и приемали предизвикателствата на всички желаещи. Никакви предварителни атестации, регистрации и пр. не се изисквали, нужно било само боеца гръмко да обяви кой е, от къде е и коя школа представлява. Това не са били спортни двубои в днешния смисъл и смъртта на участник било нещо съвсем нормално; именно за това да излязат на платформата рискували само изключително уверени в своето майсторство хора, което само по себе си говори за високото ниво на боевете по онова време. През 1911г. в Китай избухва буржуазната революция. Както се случва след всички революции, започнали промени. Китайските бойни изкуства започнали да ги наричат Гуо-Шу ("Национално Изкуство") и в резултат на поддръжката на богати спонсори, в това число и лица от правителството и военните лидери, през 1928 г. в столицата Нандзин (Нанкинг) бил открит "Централен Институт по Гуо-Шу". За да се привлече вниманието на квалифицирани преподаватели и съответно - студенти, в Нандзин били организирани боеве на платформа от всекитайски мащаб. Преди това, специално нарочени за целта хора обикаляли по всички провинции на Китай и канели известни майстори. Тези боеве били наречени "Гуо Шу Гуо Као" ("Държавни Изпити по Гуо-Шу"). Продължителноста им била 10 дни. Боевете се провеждали на правоъгълна площадка, разрешени били всякакви прийоми, освен удари в очите, гърлото и слабините. Трябвало да победиш в два от три рунда, но рундовете не били фиксирани като време.
За да се види истинския облик на китайските бойните изкуства, през 1929 г. в Чжъдзянския провинциален Институт в град Ханджоу било проведено "Общо събрание на неформалното Гуо-Шу"; сред народа той добива популярност като „Национален турнир по Лей-Тай”. В него взели участие 345 души, минали през сериозен подбор и представящи 12 провинции и 4 големи града, от тях 125 взели участие в състезанията по Лей-Тай (свободни двубои). Най-възрастния участник бил Жун Дзенхуей от Фънхуа на 68 години, а най-младия участник бил Лин Бяо от Вънджоу – на 7 години! За участие в тези състезания била необходима препоръка. Ако след изпълнението на форма (таолу) от даден участник, възникнат у комисията сериозни съмнения по отношение на неговата препоръка, то тогава се опитвали да уговорят въпросния участник да се откаже от схватките. Платформата за боевете била висока 1,3 метра, дълга 20 метра и широка 18,6 метра. Правилника изобилствал с "пукнатини", наложило се да го коригират няколко пъти в хода на състезанието. Накрая било решено, че "юмрука и стъпалото са еднакво равноправни, може да се удря по всички части на тялото". За Лей-Тай нямало теглови категории и защитно облекло (ръкавици и каски); на практика били разрешени всички видове удари и техники, като били забранени единствено ударите в очите, слабините и душенето.
Турнирът продължил над 10 дни и на него се стекли десетки хиляди хора от цял Китай, обикновени хора и специалисти по Кун-Фу, включително и такива от чужбина. Въпреки , че формално турнирът бил отворен за всички, никой от чуждестранните гости – майстори и атлети от Русия, Япония и Америка или други практикуващи от Китай не се осмелил да участва поради високото ниво и суровите правила. Както отбелязва един от участниците в своите мемоари – майсторът Джао Даосин (специалист по Син-И, И-Цюан и Ба-Гуа) от Тяндзин:”Никой от страничните хора не се осмели да вземе участие в турнира. Тези „ортодоксални наследници на бойните изкуства” независимо от това било те монаси или местни майстори, щяха да бъдат или пребити или опозорени. Регистрирайки се, всеки от участниците се представял като принадлежащ към даден традиционен стил, но всеки от тях тайно отработвал и собствени техники”.....
За да бъдат оценките обективни се събрало съдийско жури от 29 известни майстори на Кунг-Фу от цял Китай, представители на различни школи и стилове.
В първия ден на представянето съдиите, инспекторите и участниците демонстрирали повече от 500 различни форми (таолу), без оръжие и с оръжие; били представени повече от 30 стила на Кунг-Фу, в това число: Удан, Шаолин, Син-И, Ба-Гуа, Тай-Дзи, Мей-Хуа, Дзъйжан-Мън, Джа-Цюан, Тун-Бей, Фан-Дзъ, Шуай-Дзяо, И-Цюан, Тан-Лан и др. В следващите дни започнали и същинските състезания. За отбелязване е, че в двубоите Лей-Тай провеждани по системата на пряка елиминация, много от участниците отпаднали поради получени травми и то най-вече такива по главата или крайниците. Майсторът Уан Лайшен от стила Дзъй-Жан-Мън-Цюан („Естествен бокс”) бил дисквалифициран за целенасочени удари в очите на противника. По-късно той се появил на друг такъв голям турнир и отново нарушил правилата с удари в очите, които се използват в този стил. Успели да го изгонят от турнира едва след като старите майстори го заплашили, че ще го убият..... Този епизод показва каква воинствена и напрегната атмосфера съпътствала турнира. Някои други майстори на Кунг-Фу с огромни школи, авторитет и последователи и с перфектни умения също били развенчани на тези турнири. Анализът на това показва, че въпреки добрата си специализация в съответна област или техника на Кунг-Фу (примерно употреба на „Желязна Длан” или други умения), те не са достатъчни сами по себе си за успешното провеждане на свободни боеве. Парадоксалното е, че победители в схватките ставали предимно хора с по-богат опит именно в двубоите, а не майсторите със специални умения, които можели да чупят тухли, каменни плочи или „колекционерите на форми”. Виждало се, че може да се удържи победа както за сметка на груба сила и бруталност, така и с помоща на изкуство и дълбоко умение („цяо да”), шлифовано в множество битки и специална тренировка.
Ето и финалната класация от този турнир:

1. Уан Дзъйцин (Шаолин-Цюан и Шуай-Дзяо).
2. Джу Голлю (Син-И-Цюан и Бокс).
3. Джан Дянцин (Фан-Дзъ-Цюан, Шуай-Дзяо и И-Цюан).
4. Цао Янхай (Ми-Дзун-Цюан, Тун-Бей-Цюан, Пи-Гуа-Цюан и Син-И-Цюан).
5. Сю Фъншан (Син-И-Цюан).
6. Ма Чънджи (Шаолин-Цюан, Син-И-Цюан).
7. Хан Цинтан (Тан-Лан-Цюан, Тай Дзу Чан-Цюан, Цин-На).
8. Уан Чаншън (Джа-Цюан).
9. Джу Джънлин (Тай-И-Мън-Цюан).
10. Джан Сяоцай (Джа-Цюан).
11. Гао Дзолин.
12. Юе Ся (Ба-Гуа-Джан).
13. Джао Даосин (Син-И-Цюан, Ба-Гуа-Джан, И-Цюан).

През 1933 г. Централния Институт по Гуо-Шу провел вторите "Гуо Шу Гуо Као". Било ясно, че не е редно да се провеждат смъртоносни боеве, от друга страна правилата ограничавали реалността на боевете. Било решено да се забранят "смъртоносни удари по точки" (Тиен-Сюъ/Дим-Мак), тъй като удачното им прилагане е нежелателно, а ефективността на имитацията е невъзможно да се установи; всичко останало, включително захват за косите, било разрешено. Освен ръкопашните боеве, били проведени и състезания по китайска борба – Шуай-Цзяо, европейски бокс, боеве с късо и дълго оръжие. Участвали представители от болшинството провинции и големи градове на Китай, в чуждестранните делегации числото на участниците надвишавало сто. Но далече всички не били майстори, и толкова свободните правила карали участниците да се замислят преди всичко за собствената си безопасност, в резултат на което в болшинството схватки участниците не смеели да атакуват, а само избягвали евентуалните вяли атаки на също толкова нерешителния противник. Вестниците писали по този повод: "Съревнованията по Гуо-Шу достигнаха нивото на боевете с петли".
Същата година се състояло и "Всекитайско Спортно Общо събрание", където се опитали да проведат боевете по новому - в защитно снаряжение, използвайки бейзболни нагръдници и следства за защита на краката от футбола, забранени били удари в главата и слабините, контрол на времето по старому отсъствал. В резултат на това, схватките започнали да приличат на борба, някои боеве продължавали повече от час. Вестниците критично отбелязали: "Боевете в Гуо-Шу заприличаха на корида". Станало ясно, че западния път на развитие на бойните изкуства, т.е. създаването на системи от правила и организации за състезания води до задънена улица: стремежа към безопасност на участниците снижава реалистичността на боя, а прийомите ефективни в реалния бой стават безполезни за победа в бой с правила. За да се провеждат успешни състезания, трябвало да се търси някакъв компромис между реалистичност и безопастност.
След като в Китай завземат властта комунистите (в 1949 г.), те се опитали въобще да изтрият от паметта на хората, че Кунг-Фу/У-Шу - това е БОЙНО ИЗКУСТВО. Започнали да развиват "Гимнастиката У-Шу", основана на изпълнението на форми, прийомите на реалния бой преподавали само някои стари майстори, рискувайки при това, особено в годините на „Културната Революция” да попаднат в пресата на държавната машина.
Извън Китай, в това число и преди преминаването на Хонконг и Макао към Китай, в Тайван и Югоизточна Азия още от 60-те години на 20 век се провеждат турнири по Кунг-Фу, Кън-Тао и Гуо-Шу (тип Лей-Тай и Сан-Шоу; в Хонконг – Конг-Сао), а също и смесени турнири с други бойни изкуства по старите правила за свободен бой и на пълен контакт. Тези турнири и досега продължават да се провеждат от различни международни организации в САЩ, Тайван, Европа, Южна Америка и в Югоизточна Азия.
През 1979 г. китайското правителство и спортни власти взимат решение за разработка на нова форма на състезание по У-Шу - боевете Сан-Шоу. С рекламна цел, за да се внуши, че се възраждат старите традиции на Кунг-Фу/У-Шу, често те били наричани Сан-Да или Лей-Тай. Старите майстори били дълбоко възмутени: те прекрасно помнели до какво довели опитите през 30 - те години с боевете с правила. От друга страна, израстнали няколко поколения, които не са виждали истински Лей-Тай и те приемали официалната версия за чиста монета. В резултат на това, в много страни, под "Сан-Да" започват да разбират именно официалния държавен "китайски кик бокс с хвърляния", а не абсолютно свободен бой, както винаги е било в хилядолетната традиция на Кунг-Фу. Въпреки това при учредяването на Международната федерация по У-Шу (IWF) през 1990 г. в Пекин, китайците правят опит да извадят от програмата дисциплината Сан-Да и да останат само състезанията по модифицирани форми (таолу). Под натиска на западните делегации (в това число и пишещия тези редове, като участник), Сан-Да е приета в програмата, но със силно орязан и осакатен спортен правилник с множество излишни ограничения. Тази неправда е коригирана към днешна дата с по-съвършени и реалистични правилници, придържащи се към традиционните стилове и промотирани от Световната федерация по традиционно Кунг-Фу (WTKF), Българската федерация по Кунг-Фу и Тай-Чи (БФКТ) и други международни организации разиващи традиционните стилове в противовес на „гимнастиката У-Шу“, която няма нищо общо с тях.
През последните години в Китай се появиха и един нов тип турнири по Кунг-Фу, които се опитват да промотират и рекламират традиционните стилове по пътя на шоуто, атракцията, рекламата и чрез забавление на публиката, подобно на съвременния американски Кеч. Те се провеждат на кръгла платформа (намек за турнирите Лей-Тай), но правилата са така съставени, че мачовете са почти като нагласени и близки до преаранжираните договорени форми за двама Дуй-Лян. Защитна екипировка за главата и ръкавици на практика липсват; състезателите имат само наглезенки и някакви защитни жилетки поставени неизвестно защо под екипа. Ударите в главата са забранени, а тези в корпуса са на семи-контакт; използват се борцови техники, събаряния, ритници и удари. Вероятно има и други ограничения защото общо взето схватките протичат като нещо средно между свободни „бутащи ръце”, борба, Кик-Бокс, Кеч (шоу техники) и дърпане. Традиционните техники така и не се виждат отчетливо, въпреки гръмкото обявяване на разните стилове (тия срещу ония и т.н.), което се прави по-скоро за ангажиране вниманието на публиката, придаване на тежест и уж някаква връзка с традицията. Това според вижданията на автора е поредната деградация на бойните изкуства и неуспешен опит за представянето им на широката публика.


8) СТРУКТУРА И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ АТРИБУТИ НА ТРАДИЦИОННИЯ СТИЛ

1. Базови упражнения (дзибънгун).
2. Специални упражнения (гунфа).
3. Базови техники и „неканонични удари”.
4. Форми или комплекси (таолу).
5. Работа с традиционни оръжия (ци се/мо хай).
6. Работа с вътрешната енергия – Ци-Гун/Ней-Гун.
7. Работа с уреди и тренажори.
8. Работа по двойки.
- подготвителни упражнения.
- бойни приложения (юнфа).
- „бутащи” или „лепкави ръце” (туй шоу, чи-сао).
- форми за двама с голи ръце и с оръжие (дуй лян).
- свободен двубой (сан-шоу, сан-да).
- свободен двубой с оръжие и защитно облекло.
9. Теоретична база – история, философия, принципи, класически текстове, научни изследвания, педагогика и др.
10. Изучаване на виталните точки (Тиен-Сюъ/Дим-Мак), лечебни практики и спешна реанимация.



БИБЛИОГРАФИЯ

НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:
1. Авдиев, В.И. „История на древния Изток”, изд. „Наука и изкуство”, София, 1977 г.
2. Александров, Д. ; “Азиатски бойни изкуства – произход, история и развитие”; 3 тома, непубликуван ръкопис, София, 1986 г.
3. Александров, Д. „Син-И-Цюан есенцията на бойните изкуства”, Eurasia Publishers, София, 1992 г.
4. Александров, Д. „Па-Куа-Джан; бойната стратегия в осемте посоки”, ИК „Загер”, София, 1993 г.
5. Александров, Д. „Унищожителната бойна мощ на Син-И-Цюан”, изд. „Витезда”, гр. Стара Загора, 1996 г.
6. Александров, Д. „Ортодоксален Тай-Дзи-Цюан; традицията на фамилията Чен”, том 1, изд. Shambala Books, София, 1997 г.
7. Александров, Д. „Бойните техники на Тай-Дзи-Цюан; традицията на фамилията Ян”, сборник, ИК „Златен Дракон”, София, 1998 г.
8. Александров, Д. „Бойни изкуства и военно дело на древните българи”, поредица „Българска вечност” том 15, изд. „Тангра ТанНакРа”, София, 1999 г.
9. Александров, Д. „Традиционен Шаолин-Цюан; Северен Шаолин”, том 1 (сборник), ИК „Златен Дракон”, София, 1999 г.
10. Александров, Д. „Традиционен Шаолин-Цюан; Южен Шаолин”, том 2 (сборник), ИК „Златен Дракон”, София, 2007 г.
11. Александров, Д. „Смъртоносните захвати на Чин-На”, ИК „Златен Дракон”, София, 2002 г.
12. Александров, Д. „Всеобхватен Син-И-Цюан”, сборник, ИК „Златен Дракон”, София, 2004 г.
13. Александров, Д. „Ортодоксален Тай-Дзи-Цюан; традицията на фамилията Чън”, сборник, том 2, изд. Shambala Books, София, 2006 г.
14. Александров, Д. „Всеобхватна Ба-Гуа-Джан; майсторски курс”, изд. Shambala Books, София, 2008 г.
15. Гъ Хун „Баопудзъ; Мъдрецът обемащ пустотата”, (превод от китайски) изд. Shambala Books, София, 2003 г.
16. Джао Бичън „Даоистка вътрешна алхимия”, изд. Shambala Books, София, 1997 г.
17. Димитров, Красимир „Тайдзицюан стил Ян”, изд. „Стено”, София, 1993 г.
18. Данов, Христо М.; Янакиева, Милка М. „Искри от древността”, Народна просвета, София 1973 г.
19. Иванов, Ивайло „У-Шу стилове и школи”, сборник, изд. Shambala Books, София, 2002 г.
20. Йошидзо, К.; Кавамура Т.; Дайго Т.; Осава Й.; “Кодокан Джудо”, Медицина и физкултура, София, 1970 г.
21. Йорданов, Стефан „Тракийският воин; проучвания върху военната и социалната история на древна Тракия”, „Фабер”, Велико Търново, 2000 г.
22. Йоновски, Иво „Древните воини по българските земи - траките”, VII в. Пр. Хр. – II в. сл. Хр., изд. „Книгомания”ЕООД, София, 2010 г.
23. Киндер, Херман; Хигелман, Вернер „Атлас световна история” 1 и 2 том, изд. „Летера”, Пловдив, 1999 г.
24. Лии Инан „Секрети на Желязната Длан”, практическо ръководство, ИК „Златен Дракон”, София, 1998 г.
25. Лин Хоушен; Ло Пейюй „Секрети на китайската медицина; 300 въпроса за Ци-Гун”, ИК „Златен Дракон”, София, 1998 г.
26. Люй Бин (Люй Дунбин) „Тайната на Златното цвете; изкуството за продължаване на човешкия живот”, изд. Shambala Books, София, 2011 г.
27. Макивиди, Колин „Атлас по история на стария свят”, Херон прес, София, 1996 г.
28. Макивиди, Колин „Атлас по история на Средните векове”, Херон прес, София, 2000 г.
29. Олсън, Стюард Олв „Класическа книга на Нефритения император за запечатване на ума”, изд. „Аратрон”, София, 2009 г.
30. Олсън, Стюард Олв „Учението за Ци-Гун на един безсмъртен даоист”, изд. „Аратрон”, София, 2009 г.
31. Смит, Робърт „Китайски бокс; майстори и школи”, изд. Shambala Books, София, 1995 г.
32. Спиридонов, Тошо „Учебен атлас Стара история”, Formae Orbis Historici - 1, София, 1991 г.
33. Спиридонов, Тошо „Thracia Antiqua”, Formae Orbis Historici - 2, София, 1992 г.
34. Уан Суанджи „Да-Чен-Цюан”, изд. „Хелиопол”, София, 1994 г.
35. Уешиба, К.; “Айкидо”, Хелиопол, София,1994 г.
36. Уешиба, К.; “Духът на Айкидо”, Хелиопол, София, 1994 г.


НА РУСКИ ЕЗИК:
37. Горбылев, Алексей „Становление Сито-рю Каратэ До”, „Будо-Спорт”, Москва, 2003
38. Долин, А.А.; Маслов, А.А. „Истоки У-Шу”, Москва, 1990 г.
39. Коровкин, Ф.П. „История древнего мира”, „Просвещение”, Москва, 1986 г.
40. Кун, Ласло „Всеобщая история физической культуры и спорта”, изд. „Радуга”, Москва, 1982
41. Малявин, В.В. „Боевые искусства; Китай, Япония”, изд. „Астрель”, изд. АСТ, Москва, 2002
42. Сугавара, Тецутака; Лю Чжиан Син „Айкидо и китайские боевые искусства”, 1-2 том, „Феникс”, Ростов на Дону, 2000
43. Цзи Цзяньчэн; „Техника самообороны Дуанда: 84 приема самозащиты”, пер. с китайского – Москва, 1992 г.
44. Чжан Юкун „100 вопросов по У-Шу”, изд. „София”, Киев, 1996 г.


НА ФРЕНСКИ ЕЗИК:
45. Habersetzer, R.; Decouvrir le Ju-Jitsu, Amphora, Paris, 1989
46. Habersetzer, R.; Kung-Fu de Combat techniques du Shaolin, Amphora, Paris, 1986
47. Bilokur, N.G.; Decouvrir l’Aikido, Amphora, Paris, 1989

НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК:
48. Crudelli, Chris; The Way of the Warrior; martial arts and fighting skills from around the world, Dorling Kindersiey Ltd, London, 2008
49. Draeger, Donn F. The Wepons and Fighting Arts of Indonesia, Charles E. Tuttle Company, Tokyo, 1972
50. Feng Zhiqiang; Feng Dabiao; Chen Xiaowang. Chen style Taijiquan, Hai Feng Publishing Co. Hong Kong, 1984
51. Shioda, G.; Dynamic Aikido, Kodansha I.l.Ltd, Tokyo, 1974
52. Saito, M.; Traditional Aikido, lol. 1-5, Japan Publications Trading Co., Tokyo, 1978
53. Wang Xinde; Simplified capture skills, Hai Feng Publishing Co., Hong Kong, 1983
54. Westbrook, A.; Ratti o.; Aikido and the dynamic sphere, Strand Book Co., Ipon, Malaysia, 1974
55. Tohei, K.; Aikido – the co-ordination of mind and body for selfdefense, souvenir Press, London 1982
56. Yang Jwing Ming; Analiysis of Shaolin Chin Na – instruktor’s manual, YMAA, Boston 1987
57. Yang Jwing Ming; Introduction to Ancient Chinese Weapons, Unique publications, California, 1985
58. Zhao Da Yuan; Practical Chin Na – a fetailed analysis of the art of seizin and locking, High Veiw Publications, California, 1993


НА КИТАЙСКИ ЕЗИК:
59. Гу Люсин; „Пао-Чуй Чен Шъ Тай-Дзи-Цюан”, Хай Фен, Хонг Конг, 1985г.
60. Сун Наи; „Практика на китайското У-Шу” (сборник), Ухан, 1993 г.
61. У Чжуннун; Изкуство на китайското Чин-На, Шаосин,1988 г.
62. Уан Уишен; „У-Данска школа” (Ней-Дзя) на Сун Ши, Хай Фен, Хонг Конг, 1993г.
63. Чън Сяоуан, „Чън Шъ Тай-Дзи-Цюан”, Пекин, 1984 г.
64. Шуй Уейсан, „Секретните техники на Цин-На”, Пекин, 1984 г.

НА ЯПОНСКИ ЕЗИК:
65. Ueshiba, K.; Aikido, Tokyo, 1972
66. Tomiki Aikido, Spots course, Tokyo, 1985.


МАТЕРИАЛИ ОТ ИНТЕРНЕТ:

http://zlaten-drakon.net/stat/002/stat_002.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/003/stat_003.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/006/stat_006.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/033/stat_033.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/017/stat_017.htm
http://zlaten-drakon.net/stat/032/stat_032.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/026/stat_026.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/001/stat_001.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/021/stat_021.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/018/stat_018.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/035/stat_035.htm

http://zlaten-drakon.net/stat/034/stat_034.htm


http://doktora757.blog.bg/sport/2012/03/07/sin-i-ciuan-i-evropeiskiia-iumruchen-boi-sravnitelen-analiz.916579

http://doktora757.blog.bg/drugi/2012/01/07/sun-lutan-za-razdelianeto-na-quot-vytreshna-familiia-quot-i-.878716

http://doktora757.blog.bg/drugi/2011/12/09/djan-nian-lian-i-suei-kliuchovite-umeniia-v-tai-dzi-ciuan.864310

http://doktora757.blog.bg/sport/2011/11/18/korenyt-na-silata-v-ba-gua-djan-quot-dlanta-na-8-te-mistichn.853029

http://doktora757.blog.bg/sport/2011/11/17/di-guoiun-iztochnikyt-na-sila-v-sin-i-ciuan-quot-boks-na-nas.852388

http://doktora757.blog.bg/sport/2011/11/17/di-guoiun-iztochnikyt-na-sila-v-sin-i-ciuan-quot-boks-na-nas.852388

http://doktora757.blog.bg/sport/2011/01/05/interviu-s-grandmaistor-ma-chuansiui-ekspert-v-ba-gua-i-drug.662231

http://doktora757.blog.bg/sport/2010/10/29/djan-djuan-ot-gledna-tochka-na-i-ciuan.626826

http://doktora757.blog.bg/sport/2010/09/01/kitaiskite-boini-izkustva-kung-fu-u-shu.599425

http://doktora757.blog.bg/sport/2010/06/25/kitaiskoto-u-shu-kung-fu-pogled-otvytre-1-chast.567682
http://doktora757.blog.bg/sport/2010/06/25/kitaiskoto-u-shu-kung-fu-pogled-otvytre-2-chast.567697

http://www.taiji-bg.com/articles/wushu/w16.htm

Категория: Общи статии | Добавил: Доктора (18.01.2015)
Просмотров: 101 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0