Понедельник, 18.12.2017, 23:08
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Общи статии

Китайското У-Шу/КУнг-Фу - поглед отвътре - 2 част

КИТАЙСКОТО У ШУ - ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ - 2


 

 

 

 

 

 

 

 

ИНТЕРВЮ С ЯРОСЛАВ ШИМАНСКИ 

 

Томаш Гришан задава въпроси на читатели на "Светът на Ней Цзя" във връзка с първото интервю, публикувано в мартенския брой на списанието.


Томаш Гришан - Какво мислите за изучаването на форми с оръжия (например меч, сабя, алебарда и др.) в наши дни? Все пак в реалния съвременен свят подобни оръжия никой не употребява. Нужно ли е да се посвещават толкова години за изучаването на цял арсенал от оръжия, който е неразделна част от всяка традиционна школа по У ШУ?


Ярослав Шимански - Има няколко аспекта засягащи тренировката с оръжия. Ако към такива тренировки се подхожда като към "изучаване на още една форма" - то такова изучаване е лишено от всякакъв смисъл! Преди всичко защото такъв подход най-често означава разучаване на форми без първоначално овладяване на базовата техника и без разбиране на движенията. В следствие на това - тотална неграмотност по отношение на техниката с оръжие. Традиционно, тренировките с кое да е оръжие в У ШУ са предшествани от продължителен встъпителен период на тренировки без оръжие, които дават разбиране на принципите на стила, след което започва изучаването на специфични за даденото оръжие упражнения, отначало базови, след това свръзки, форми, след това приложение на принципите с партньор, който отначало използва същото оръжие, а след това и друго, и накрая свободна практика по двойки, но без използване на сила, по-скоро с концентрация върху използванито на принципите. Дебело подчертавам важността на принципите, защото, например едно и също оръжие, да речем - меч, се използва по един начин в Шао Лин Цюан, и по съвсем различен начин да кажем в Ба Гуа. Този пример е съвсем опростен, въпреки различията, все пак съществуват базови движения общи за всяко едно отделно оръжия, които всъщност илюстрират именно въпроснато принципно използване на конкретното оръжие.



Овладяването на боя с оръжия обогатява и задълбочава разбиранията и усещанията в боя без оръжия, често даже ускорява развитието на дадени умения, които без използването на оръжие е много трудно да бъдат овладяни. Като типичен пример мога да посоча копието. Базовите упражнения с копие като нищо друго могат да повишат координацията на тялото и да засилят кръста, да не говорим за ръцете и краката, особено ако се занимавате с "Да Цян "-голямо копие, тежко и достигащо на дължина до 4 метра, понякога за същата цел използват "Да Ган" - голяма тояга, ефекга е същия. Копието е много важно оръжие, например в Син И Цюан и в Син И Лю Хъ Цюан, често такава тренировка може да замени тренировката без оръжие, разбира се с уговорката, че вие вече владеете базовата техника на стила! моя учител по Син И Лю Хъ Цюан твърди, че 15 минути работа с копие струват повече от 1,5 часа тренировка без оръжие. А при тренировките в Ба Гуа забелязах колко скокообразно се подобри работата с кръста, когато учителя ми даде няколко прости упражнения с меч. Оръжието в Ба Гуа е интересно с това, че размерите му са нетипични - например сабята или меча са около 1,5 метра дълги и тежат около 5 кг. Няколко повторения с такъв "инструмент" са доста осезаеми, но пък ако след това вземете в ръце обикновено оръжие - въобще няма да го забелязвате даже !
И още една полза от работата с оръжия - увеличаване на силата, при това именно тази сила, която е нужна в У ШУ, а именно Цзин - усилието на цялото тяло. Едно е да изхвърляш сила с празни ръце, но я хванете въпросното грамадно копие и ...само слушайте неодобрителните възгласи на учителя.
Освен всичко останало, тренировките с оръжие изключително изострят вниманието, помагат на концентрацията, особено при работа с партньор. Например, бях свидетел на тренировка с напреднали ученици по Тай Цзи, правеха "Туи Шоу" - бутащи ръце, но единия държеше в едната ръка нож!


Т.Г. - За болшинството хора на запад съществуването на Ци е измислица. Даже тези, които много години се занимават с Тай Цзи се съмняват дали това което чувстват е Ци. Липсата на квалифицирани учители, които биха могли да потвърдят, води до ситуация, в която ученика трябва да приеме "на вяра" всичко това. Как стои този въпрос сега в Китай? Убеждава ли учителя ученика и ако да - как го прави, в съществуването на Ци?




Я.Ш. - Както вече казах, Ци - това е универсална дума - заменител, която използват много учители. Да се даде определение на Ци с термините на съвременната наука е почти невъзможно. В Китай няма такъв проблем - някой на някого да доказва съществуването на Ци, от друга страна в хода на обучението, майсторите използват това понятие, когато поправят учениците си. Не искам тук да правя някакви обобщения, само искам да дам няколко примера от моята практика. Изучавах Ци Гун Ба Гуа (макар че всъщност това си беше по-скоро упражнение от типа "Ту На" - дихателни упражнения) и по време на тези упражнения трябваше да координирам дишането си с концентрация върху движението на Ци, стоейки неподвижно. Учителя сложи ръце върху корема ми и в областа на бъбреците и след няколко мои вдишвания и издишвания ми каза, че ци се движи правилно. Усетих нещо като разтваряне и свиване. По време на тренировки по Син И Цюан неочаквано забелязах, че за няколко минути корема ми беше станал много твърд, без въобще да напрягам мускулите си. Попитах учителя какво ми става, той ми отговори : "Ци се натрупва в Дан Тиен". Не мога да ви дам повече тълкувания, но е факт, че с термина Ци в Китай обясняват подобни явления .


Т.Г. - Четейки разни истории от живота на майстори на "вътрешните" стилове, даже на тези от началото на ХХ век, там е пълно с описания за невероятни способности за използване на Ци. За превъзходството на "меките" стилове над "твърдите". Защо днес е трудно да срещнеш някой с подобни умения?


Я.Ш.- Преди всичко искам да кажа, че идеята че някои стилове са по-добри от други е чудовищна заблуда! Всичко зависи от компетентността на учителя и способностите на упорития и разбиращ ученик. Гун Фу не е стил, това е индивидуално майсторство! Както вече споменах в първата част на интервюто, днес се броят на пръсти тези, които тренират със същия ентусиазъм и упоство, както онези китайци преди 100, че и по-малко години! Способностите в У ШУ са резултат от тежък труд и посвещаване. Освен това в много книги има тенденция да се поукрасяват подвизите на този или онзи майстор! Много от легендарните способности просто никога не са съществували - това си е литературна измислица! Тренировките днес силно се различават от тренировките в миналото столетие - тогава не са изучавали десетки форми и движения. Изучавали са основите и дълги години са се концентрирали на тях. Бойните умения са се придобивали в самите боеве. Навремето проведох една беседа с Чен Чжън Лей - майстор по Чен Тай Цзи и монаха Су Юн от манастира Шао Лин. И двамата ми казаха, че във времената на тяхната младост, никой не се е стараел да овладее голямо количество движения, по-скоро са се концентрирали на едно или две. Съществува такава поговорка в У ШУ, която гласи че истинското майсторство не е в количеството, а в съвършенството - "Пу Цзай Юй Дуо Ър Цзай Юй Цзин". Селяните от Чен Цзя Гоу - родината на Тай Цзи, години наред са практикували "Цзин Ган Дао Дуй" - удар с юмрук и тропане с крак, монасите от Шао Лин се усъвършенствали в едно от 72-те изкуства. А защо мислите, че съществува от древни времена поговорката "Охранителите на кервани не предизвикват бойци от Цан Чжоу! "Ами нормално, тамошните адепти от прословутата школа Пи Гуа, само като ги гледаш как правят "Дан Пи Шоу" - единично разсичане с ръка и те хваща страх ! Днес такива почти няма! Никой не е бил майстор по всичко - само в нещо конкретно! Въпреки че и селяните и монасите са знаели форми и ред други неща, но всеки от тях си е имал своето "Цзюе Хуо" - шлифовано до съвършенство умение. Днес практически няма хора, които да тренират по този начин.


Т.Г. - Навярно си виждал много демонстрации на майстори от Ней Цзя, например така наречения "твърд ци Гун ", кое ти направи най-голямо впечатление?


Я.Ш. - Твърдия Ци Гун по никакъв начин не е свързан с Ней Цзя, често той се базира на чисто физически способности и известна доза трикове, основани на законите на физиката. Такива демонстрации никога не са ми правили голямо впечатление. Те никога не са били част от тренинга в У ШУ, само артистичните групи, включващи в програмата си демонстрация на форми (от където и води началото си съвременното спортно У ШУ) и представления от този род. Най-силно впечатление ми направи един такъв "артист", в чиято глава двама негови колеги се стараеха да разбият бетонна плоча. Въпреки на многократните опити, по време на които се чуваше глухото кънтене на черепа на "артиста", плочата така и си остана цяла. "Артиста" макар и леко разачарован беше възнаграден с бурни аплодисменти - все пак черепа му явно беше необикновено здрав !
Искам да подчертая, че всичко това има твърде малко общо с Гун Фу, а пък упражненията за "желязна глава" са изключително прости.
Казаното до тук не означава, че всички демонстриращи подобни умения са " артисти" като гореспоменатия!


Т.Г. - В последно време ти говориш за някакъв загубен стил, намерен от теб. Как успя да откриеш такива стари майстори (или малко известни предания)? Получаваш ли някакви препоръчителни писма от твоите учители?


Я.Ш. - По-скоро попаднах на следа, от колкото фактически да съм го открил! Жителите в селото където попаднах твърдяха, че този стил отдавна е забравен, но като останахме насаме доста подробно ми го описаха и очите им светнаха, като им предложих да си разменим стари ръкописи ("Цюан Пу "). Малко известни стилове основно откривам благодарение на "късове от стари манускрипти", такива имам много, среща с майстори и преди всичко пътешествия и посещения при разни учители. Понякога по време на многочасов разговор се произнася една фраза, която ме повежда към "следата". Някакво име, название на местност ми дават вече известни основания. Най-големия проблем винаги е в това, да намериш по тези места някой "сговорчив ", готов да сподели информация. Трудно е да се придобие такава и трябва да призная, че всичките тези години в Китай ме научиха да ценя високо тази информация, даже повече от колкото е нужно може би...Освен това, твърде често е голям проблем да се пробие стената от недоверие към " брадатия чужденец "!


Т.Г. - Как успяваш да убедиш старите китайци, особено тези от провинцията, да ти демонстрират майсторството си и да ти разрешат да ги снимаш на видео, именно ти - " някакъв си брадат европеец "?


Я. Ш. - Струва ми се, че сега това се нарича "public relations skills" , а в китайската действителност всичко опира до познаване на езика, обичаите, човешката психология. Искрено съзнавам, че често всичко това всъщност е игра на човешкото тщеславие. Голямо значение има "спечелването на доверие " на някого от влиятелниет в местното общество - тогава всичко става много просто. Случва се, по време на вечеря, дадена от селския старейшина или по-често - от местния секретар на партията, в чест на първия чужденец в селото, та там може да се запозная с някого, който с удоволствие ще ме заведе при местния експерт и ще направи така, че онзи да не може да откаже една демонстрация на стила си пред чужденеца. От време на време, както най-често става, едва при втората среща се завоюва необходимото доверие и ви въвеждат в течение на местните дела - отношенията между местните власти и майсторите по У ШУ, конфликти между стиловете и т.н. Само тогава може да се говори за " влизане " в дадено общество. След това остава само да се плаща на местните таксиджии, които ме возят от града в селото, е и на самите майстори за демонстрацията - това го изисква и добрия тон на поведение. Ето защо събирането на материали е свързано и с финанси!


Т.Г - В много "външни" стилове има кратки упражнения или цели форми за работа с чували или разни манекени. Има ли подобно нещо в Ней Цзя? Използват ли се специални упражнения за закаляване на ударните повърхности ?


Я.Ш. - Стратегията на Ней Цзя се базира на отстъпването на силата на противника, поради това не се набляга на упражнения за закалка. От друга страна, на всеки е известно, че в реалния бой е невъзможно да се избегне получаването на удари. Така че, например в Ба Гуа, Син И, а и в Тай Цзи дори съществуват методи за закалка. Тези упражнения не само правят тялото нечувствително към удари, но също учат да се използва силата на цялото тяло. Едно от тях например е "Син И Да Чжуан", в което се използват преди всичко удари с бедра и рамене в характерен за Син И маниер. В Ба Гуа и Син И също се използва метода "желязна длан", но благодарение на използването на специални билки, дланите след такава тренировка изглеждат още по-нежни, от колкото преди това! Това показва разликата в методиката в сравнение с подобни методи в карате, където резултатите често са плачевни --деформация на костите на дланта.
Абсолютно не съм съгласен с разделянето на школите на външни и вътрешни. Това е изкуствено разделение, за първи път възникнало през 20-те години на ХХ век в Нанцзинския Централен Институт по Гуо Шу (по-рано ней цзя е било конкретен стил, а не направление от стилове!). И двете "групи " използват сходни методи на тренировка и закалката е просто един от тях!


Т.Г. - Има ли в тренировъчната програма по Ба Гуа и Син И спаринг? Кое е сходното и кое различното от спаринга във "външните" школи?




Я.Ш. - Единствената разлика е в тактическите принципи и маниера на техниката! Във "вътрешните" стилове най-важното е умението да се пригодиш към противника, което изисква така наречената "Тин Цзин" - сила на слушане. Това се наработва в упражнения от типа Туи Шоу. Подобни има и във " външните" школи. Най-важното във връзка със спаринга, без значение как ще наречете школата си е следното - да отучите тялото си от изключително вредния вроден или придобит навик на съпротивление на външна сила, и да се научите на извънредно полезния навик да неутрализирате и използвате тази външна сила - това е квинтесенцията на цялото китайско У ШУ !!! Казвам тялото, защото не става въпрос за интелектуално разбиране, а за естествено, подсъзнателно поведение! Именно това се нарича "да победиш твърдото с мекота" - " И Жоу Къ Ган ". Когато са наработени основите на това умение - тогава можете да провеждате каквито си искате спаринги, с какъвто си искате контакт!


Т.Г. - На запад има много молко материали за Ба Гуа и Син И, в Полша практически отсъстват. Китайците идващи в нашата страна, даже и да започнат да обучават на тези стилове - бързо се " предават " и зарязват обученитео. В какво се изразява голямата трудност в овладяването на тези стилове, особено Син И?


Я.Ш. - Абсолютно не съм съгласен, че Ба Гуа и Син И са по-трудни от кой да е друг стил, особено пък Тай Цзи! Тай Цзи има славата на "висш пилотаж ", но има голямо недоразумение защо е така. Всеки случай, проблема не е в "енергиите" - просто в Тай Цзи практическите навици изискват големи усилия (волеви, не мускулни!) и дълга практика. Основната трудност се състои в това, че Тай Цзи се базира на навиците на неутрализация и непротивопоставяне на външна сила - неща твърде чужди на човека по рождение. Доколкото пък Син И се базира на използването на Мин Цзин - явна сила, то обикновено самочувствието на практикуващите бързо пораства за две-три години, но понякога това може да изиграе лоша шега - да се увлечете твърде по "силовите " си изяви, което няма нищо общо с Цзин и с У ШУ!
Същото е и в Ба Гуа.
Действителния проблем на хората от запада при обучаването им в У ШУ е неправилното им разбиране на нещата. Тай Цзи е смятано за гимнастика, неизискваща усилия. Реално, такива тренировки, даже и да включват изучаване на бутащи ръце и практическо приложение - нищо няма да дадат! Обезателно е тренирането на продължително стоене в Чжан Чжуан позициите, които са низки, изморителни, начинаещите трябва да тренират движенията с голяма амплитуда, за да могат да усещат силовите линии и структури и постепенно да преминават към така наречената "интернализация" на техниката - с малка амплитуда и скрита механика.
От друга страна, не си мислете, че амплитудата е критерий за "вътрешност" - в школи като Тун Бей, Пи Гуа и редица други, маниера на техниката изисква движения с невероятна амплитуда и скорост, за което съответно трябва да имате необходимата базова подготовка, в противен случай рискувате да се разглобите на съставните си части... Бил съм на демонстрации на майстори на такива стилове... не бих нарекъл уменията им външни, напротив!
По същата логика - ако в Син И не се набляга на стоенето в Сан Ти Шъ, а в Ба Гуа - на ходенето по кръг - просто си губите времето! Тези упражнениея се практикуват с години, без такава наработка всякаквки там "осем длани" или пък "дванадесет животни" са екзотични танци - може би красиви, но лишени от всякакъв боен смисъл.
Мисля, че единствения верен път към правилното трениране на коя да е школа в У ШУ - това е промяна, тотална промяна в начина на мислене!
Но пък ако тренирате за разтуха, да се избавите от стреса, то тогава имате съвършено различна цел! Тогава всичко е ОК, нямате нужда от огромни психо-физически промени в организма, вие просто сте придали на вашите занимания с фитнес "китайска украса ". Всичко е наред, до момента в който сте наясно какво точно правите!

Т.Г. - На страниците на сайта http://www.plumflower.com, се намира описание на публикация, касаеща стила Ба Гуа Чжан, направление Ин, посветена на " 12 енергийни позиции за седяща медитация ", а така също и " 8 лечебни звука на стила Ин ". Срещал ли си подобни техники и ако да, можеш ли подробно да ни разкажеш?


Я.Ш. - Повече от 13 години продължава моето пребиваване в Китай и това ме научи да се отнасям много внимателно към подобни " нещица "! Познавам автора на тези книги и касети, имам си собствено мнение за него. Тези книги - това е преди всичко китайска медицина, смесена бог знае защо с И Цзин и теорията за 8-те триграми , а това че автора отнася тяхното съдържание към стила Ин - това преди всичко е удовлетворяване на " търговското " търсене на екзотични упражненийца.
Без съмнение имам много по-голямо доверие към упражненията на 6-те звука, пропагандирани от известния майстор по Син И Цюан - Ма Ли Тан. Ма никога не е крил, че това не е част от стила му, а просто тези упражнения са били и са много популярни в Китай! В края на краищата Ма сега се смята за личност почти легендарна.


Т.Г. - Спомена, че си учил при даоски монах. Може да ни разкажеш малко повече?


Я.Ш. - Не искам да говоря на тази тема. Мога само да кажа, че само една хилядна от разните стилове Ци Гун учат на "пробуждане " на истинската Ци, останалите - това са просто дихателни упражнения и концентрация.


Т.Г. - Занимаваш ли се с някакви специални даоски практики, например медитация, освен занятията по У ШУ? Спазваш ли някакви диети, пиеш ли билки и прочие?


Я.Ш. - Без съмнение медитацията помага в практика на У ШУ, но и във всичко останало! Бойните изкуства използват ефекта на отпускане - физическо и психическо и като следствие - потапяне на Ци в Дан Тиен, подобрено генериране на сила, вкореняване и най-важното - преодоляване на "гипсирането " при противникова атака!
От друга страна даоската медитация има малко по-различни цели и да се смята тя за неразделна част от бойните изкуства - това показва истинско неразбиране на същинското предназначение на медитацията! В контекста на бойните изкуства следва да се говори по-скоро за "Цзин Гун" - тоест, метод на тренировка без движение.
Знам, че на запад често смесват обучението по Тай Цзи със седяща медитация и упражнения за отпускане. Даже чух за учители, които преподавали отваряне на "малкия и голям небесен кръг " за няколко месеца?! Всичко това свидетелства за пълно неразбиране за това какво точно са тези кръгове и в какво се състои този кръгов поток... Определено не на размишления за това, как Ци тече по някакви канали и чувство на топлина по тялото!!!
Що се отнася до билките и подобни отвари мога да кажа, че живеейки в Китай е невъзможно да ги избегнеш! Моите учители често ми дават да пия разни гадости, в съответствие с китайската пословица - "Доброто лекарство има лош вкус ". А всичко това е за предотвратяване на настинки, температура, зъбобол и други, но в никакъв случай " за да ми се отворят каналите или за да усвоя някоя тайнствена сила по-лесно"!!!


Т.Г. - Истина ли е, че в традиционното У ШУ съществува неписано правило за това че всеки който може да убива, трябва да може и да лекува? За това ли навремето е имало много майстори, които са били и лекари? Как е сега? Изучаваш ли традиционна китайска медицина?


Я.Ш. - Истина е, че много майстори по бойно изкуство са специалисти по масаж или китайска медицина. Обучавайки се в У ШУ е невъзможно да се избегне изучаването на жизнено важните точки, методите за нанасяне на удари по тях (само да вметна, че само "топографското" познаване на точките не води до нищо, трябва да знаете КАК да въздействате, за да получите желания ефект ). По време на тренировки се случват травми, учителя трябва да знае как да помогне в такъв случай. Някои вътрешни травми изискват определени лекарства, а това също изисква познания. Моя учител по Ба Гуа е известен и уважаван специалист по китайска медицина и това са част от знанията, които му е предал неговия учител. Впрочем до колко това има връзка с бойните изкуства е трудно да се каже. Учителя ми по Син И знае няколко "чудесни " билки, които му е предал неговия майстор. Това е истинка традиция, която и сега съществува!


Т.Г. - Болшинството адепти на Ней Цзя са мъже. Каква е ролята на жените в Ней Цзя? Забелязвал ли си учителите да използват специални методи и подходи при преподаване на жени? Например други видове медитация, други видове тренировка на Ци и прочие? Различава ли се изпълнението на формите в зависимост от пола?




Я.Ш. - Въпреки, че в историята на У ШУ има няколко жени, които са превъзхождали по умение мъжете, това са изключения от правилото! Поради особеностите на женската физиология, представителите на " нежния " пол рядко достигат високо ниво в У ШУ. Особено ако говорим за Ней Гун! Ако се занимавате с Ней Цзя правилно, то се променя фигурата ви , "деформира се " спрямо европейския стандарт - дебели крака, силна и дебела талия, слегнали рамене - не знам колко жени са готови да заплатят тази цена за постигане на майсторство ! Това, че не виждаме такива жени на състезанията по У ШУ - това е следствие промяната в методиката, избягването на традиционните методи и придържането към методики, характерни за съвременния спорт. Погледнете състезателките по спортно У ШУ и открийте 7-те разлики с фигурите на техни колежки от спортната гимнастика или акробатика... Трудно ще ви е!
Освен това дихателните упражнения и визуализациите в определени точки действително зависят от пола - това което е добре за мъжете, при жените може да предизвика неконтролируема обилна менструация!
Ето защо дори в книгите по даоска медитация има специален раздел, касаещ методи за жени.


Т.Г. - Навсякъде се говори за бавния и сигурен упадък на бойните изкуства в началото на XXI век, че техния "златен век" е вече минало... В наши дни в Китай как е, само се съхранява старото знание или ти си се сблъсквал с нещо ново, революционно, което да "оживи " У ШУ?


Я.Ш. - Същността на бойните изкуства е в унаследяването на старите методи и тяхното развитие - "Цзи Чън Фа Ян". Действителноста е такава, че сега съществуват малко хора, които да тренират с такова усърдие, както макар и преди няколко десетки години! Доколкото успехите в бойното изкуство зависят от вложения труд, ако не сме в състояние да се сравним с предишните поколения, то тогава за какво развитие говорим ?! Считам, че сега най-важното е - спасението на У ШУ, фотографиране и снимане на кинолента или на видео изпълнения на стари майстори, беседи с тях и описания на стари методи. Само по този начин може да се съхрани свидетелство за ефективността на У ШУ в миналите времена, защото сегашните способности за съжаление не могат да дадат такива свидетелства.
Знам, че на запад тенденция за "ново разбиране на старите понятия", което щяло да доведе до по-добро разбиране на източните методики за западния ум...
Аз съм скептик в това отношение, поне съдейки по резултатите от подобен род "дейност "... нещата се забатачват още повече, хората се объркват ужасно много и предпочитат да се занимават с друго бойно изкуство или въобще зарязват подобен род занимания...




Т.Г. - Можеш ли да ни опишеш как изглежда традиционната тренировка по У ШУ в Китай, какви тренировъчни методи се използват? Действително ли се тренира на открито през цялата година? Ами ако вали силно или духа силен вятър? Как изглежда организационно всичко това, например отменя ли се тренировка поради лошо време и кой решава това, как тогава контактувате?


Я.Ш. - Традиционните майстори по У ШУ или както ги наричат - " народни майстори ", които не влизат в рамките на някакви организации, обучават винаги на открито! В Китай просто никой не се притеснява с проблемите за наемане на зали, тренировката на открито е норма! Когато вали силно -тренировката се отменя, но лекия дъждец не плаши никого. За това дали се срещаме или не решава учителя, договаряме се по телефона. Естествено, по-мързеливите ученици не се появяват в лошо време, но пък това е един от критериите по който учителя преценява на кого да обръща по-голямо внимание! Всяко зло за добро!


Т.Г. - По колко души се занимават средно в групите и колко често се провеждат занятията ?


Я.Ш. - Групите в които съм се занимавал и се занимавам никога не са надвишавали 4-5 човека. Занятия с учителя се провеждат 2-3 пъти седмично.


Т.Г. - Всички ученици правят едно и също или всеки се занимава се нещо конкретно ?

Я.Ш. - Няма никаква тирания, групово изпълнение на упражненния и т.н. Всеки практически се занимава индивидуално и моли учителя да го поправя или да му обясни механиката на движението. Разбира се , не всеки пита, не на всеки учителя дава подробни указания. Понякога той просто ти казва, че трябва повече да тренираш. А понякога ни събира всички и ни учи на нови движения.


Т.Г. - Упражненията за разтяжка и силовите упражнения всеки изпълнява индивидуално в къщи или те са също част от общата тренировка ?


Я.Ш. - Упражненията за разтяжка и силовите упражнения се изпълняват индивидуално, незеависимо от това в къщи ли се занимавате или на тренировка. Естествено, особено в началото подобни упражнения задължително изискват надзора на учителя. Неправилното разтягане никога няма да доведе до така наречената "китайска разтяжка" (която например позволява при изпълняване на преден мах с крак, пръстите на крака да докосват челото), а само така наречената "балетна разтяжка " (при която човек може спокойно да седи в шпагат, но не е в състояние да направи гореспоменатия мах ). По същата логика, неправилната тренировка на силата ще направи невъзможно развитието на така наречената "чжен цзин" - сила на цялото тяло. В Китай изключително се акцентира на развитието на силата на краката и кръста.


Т.Г. - Колко в процентно отношение заема отработката на техника, изпълнението на форми и колко за специалните упражнения зая развитие на Ци ?


Я.Ш. - Ци се натрупва и се развива чрез упражненията "Чжан Чжуан " - "Стълбово стоене ", а се използва и насочва чрез техниката. От това следва, че техниката също е вид работа с Ци. Разделянето на упражнения, които са за Ци и такива , които са просто технически е абсолютно неправилно! Даже така нареченото "Фа Цзин" - взривно използване на силата също е форма на работа с Ци. Изпълняването на форма в Тай Цзи Цюан както и кой да е друг стил е един най-добрите начини да се упражнява Ци, с уговорката че изпълнението е правилно !!!


Т.Г. - Колко време в процентно отношение заемат упражненията по двойки, в сравнение с отработването на форми?


Я.Ш. - Както вече споменах, в Китай няма твърдо установен тренировъчен режим - разбира се, освен ако не говорим за съвременното спортно У ШУ! За това , ако някой иска да се занимава по двойки през цялото време - няма проблем !


Т.Г. - Ако е възможно да се раздели изучаването на У ШУ условно на форми без оръжия, форми с оръжия, упражнения по двойки, изучаване на бойни приложения, изучаване на методи за управляване на Ци във всяка техника и форма, то в каква последователност обучават китайските учители ? Например, преминават ли към изучаване на работа с оръжие след пълното овладяване на формата - тоест при наличие на умение правилно да се изпълнява технически, с правилно направление на Ци и познаване на бойните приложения ? Или отначало се изучава само движението на няколко форми със и без оръжие и чак след това се изучава бойното приложение ?


Я.Ш. - Не съществуват никакви правила за такава последователност ! Обикновено след изучаването на елементарни техники без оръжие, на някаква форма без оръжие, се пристъпва към упражнения по двойки. Впрочем, изучаването на форми без оръжие задължава да се знаят приложенията, а това е възможно да се постигне само в упражненията по двойки. Въпреки това искам дебело да подчертая обезателната наработка - Гун Фу, тоест - наработването на определени качества, без които и най-добрата техника и най-ловкото приложение ще бъдат безполезни !!! Тези качества се усъвършенстват с години, и именно ТЕ решават може ли еди кое си приложение на еди кое си движение да бъде успешно използвано от еди кой си или не!!! Всъщност, китайските учители обръщат най-голямо внимание именно на Гун Фу, и в техните очи именно Гун Фу решава е ли еди кой си ученик напреднал или не !!! Познаването на голямо количество форми няма значение, даже да става въпрос за "форми за напреднали"!!!


Т.Г. - Има ли много лекции по теория ?


Я.Ш. - Не се провеждат лекции по теория отделно, техниката - това е най-доброто отражение на теорията, ето защо по време на обсъждането на дадена техника и особено на нейното приложение, учителя може да цитира класиците или някакъв трактат. Тогава теорията се разбира по съвършено различен начин ! Необходим е учител, конкретен пример, обяснение. Във връзка с това, считам че всякакви опити да се разберат например класическите текстове по Тай Цзи Цюан или даоизма без ПРАКТИЧЕСКИ знания и умения са лишени от смисъл ! Цялата работа приключва с поетически дърдорения , а имайте предвид, че китайците са били и са изключителлно практичен народ, който даже поезията си е заключил в почти математически рамки !


Т.Г. - Обяснява ли много учителя индивидуално, поправя ли учениците, колко често показва нов материал ?


Я.Ш. - Учителя много обяснява и поправя, ако това го иска ученика ! При някои ученици веднага след базовото овладяване на движението се създава впечатление, че те вече са го овладели и остава просто да го правят по-енергично, по-силно и по-бързо. Те забравят, че зад силата и скороста на движенията стои изключително рафинираната механика !


Т.Г. - Приветстват ли се въпросите, или трябва да се чака, докато учителя сам не каже нещо ?


Я.Ш. - Въпросите се приветстват, но само тогава, когато това не са теоритически предположения, а конкретни проблеми възникващи по време на тренировка ! Всяка техника винаги има нужда от корекция, обикновено в началото се изучава " най-суровия " вариант на техниката, а с течение на времето и ръста на Гун Фу става нейното усъвършенстване и тогава е обезателен надзора на учителя ! Ако учителя вижда, че ученика е съобразителен, бързо усвоява, има добър " У Син " - "не-ум", то тогава естествено че ще му обяснява с по-голямо желание. Ако въпреки многократните опити да поправи ученика, последния продължава да изпълнява техниката по един и същ начин, то учителя губи интерес да дава по-дълбоки обяснения.


Т.Г. - Във всички филми за Китай показват паркове пълни с хора на различна възраст, които се занимават с Тай Цзи. Какво е тяхното ниво ? Стандарт ли е повърхностното изучаване на някаква форма с цел раздвижване на свеж въздух или все пак тези хора се стараят да навлязат в дълбочина, например да изучат бойните аспекти на това изкуство ?




Я.Ш. - Като цяло нивото на хората, занимаващи се в парковете е ниско. Обикновено тяхната цел е оздравителна гимнастика и цялата им наука се изразява в овладяването на форма или няколко такива и тяхното регулярно повторение. Разбира се, има и малки групи, които се занимават традиционно, но болшинството занимаващи се са от категорията "днес Тай Цзи, утре "Сян Гун - популярна разновидност на Ци Гун, а в другиден - танци по двойки ".


Т.Г. - Благодаря ти за търпението. До скоро.

 

 

Провел: Томаш Гришан

Из статия в "Светът на Ней Цзя"

 

Категория: Общи статии | Добавил: Доктора (08.02.2015)
Просмотров: 118 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0