Пятница, 19.01.2018, 08:32
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Общи статии

Майстор Ян Джинпин и Школа "Златен Дракон"

      Майстор Ян Джинпин и Школа „Златен Дракон“

 

Ян лаошъ в позиция "Пълзяща змия" /стил Ян на Тай-Дзи-Цюан/, София, 1992 г. /снимка на автора/.

 

 д-р Дориян В. Александров /7-ми дуан Кунг-Фу/ 

 

   До сега съм писал подробно за двама от моите учители в бойните изкуства - Роланд Хаберзетсер /9-ти дан Карате Годжу-рю и експерт в Кунг-Фу/ и Бил /Базилеус/ Захопоулос /10-ти дан Окинава Те Тай Карате До, 8-ми дан Годжу-рю, 7-ми дан Кемпо и 5-ти дан Айки Джу-Джуцу Джукокай/; искам да напиша и за още един китайски майстор, който според мен беше доста ключова фигура в развитието на школата. До неговото идване бях практикувал малко Ян стил на Тай-Дзи-Цюан, но основно се интересувах от „по-биткаджийските“ стилове на Кунг-Фу, такива като Син-И, Ба-Гуа, Хун-Гар и Джиит-Куон-До. Двадесет и три години са минали от тогава, а все едно че беше вчера. Все пак някои неща с времето избледняват и трябва да бъдат записани /"Думите отлитат написаното остава"/. И така-а.
   През 1992 г. по лични причини бях разпуснал школата и тренирахме в Южния парк /в София/ само с няколко човека от по-старите ми ученици, които внимателно бях селектирал: проф. Йовчо Крушев, д-р Пламен Томов, инж. Димитър Иванов инж. Красимир Йорданов и още един-двама, които спорадично се появяваха. Това беше и състава на школата по това време /една година преди това бяхме 800 души, разпределени в няколко секции – Кунг-Фу, Карате и Таекуондо, ръководени от 15 души инструктори и пом. инструктори, под мое ръководство!/, като разбира се не забравям и филиала в Стара Загора, ръководен от сифу инж. Андреан Каравастев, който създаде твърди позиции и традиция в града, след моето заминаване оттам през 1982 г. /когато се дипломирах във ВИЗВМ/.
   Беше особено време за мен – току що се бях развел, в службата облаците се сгъстяваха над главата ми /тежък конфликт с директора на „Центъра по хигиена“ към МА – едно гнездо на комунисти/, школата разпусната, федерацията по У-Шу/Кунг-Фу /БФУШУ/ боксуваше от вътрешни противоречия /тогава все още бях неин председател/, бях леко в „безтегловност“ /даже и на физически план/, но вече освободен и разкрепостен от безкрайните ангажименти и обществена дейност /спортна, политическа и профсъюзна/.
   В този момент се появи и майстор Ян Джинпин /“Когато ученикът е готов и майсторът се появява“/; през м. март 1992 г. Той беше поканен да преподава Кунг-Фу и Ци-Гун в България от фирма „Левълс“, където се подвизаваше и един от инструкторите на федерацията Петър Караджов /за фамилията вече не съм съвсем сигурен/. С моя приятел и колега философ д-р Константин Теодосиев /Тай-Дзи и Ба-Гуа/ отидохме на една от тренировките в зала „София“ да погледнем на място за какво става въпрос. Бяхме доста скептично настроени, че ще видим поредния нискоквалифициран инструктор, дошъл да омайва тъпите европейци /гуайло; „задморските дяволи“/ със сладки приказки, „вътрешни енергии“, философия, легенди и „тайни техники“. Още обаче при първите движения на майстора, изпълняващ техники и форми /таолу/ от Тай-Дзи-Цюан разбрахме, че е от висока класа и естествено се записахме в курса. Малко по-късно се присъединиха и още няколко приятели от Кунг-Фу /Иво Кръстев, Даниел Тодоров, Димитър Кисляков, Евалд Алберт, Ли Ядзюн и др./ и учениците от школата, които посочих по-горе.
   Ян Джинпин /Ян лаошъ/ беше изявен инструктор по Кунг-Фу от гр. Цинхуандао, провинция Хъбей /Китай/ – родното място на Син-И-Цюан и известен център на традиционните бойни изкуства. Той владееше множество стилове на Кунг-Фу/У-Шу, но беше най-голям експерт във Син-И, Тай-Дзи и Ци-Гун/Ней-Гун. Освен тези стилове беше изучавал при реномирани традиционни майстори също Шаолин-Цюан /направлението на 5-те животни/, У-Дзи-Цюан /“Бокс на Безпределната Празнота“/, Ба-Гуа-Джан, Ба-Дзи-Цюан, Тан-Лан-Цюан и др. В Тай-Дзи-Цюан той практикуваше стиловете Чън и Ян, които беше изучавал съответно от грандмайстор Ма-Хун /1927-2013 г./ и грандмайстор Фън Чжъцян /1926-2012 г./ - двама от 13-те най-големи майстори на Тай-Дзи-Цюан в Китай /наши съвременници/, а стилът Ян му е бил преподаван от анонимен даоски монах /столетник/. Син-И беше изучавал от майстора Уан Дзян /пряк ученик на грандмайстор Сун Лутан/, а Ба-Гуа-Джан /стила Ин/ беше учил при майстора Цян Дъншан от направлениетно на грандмайстор Ин Фу. От Ци-Гун майстора преподаваше тибетски Ци-Гун /Чан-Ми Гун/, свързан с езотеричния будизъм, а също и спонтанен Ци-Гун, както и лечебни практики. Ян Джинпин беше вицепрезидент на Асоциацията по Чан Ми Гун /тибетски Ци-Гун/.

 

                 Ян Джинпин преподава Кунг-Фу и Ци-Гун; София, 1992 г. /снимки на автора/.


   На курсовете в София, официално Ян лаошъ преподаваше Тай-Дзи-Цюан /стил Чън/, Ци-Гун и Въй-Бин /адаптирана система за бодигардове/. Към Ци-Гун програмата той преподаваше и Син-И /юмруците на 5-те стихии и някои неща от формите на животните/, а като частни уроци извън обявената програма, на двама човека /в това число и аз/ за кратко преподава и Ба-Гуа. На курсовете имаше професионален преводач /за симултантен превод/ от китайски, което също беше от значение за точния превод на сложни изрази, термини и понятия.
   Освен нещата от официалния курс, в разговори Ян лаошъ споделяше изключително полезна информация относно методите на трениране, хранителен режим, работа с енергията, работа с дървета, сексуална активност /даоски практики/, сведения за различни стилове на Кунг-Фу и майстори, както и начинът по който са му преподавали отделните традиционни майстори. Въпреки, че беше на 42 години, майсторът беше невероятно гъвкав и подвижен и се разстягаше като ластик. Особено Тай-Дзи-Цюан, работеше в максимално ниски позиции, непостижими за повечето практикуващи. Това е доста характерно за стила Чън. Формите /таолу/ бяха с подчертано Ней-Гун привкус; вътрешната работа и енергетика беше на необичайно високо ниво и това си личеше във всички движения и техники.  Поради сгъстената програма Ян лаошъ нямаше достатъчно време освен формите да преподава „бутащи ръце“ и приложения /юнфа/ и тези два раздела съответно бяха по-малко застъпени в тренировките. Но дори и така ползата от курсовете беше огромна като полезна и автентична информация за традиционното Кунг-Фу, където майсторът беше една жива енциклопедия. По времето когато бях със майстора го запознах и с д-р Тиен Юн - известна китайска лекарка която от години работи в България и прилага традиционни методи на китайската медицина /акупунктура, мокса, анмо, лечебен Ци-Гун и билки/; тя беше работила известно време към моята фирма, защото в началота на 90-те години чужденци нямаха право да работят самостоятелно, особено в медицинската област. Двамата, д-р Тиен и Ян Джинпин обмениха доста информация помежду си и докторката дори преснима на ксерокс една важна и рядка китайска книга за Ци-Гун, която майсторът носеше със себе си. Той също беше споделил с мен, че в Китай разполага с огромна лична библиотека от книги за бойни изкуства и Ци-Гун; фактически цялата му къща били пълна с книги от пода до тавана и имало само малки проходи да се минава оттук-оттам. Поради тази причина майсторът имал и сериозни проблеми със жена си......

 

  Ян Джинпин по време на курсовете в София; секцията по Тай-Дзи-Цюан /стил Чън/; снимки на автора.


   Участниците в курсовете бяха около 60-70 човека, разпределени в три различни групи /Тай-Дзи, Ци-Гун и Въй-Бин/. В края на курса бяха положени изпити, които обаче не всички издържаха. Ако трябва да бъда съвсем конкретен и точен, от общото число на курсистите нещата ги „вдянаха“ пълноценно не повече от 7-8 души. Това е положението!
   Ян лаошъ издаде и сертификати с личен печат на завършилите успешно. Най-интересни бяха сертификатите на курсистите от Ци-Гун, където заедно с текста имаше и лично нарисувана от него диаграма с аурата /енергийното поле и излъчване/ на всеки участник, в цветове и интензивност така както майсторът ги вижда…….
   Майсторът беше донесъл със себе си един куфар с безценни видеокасети с документални и учебни филми по Кунг-Фу с традиционни майстори, които остави в България на адептите. Някои от тези филми бяха направени по програмата на Китайската асоциация по У-Шу. Това е една три годишна национална инициатива /проведена кампания в края на 80-те години на миналия век/ на асоциацията с китайското правителство, в която участват над 3000 сътрудници и доброволци.  Целта беше да се опишат всички съществуващи традиционни стилове на Кунг-Фу на територията на Китай, интервюта със стари майстори, демонстрации на форми, техники, оръжия и т.н., събиране на ценна информация за историята на стиловете и ценни ръкописи. Били са записани и интервюирани над 12 000 стари майстори /някои от тях скоро след това са починали/ - над 400 часа филми. Открити са били над 350 ценни ръкописи за Кунг-Фу, както и стилове отдавна считани за изчезнали и е била събрана колекция от старинни оръжия от различните части на Китай. Аз имах възможността да видя някои от тези неща още в Пекин, през 1990 г. когато ходихме като делегация на БФУШУ за учредяването на Международната федерация по У-Шу; те бяха събрани в Музея на У-Шу.

 

Някои от участниците в курсовете; в средата майстор Ян Джинпин; първият от ляво на дясно е автора.


   Някои от филмите на Ян Джинпин все още са в личния ми архив, но за съжаление не ми е останало време да ги дигитализирам и да ги кача на дискове. Може би един ден и това ще стане, тъй като това е ценна информация за традиционните стилове на Кунг-Фу/У-Шу.  
   След като Ян лаошъ си замина за Китай в началото на лятото, дълго време поддържахме лична кореспонденция и той ми изпрати един кашон с китайски книги за Кунг-Фу, по стиловете, които ме интересуваха. Някои от тези книги подарих на библиотеката на Асоциацията по традиционно У-Шу /със седалище в Калифорния/ и секретар сифу Адам Сюй, където членувахме, за което получихме огромни благодарности. Години след това когато показах библиотеката си на сифу Шън Фей /Ба-Гуа стил Лян и Ней-Гун, който преподава в България/, когато ми беше на гости, той ми спомена, че съм притежавал книги, които и в Китай трудно се намират…….
   Творческия импулс и информация, която получихме от Ян лаошъ през далечната 1992 г. не се загуби, напротив, в личен план аз не само съхраних нещата, но и ги доразвих. Специално Тай-Дзи-Цюан и Ци-Гун ми помогнаха много в по-нататъшното ми развитие в Кунг-Фу и особено при работа с меч и други традиционни оръжия. Потърсих методите и книгите на учителите на Ян Джинпин, по-специално за стила Чън на Тай-Дзи-Цюан – Ма Хун и Фън Чжъциан, а също и книгите на грандмайстор Сун Лутан. Формите /таолу/, които Ян Джинпин преподаде бяха коректни и точни и не се отличаваха от класическите образци на Лао-Дзя /стария стил Чън/. Аз ги сравних с тези на споменатите майстори и ги изгладих до колкото възможностите ми и практически опит позволяваха. Добавих и пропуските от „бутащи ръце“ /туй шоу/ и приложенията /юнфа/, както и работата с оръжие /с акцент върху тояга и копие/ и вкарах всичко това в учебната програма на Школа „Златен Дракон“ в периода 1992-2006 г.
   Филиала на школата в гр. Стара Загора, проявяваха голям интерес към Тай-Дзи-Цюан и в последствие проведох няколко практически семинара там по Син-И, Тай-Дзи и Ба-Гуа, от което имаше голяма полза за участници и инструктори. Въпреки, че в последствие Андреан Каравастев и Тихомир Тодоров се насочиха предимно към Ян стила на Тай-Дзи, тези уроци изиграха своята роля за развитието на школите там, че дори и отвъд океана /в момента Андреан Каравастев преподава Кунг-Фу в школата си в Калифорния/.

 

   Автора /на преден план/ с проф. Йовчо Крушев и д-р Пламен Томов; практика на Тай-Дзи-Цюан; София, 1993 г.

Школата на сифу Андреан Каравастев в гр. Стара Загора; практика на стила Чън на Тай-Дзи-Цюан.


   Известно време след курсовете на Ян Джинпин, по моя препоръка, нашия колега и приятел Ли Ядзюн, който учеше в България и практикуваше Ин-Джао-Кун-Цюан /“Бокс на орловите нокти“/, при едно от връщанията си в Китай, докато все още учеше тук, се свърза с грандмайстор Ма Хун, който беше от родния му град. По време на престоя си там Ли беше взел уроци от майстора /по-специално „бутащи ръце“ и използването на експлозивна сила - фадзин/ и после показа наученото тук в школата с голям успех, даже успя веднъж да ме събори при двубои на „бутащи ръце“. Той донесе и някои от уникалните книги на Ма Хун, които използвахме, а по-късно те бяха преведени и на руски език в Русия, което още повече ме улесни като ползвана информация, заедно с някои допълнителни материали. Наученото от Ян Джинпин и получените по-късно материали и книги даде и повод за написване на първата ми книга за Тай-Дзи-Цюан през 1997 г. „Ортодоксален Тай-Дзи-Цюан традицията на фамилията Чън“, 1 том, изд. „Шамбала“, София. По-късно през 2006 г. финализирах този проект със втория том, издаден от същото издателство, като част от трилогията за „вътрешните стилове“ на Кунг-Фу /Син-И, Тай-Дзи и Ба-Гуа/. Надявам се, практикуващите Тай-Дзи-Цюан у нас да са оценили скромния ми труд и това да им е помогнало в практиката на Тай-Дзи-Цюан и други стилове на Кунг-Фу.

София, 12.02.2015 г.

 

  Автора и Тихомир Тодоров; практика на "бутащи ръце" от стила Чън на Тай-Дзи-Цюан, гр. Стара Загора.

Категория: Общи статии | Добавил: Доктора (13.02.2015)
Просмотров: 188 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0