Воскресенье, 19.11.2017, 02:20
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Общи статии

Роланд Хаберзетсер /9-ти дан Карате Годжу-рю, експерт в Кунг-Фу/ - майстор на юмрука и на перото


 


 
Роланд Хаберзетсер - майстор на юмрука и на перото
 
 
д-р Дориян В. Александров
 
 


      Всичко започна в една хладна ноемврийска вечер през далечната 1974 година. В сутерена на тогавашното МЕИ, срещу паметника на В. Левски в София се беше настанила школата по Карате Шотокан на Владимир Андреев (3-ти дан). Тренировката току що беше приключила и разгорещени и ентусиазирани обсъждахме в съблекалнята нещо свързано с Карате, естествено. Един от трениращите младежи извади от чантата си малка, но дебела книга на френски език за Карате и всички вперихме в нея очи. Книгата обикаляше от ръка на ръка и я прелиствахме внимателно като рядка скъпоценност, каквато си и беше. На фотосите се забелязваше жилав мъж на около 30 години с волево вдлъбната брадичка и мустаци. Техниките и катите изпълнявани от него в книгата бяха коректни и прецизно точни и човека вдъхваше респект. После разбрахме, че авторът се казва Роланд Хаберзетсер, а книгата беше една от първите му - "Le Guide Marabout du Karate " (Marabout, 1969).
      По късно попаднах и на други книги за Карате и Кунг-Фу от същия автор, които бяха великолепно илюстрирани със снимки и рисунки, че даже не беше необходимо да знаеш езика - така добре бяха направени! Тогава разбира се не съм и предполагал, че след много години съдбата ще ме срещне с майстора и ще имам възможност да уча лично от него. Нека не забравяме, че по това време в България бойните изкуства се практикуваха нелегално и за подобно нещо можеше само да се мечтае.
      И така преди да се срещнем с майстора мост между нас станаха неговите книги по Карате, Кунг-Фу (У-Шу), Тай-Дзи-Цюан, Ци-Гун, Самозащита, Ко-Будо и др. За един период от 36 години, този продуктивен автор е издал над 50 книги за бойните изкуства, които ги популяризират в цял свят. В допълнение на това "Центъра за Будо изследвания" (CRB), който ръководи Хаберзетсер издава и списанието "Le Ronin", което излиза от 1980г. Седалището на CRB се намира в Сейнт-Набор, близо до Страсбург (Франция) и по същество "Centre de Recherche Budo" (CRB) представлява международна организация с клонове във Франция, Белгия, Холандия, Испания, Канада, Германия, България и др.
      Хаберзетсер произхожда от германска фамилия в Лотарингия и твърде рано започва да се занимава с бойни изкуства. Започва с Карате, Джудо и Джу-Джуцу през 50-те години на миналия век. Тогава тези японски дисциплини са доста популярни във Франция и много японски майстори след войната се установяват трайно там. Това дава възможност на Роланд Хаберзетсер да учи от най-добрите. През 1968г. едва със 2-ри дан, Хаберзетсер написва първите си две книги за Карате и звездата му изгрява в това поприще на популяризатор и ентусиаст. Още от самото си начало в Карате, Хаберзетсер не се задоволява само с един стил и наред с Вадо-рю започва да изучава Шотокан-рю и Годжу-рю. В третата си книга на издателство "Марабу" през 1969г., той представя по елегантен начин различните техники и ката от тези три класически стила на Карате-до. Скоро интересите му се насочват в Тай-Дзи-Цюан и Кунг-фу, които допълнително обогатяват опита му в бойните изкуства. Подобно на своя колега в Карате Хироказу Канадзава, Хаберзетсер открива в Тай-Дзи-Цюан онзи елемент, който липсва в Карате. Двамата майстори имат един и същ учител - Ян Минши, който го преподава в Будокан в Токио.
      Жаждата за знания отвежда младия Хаберзетсер в Япония; той посещава за обучение и редица школи по Карате в Окинава. Пътува до Китай, Тайван и Хонг-Конг, където практикува У-Шу (Кунг-Фу) под ръководството на различни традиционни майстори. Освен в Карате, Роланд Хаберзетсер става специалист и в У-Шу, най-вече Тай-Дзи-Цюан (стил Ян), Хун-Гар-Цюан, Чой-Ли-Фут-Цюан и Тан-Лан-Цюан. освен това той проявява и задълбочен интерес към историята на бойните изкуства и тяхната теория и практика. Така през 1984г. се появява книгата му "Karate de la Tradition" (изд. "Амфора", Франция), където той проследява развитието на Окинавските стилове и школи, история и генеалогия. Тази книга има забележителен успех в Япония и това е едно признание на труда на европейския изследователски дух. Между другото в самата Япония са редки такива книги (като всеобхватност) поради обособени относително затворени отношения между школите и майсторите. Обикновено в подобни Японски трудове се проследява историята само на представяния стил и страничните клонове не се разглеждат. Това е азиатския подход, но европейците изглежда имат по-голяма широта на възгледите в това отношение.

 
 

Роланд Хаберзетсер (в средата) заедно с един от своите учители Цунейоши Огура (вляво, 10-дан Годжу-рю Карате, експерт по Тан-Лан-Цюан) и синът му Хисанори Огура (5-ти дан Годжу-рю). Семинар в Страсбург, 1982г.

      През този период, когато за пореден път посещава Япония, Хаберзетсер разказва една интересна случка на о. Окинава. При отиването му в една школа по традиционно Карате се срещнали с един майстор от висок ранг - 10-ти дан. Майсторът го попитал от къде е и като разбрал, че е от Франция казал: "О-о да вие французите сте много добри в Карате, даже излъчихте отбор световен шампион; я да направим с тебе едно кумите (спаринг) и да видим какво можеш!..." Макар, че по това време Хаберзетсер бил вече 4-ти или 5-ти дан, бил респектиран от майстора, но се изправил срещу него за двубой. Двамата заели бойна позиция и майсторът го атакувал. Атаката била светкавична и мощна - удар с крак "кансецу гери" в подбедрицата и майсторът го спрял на милиметри от крака на Хаберзетсер, който въобще не успял да реагира на удара - толкова майсторски бил нанесен. След като изтеглил крака си, майсторът му казал следното: "Сега кракът ти е счупен и ти си в ръцете на съдбата!..." Той се разсмял гръмко на тази своя шега и оставил Хаберзетсер да размишлява за дълбочината на истинското Карате!
      Продължавайки своето учене, Роланд Хаберзетсер става един от основателите на Френската федерация по Карате. Негови колеги и добри приятели са Анри Пле (сега 10-ти дан Карате), Рожер Паши (6-ти дан Карате, 6-ти дан Кик-бокс), Хироказу Канадзава (10-ти дан Карате Шотокан, експерт в Тай-Дзи-Цюан), Хироо Мочизуки (10-ти дан Карате Йосейкан), Дан Шварц (Шаолин-Цюан), Джордж Шарлес (Син-И-Цюан), Доминик Валера (7-ми дан Карате и Кик-бокс), Жилбер Круз (8-ми дан Карате) и др.
      Със създаването на Френската федерация по Карате възникват и редица противоречия между майсторите. Едни са за чисто спортния му вариант на развитие, а други сред които и Хаберзетсер, държат на традиционната практика, където се отдава по-малко значение на състезанията или въобще липсват състезания. Този свой възглед Хаберзетсер отстоява и до днес, следвайки философията на традиционните Будо и У-Шу дисциплини.
      Роланд Хаберзетсер продължава да усъвършенства уменията си в Тай-Дзи-Цюан под ръководството на майстор Ян Миншъ (Йо Мейджи), който преподава в Япония. Ян Миншъ е китайски майстор емигрант, който е от висок ранг в У-Шу Син-И-Цюан и Тай-Дзи-Цюан), а също и специалист по Карате (8-ми дан). Той е един от създателите на 24 позиционната опростена форма на Тай-Дзи-Цюан през 1956г., но някои интриги в китайската асоциация по У-Шу и политическата обстановка (Културната революция 1956-1972г.) го принуждават да напусне Китай и да се установи като преподавател по бойни изкуства в Токио ("Будокан"). Хаберзетсер става активен член и на организацията "Годжукенша" и ученик на нейния лидер и президент - майстор Цунейоши Огура (10-ти дан Карате Годжу-рю, експерт в Тан-Лан-Цюан и други стилове на У-Шу). Дълги години той работи под негово ръководство, а също и с асистентите му Тадахико Оцука (9-ти дан) и Миясака (6-ти дан), както и със съпругата на Оцука - Кацуко Оцука (7-ми дан), която е експерт по тай-Дзи-Цюан. Кацуко Оцука е и азиатска вицешампионка по Тай-Дзи-Цюан, след най-добрата в тази дисциплина - китайката Фан Съдзъ (Су Дзъфан - Тай-Дзи и Па-Куа).

 
 

Сенсей Цунейоши Огура изпълнява катата Сайфа от Годжу-рю

      Роланд Хаберзетсер практикува също Джу-Джуцу и Карате Вадо-рю под ръководството на сенсей Хиронори Оцука (10-ти дан Вадо-рю) и неговия син и асистенти. Той пътува за интензивно обучение в Тайван и Хонг Конг, където се запознава с известни майстори по У-Шу, сред които и д-р Люн Тинг (Уин-Чун-Кюн). В Тайван, Китай и Хонг Конг той изучава стиловете Хун-Гар-Цюан, Чой-Ли-Фут-Цюан, Тан-Лан-Цюан и Тай-Дзи-Цюан, както и традиционен Ци-Гун. Посещава и редица школи и по други стилове с изследователска цел.
 
 

Роланд Хаберзетсер (8-ми дан Карате Годжу-рю и Шотокан-рю, експерт в У-Шу/Кунг-Фу)демонстрира Тай-Дзи-Цюан

      Интересна случка Хаберзетсер разказва, когато в Тайван посещава една реномирана школа по Тай-Дзи-Цюан. По същото време в школата гостувала и група практикуващи от Китай и се състезавали с домакините на "бутащи ръце" (туй шоу). Общо взето гостите взели превес в двубоите и имало опасност школата "да загуби лице" (т.е. да се лиши от добрата си репутация). Тогава ръководителят на школата извадил "скрития си коз" - един огромен мъжага, който безапелационно пребил гостите с груби техники и те били победени. След като боя свършил, Хаберзетсер смутено попитал майстора: "Сифу, това ли е "традиционния" Тай-Дзи-Цюан?!…". Учителят само пригладил дългата си брада и невъзмутимо отвърнал: "Няма значение, важното е, че са бити!…".
      Хаберзетсер обичаше понякога да разказва подобни случки от своята дълга практика, за да подчертае реализмът му и рационалния подход към бойните изкуства, в противовес на разни романтични представи и фантазии в това поле, характерни за практикуващите европейци и американци през 70-те и 80-те години на ХХ век, на което сме били свидетели и ние.
      Със завръщането си във Франция, Роланд Хаберзетсер става университетски преподавател по история и география в Университета в Страсбург. Също така продължава да обучава в Карате и У-Шу в своята школа в CRB в Сейнт-Набор, който е предградие на Страсбург. Продължава също и активната му издателска дейност на книги за бойните изкуства, като към днешна дата могат да се наброят над 60 заглавия, в това число и четири романа на тази тема.
      След установяване на писмени контакти, през 1987г. Роланд Хаберзетсер за пръв път посети почти инкогнито България и се срещна с представители на популярния тогава клуб "Хан Аспарух", и дори беше проведена една импровизирана тренировка с инструкторите по Карате, сред които бяха Иван Маранов, Георги Георгиев - Джоси, Красимир Коджабашев и др., и представителите на секцията по У-Шу, в мое лице, като беше договорен евентуално един бъдещ семинар по У-Шу/Кунг-Фу и Карате. На следващата година първия такъв семинар беше осъществен при голям успех и интерес. На този семинар бяха присъдени майсторски степени по Хун-Гар/Чой-Ли-Фут, Шотокан и Годжу-рю, което беше един безспорен напредък в развитието на бойните изкуства в България. Хората имаха възможност да практикуват под непосредственото ръководство на един интересен и ерудиран майстор, който макар и традиционалист, имаше голяма широта на възгледите и не се колебаеше да комбинира в практиката си различни стилове. Бяхме удовлетворени да видим, че методиката му се покриваше почти изцяло с материала представян в неговите великолепни книги-учебници. Майсторът преподаваше с лекота и прецизност в изпълненията; той изискваше същото и от своите ученици, и въпреки натоварванията, новите техники и форми, всички попиваха наученото и се чувстваха чудесно. Това беше едно незабравимо преживяване като творческа атмосфера и дух на необикновен ентусиазъм.

 
 

Първо посещение на сенсей Хаберзетсер в България. Среща и тренировка с инструктори по Карате и У-Шу от клуб "Хан Аспарух", София, 1987г.

      При следващото идване на майстора в България разширихме още повече кръга на поканените клубове и ползата от този семинар беше още по-голяма. Хаберзетсер номинира хора от Тай-Дзи-Цюан и други стилове, които евентуално да представят България на Първия международен турнир по У-Шу в Куала Лумпур (Малайзия, 1990г.) и те действително достойно се представиха като отбор, включително и на двубоите на арена (лей-тай) при пълен контакт!…
 
 

Роланд Хаберзетсер с инструктори по У-Шу/Кунг-Фу на семинар по Кунг-Фу и Карате. От ляво надясно: инж. Константин Ковачев, автора, Хаберзетсер и Добрин Василев. Залата на клуб за древни бойни изкуства "Багатур", София, 1988г.
 
 

Тренировка на открито с членове на клуб "Багатур" и други клубове, Витоша, 1988г.
 
 

Участници в семинара по У-Шу и Карате, Витоша, 1988г.
 
 

Хаберзетсер и автора демонстрират бойни техники от стила Хун-Гар-Цюан
 
 

Автора, преводачката Марияна Йоргова и Хаберзетсер, Витоша, 1988г.
 
 

Учител и ученик в добро настроение, Драгалевския манастир, София, 1988г.
 
 

Хаберзетсер демонстрира техники от стила Чой-Ли-Фут (Цай-Ли-Фо-Цюан), София, 1990г.

      Освен в моя клуб "Багатур", при следващите си посещения Хаберзетсер проведе и семинари в школата "Цин Лун" на моя колега и приятел Красимир Димитров - Китаеца, който по-късно стана и зам. председател и председател на Българската Федерация по У-Шу.
 
 

Урок по Тай-Дзи-Цюан в клуб "Багатур", София, 1990г.
 
 

Хаберзетсер сред свои ученици на семинар по Тай-Дзи-Цюан и Хун-Гар/Чой-Ли-Фут. От ляво надясно: Адриян Недялков(†), Диян, автора, Хаберзетсер, Захари Георгиев и Димитър; София, 1990г.

      През 1992г. Красимир Димитров - Китаеца, заедно с група инструктори от "Цин Лун" посещават "Центъра за Будо изследвания" (CRB) в Страсбург, където се провежда голям стаж по Карате и Тай-Дзи-Цюан. На този стаж присъстват около 300 участници от цяла Европа и той се ръководи от майсторите от "Годжукенша" - Тадахико Оцука (9-ти дан Карате Годжу-рю, експерт по Тай-Дзи), Кацуко Оцука (7-ми дан Годжу-рю, експерт по Тай-Дзи), Роланд Хаберзетсер (8-ми дан Годжу-рю, експерт по Тай-Дзи и У-Шу) и сенсей Миясака (6-ти дан Годжу-рю).
 
 

Семинар по Карате Годжу-рю и Тай-Дзи-Цюан във Франция; първи ред от Ляво надясно (долу седнали): Миясака(6-ти дан Годжу-рю), Кацуко Оцука (7-ми дан Годжу-рю, експерт в Тай-Дзи-Цюан), Тадахико Оцука (9-ти дан Годжу-рю), Роланд Хаберзетсер (8-ми дан Годжу-рю, експерт в У-Шу) и Красимир Димитров - Китаеца (Сифу по Тай-Дзи-Цюан и У-Шу); втори ред прави отляво надясно: ученик на Хаберзетсер, Валентин Димитров, Симеон Делчев (инструктор по Тай-Дзи-Цюан) и Павел Николов (инструктор по Тай-Дзи и дълги оръжия); Страсбург, 1994г.
 
 

Красимир Димитров - Китаеца на семинар по тай-Дзи-Цюан (стил Чън) в Германия с майсторите Чън Сяован и Ян Силберсдорф, 1995г.
 
 

Красимир Димитров - Китаеца и Чън Сяован на делова среща, отпразнуват създаването на нов клон на организацията, Германия, 1995г.

      На стажа се изучават дихателни кати от Годжу-рю (Санчин и Хапурен) и форми и техники от Тай-Дзи-Цюан (стил Ян). През същата година майстор Хаберзетсер, който е роден през 1938г., получава и високата си степен 8-ми дан в Карате Годжу-рю (към "Годжукенша"), което е едно признание за професионализма и високото му майсторство в бойните изкуства.
 
 

      Майстор Роланд Хаберзетсер, който е женен и има двама сина, днес вече на 66 години продължава да младее и да тренира бойни изкуства със същия ентусиазъм, с който е започнал преди повече от половин век. Неговия пример заразява новите поколения практикуващи, които той продължава да обучава като учител. Да му пожелаем на този майстор на юмрука и на перото още дълги години творческо дълголетие и да се срещнем отново на 70 - 80 или защо не на 100-годишния му юбилей!…
      Роланд Хаберзетсер е автор на множество книги за бойните изкуства, публикувани главно на френски и немски език, а също и една на български за Кунг-Фу (У-Шу). Повечето заглавия са за Карате (Шотокан-рю, Вадо-рю и Годжу-рю), има 6 книги за Кунг-Фу и Тай-Дзи-Цюан, и една за Ци-Гун, която е посветена специално на д-р Дориян В. Александров и Добрин Василев (това е отбелязано в изданието!); 3 книги за самозащита, 4 книги за Ко-Будо; 3 книги за Джу-Джуцу и Нин-Джуцу, някои в съавторство, както и множество други книги, както и версии за деца; общо над 70 заглавия, много от които са преиздавани многократно.

(Доп. бел. През 2006 г. на Хаберзетсер е присъден 9-ти дан по Карате Годжу-рю)


     София, 25.10.2004 г.



 
 
БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ ... СЕ РАЗДВИЖВАТ ... !
МОИТЕ СОФЙСКИ СРЕЩИ... ПЪРВОНАЧАЛНА РАВНОСМЕТКА

 
Ролан Хаберзетсер, Президент на Изследователски център Будо /ИЦЕ/


     Истинското начало бе през юли 1987 г. След като бях устанoвил вече писмени връзки, аз пожелах да отида в България. Понякога богатата ми кореспонденция е давала повод за подобни пътувания. През юли 1989 г. бях отново в София за три седмици. Това бе четвъртото ми пребиваване в тази страна. Днес аз зная, че освен личните контакти, които ще продължат, по отношение на Будо свърших работа с трайни резултати. Срещайки се с различни групи - кои повече, кои по-малко разрешени от властите -аз в крайна сметка можах да ръководя миналото лято десетдневен стаж по Kарате-до и Kунг-Фу в Клуба по бойни изкуства "Багатур" ръководен от д-р Дориян Александров. Стажът завърши с първото присъждане на официални степени в тази страна, в присъствието на ръководителите на новосъздадената федерация по бойни изкуства, която се опитва да развива Будо и У-Шу в страна, където ентусиазмът по Далечния Изток разчупва все още слабите структури. Новата отворена политика на България /каквато водят в момента всички страни от Източна Европа, нали правят "перестройка"/ се проявява в различни области, където съществуват сега възможности, неподозирани до преди две години. Изглежда, че занапред нещата ще се развиват бързо. Навсякъде се откриват легално Дожо и Квун. Няма да премълча основателното удоволствие което изпитах, откривайки, че най-осведомените българи по Кунг-Фу и Карате не крият своите източници - книгите ми, които се разпространяват нашироко /чудесно подвързани ксерокопия/. Срещнах се с хора, които казваха, че ме "познават" от 15, та дори и от 20 години /о, да! "Наръчника Марабу".../. Те ме заляха с въпроси за ИЦЕ, който /ще напомня за пореден път/ се радва в чужбина на огромна популярност /която малцина от нашите членове подозират. Тъй че ентусиазмът е голям и възможностите са реални. За мен бе удоволствие да работя всекидневно с момчета и няколко момичета, които си даваха сметка за техническата разлика между това, което те смятаха, че вече са овладели по чисто книжен път и онова, което за пръв път можаха да видят с очите си. Много от тях показаха действителен напредък, който ще бъде доусъвършенстван. Убеден съм, че това е само въпрос на време.
     За Кунг-Фу програмата включваше стиловете Хун-Гар, Чан-Чуан, Шаолин-Чуан, а също така и няколко основни положения от Чоу-Ли Фут /пристъпване, схватки и Тао/. По Карате-до ми се наложи да коригирам техники по Шотокан и Годжу-рю. Програмата беше еклектична... и не искам да си спомням за всички дискусии и спорове извън дожо по въпроса за енергията и за прословутата "Чи-Кун" /така наречената "вътрешна" енергия/, която явно там е пречела на не един ентусиаст да спи нощем /България се намира донякъде в Ориента и там много обичат легенди, загадки, мистерии.../. Вярно е, че тези дискусии малко ме извадиха от търпение... Прекаленото е прекалено... и откровено казано, досадиха ми с някакви зрели-некипели по повод на Монголия, на Тибет, прочетени в съмнителни книжки, публикувани от неколцина безскрупулни шарлатани, чиито имена не фигурират в Алманаха за бойни изкуства /но ги разпространяват и хората се заплесват по тях/. Разбира се всичко това е малко наивна проява на краен ентусиазъм и новачество. Понякога бе трудно да се съсредоточим върху елементарните /но непознати/ неща около нанасянето на удар с юмрук или с крак... Ала всички добросърдечно възприеха моето разбиране, което е по-техническо както и по-стриктните ми норми за тренировка. Проля се много пот, което позволи да се разбере по-добре отколкото чрез непроверени измислици основните и реални принципи на бойното изкуство. Не, тази работа няма да отиде напразно. Това зрънце ще покълне...
     Тук искам да подчертая забележителната организация в клуб "Багатур" на Дориян Александров, както и на представители на Софийския народен съвет - моля ги за извинение, че забравих имената им, които подкрепиха широко тази инициатива в страна където не всичко се изгражда леко. Благодаря също на активните представители на новосъздадената Федерация по Карате-до - Константинов и Василев, на която станах почетен член. Те също са мои стари читатели. Тяхното присъствие допринесе за офи-циалния и пионерски характер на проявата. Така се стигна до даването на степени, като бяха присъдени една-първи Дан Шотокан /на младия Асен Михайлов Тутеков, който беше 6-то Кю, но след упорити петгодишни тренировки този ден се прояви отлично/ и на една първа Дан - Годжу-Рю на Малин Стефанов Малинов. Званието инструктор по Хун-Гар бе присъдено на д-р Дориян Венков Александров, който показа вече голямо познаване на техниката и на духа на традиционното Кунг-фу, а званието асистент - на трима от неговите най-стари ученици: Константин Здравков Ковачев, Добрин Цонев Василев и Адриан Евгениев Недялков(†).
     Мога да гарантирам, че този изпит не бе снизходителен към никого. В деня, в който някой от тези млади българи може би ще дойде да ни види в Страсбург, аз няма да има за какво да се срамувам от тях. Това трябва също да бъде казано. Бъдещето? По време на тренировките и на оживените разговори на маса ми се струваше често, че се връщам двадесет и пет години назад, та дори и повече, когато в новосъздадената Френска федерация по карате мечтаехме за бързо и образцово развитие на качествено бойно изкуство... Аз разбира се посрещах това с усмивка, защото много добре знам какви разочарования носят често идните дни. Изпитвал съм твърде много разочарования в твърде много места по света, където за момент съм вярвал в запалените и многообещаващи приказки... Човек рядко се учи от грешките на другите... И в България ще има силни противопоставяния, борби за власт, правилници по изключение, партизанщина, честни хора и нарушители. Както ги има и у нас и другаде. Но като ги гледах всички за последен път на летището в София, където мнозина от тях ме сюрпризираха като дойдоха да се сбогуват с мен, си казах с тръп-ка в душата, каквато изпитвам всеки път, когато се разделям с приятели, че независимо от разочарованията, независимо от времето, което минава, все пак хубаво е да вярваш, че този път, защо не, нещата ще потръгнат по-добре... Нужно е човек да опитва отново и отново!
     Това бе голям момент, за който ще си спомняме след няколко години, въпреки че занапред не мога да поема такива постоянни ангажименти. Та нали г. Хинков - пионер на Будо в тази страна -ме зарадва като дойде да присъствува на наши тренировки и прие патронажа на това първо присъждане на степени? Забравих нещо. Г. Михаил Стьопин, Генерален секретар на "Съветската Асоциация по бойни изкуства", и съпругата му, която също е каратистка, дойдоха специално от Москва. Защото и в Съветския съюз занапред бойните изкуства ще се разрастват бързо В края на този семинар, който изглежда му се хареса особено много, той ми направи официална покана да проведа подобен стаж в Москва през 1990 г. за членовете на съветската федерация. Изглежда, че там също отдавна и много работят с моите книги. Като се има предвид съобщението за този стаж и очаквания наплив ще се наложи броят на участниците да бъде ограничен, като се приемат само най-напредналите. Понататъшното ни сътрудничество ще зависи от възможностите на моя календар, който вече е претоварен. Но "духът на ИЦБ" от Квебек до Урал би било нещо чу-десно ...!
     Благодаря също на Мариана Йоргова Павлова, моята неуморна преводачка, която трябваше да изнесе трудностите, свързани с толкова много желание за общуване, тъй че на някои вечери с дискусии тя едва смогваше... Нейният ентусиазъм към бойните изкуства, както и отличното и познаване на френския език и култура, са в основата на едно храбро начинание, чийто венец и личен успех бе това четвърто пребиваване и това не убягна от вниманието на никой от присъствуващите ръководители. Това бе напълно заслужено.
     Благодаря на всички, дерзайте и може би пак ще се срещнем по Пътя, който вече толкова пъти ни е събирал!
     Тези редове бяха написани след завръщането ми от София през месец юли 1989 г. Оттогава насам, както знаем, нещата се променят все по-бързо в източноевропейските страни. "Треската" по Будо е част от новия полъх на свободата, който се носи из всички столици на централна Европа. Щастлив съм, че с книгите и стажовете си аз допринесох за нейното зараждане. Несъмнено аз пак ще отида в тези страни, където сега имам приятели. Ала утре търсенето, и то "официално" ще бъде такова, че нашите спортни федерации не ще пропуснат такива възможности за подпомагане /с всичко, което едно плодотворно сътрудничество пред-полага за членовете и ръководителите/. Но дали хората, които видях, и които се надяваха да опознаят чрез нас Традицията, ще постигнат това, към което се стремят?


 
БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА В ЧАСА НА КУНГ-ФУ И КАРАТЕ-ДО
Мариана Йоргова Павлова


     Никога две без три..., казвахме си ние, когато изпращахме г. Хаберзетсер на летище София след второто му гостуване в България през април 1988 г. А ето, че той дойде вече за четвърти път н нашата страна, през юли 1989 г., за да води стаж по искане на клуба "Багатур".
     Програмата включваше: два часа и половина на ден Кунг-Фу /Хун-Гар и Чой-ЛиФут/ и Карате /Шотокан и Годжу/ плюс работа върху мускулатурата. Това бе сериозна работа в зала, където се проля много пот! Участниците /средна възраст 25 години/ нямаха навик да се занимават под ръководството на преподавател и първоначално бяха малко смутени от присъствието на сифу от такава класа. Въпреки че г. Хаберзетсер вече е познат у нас от книгите си, чиито ксерокопия /!/ се разпространяват сред приятелите... Заниманията бяха интензивни, стажантите изгаряха от желание да напреднат, а преподавателят прояви голямо търпение... Защото липсата на методология на физическите тренировки и техниката обясняваше пропуските на почти всички и често трябваше да се започне от базата. Така постепенно научихме как да дишат правилно след загрявката, как да усещаме виталния център /тан-ден/, как да разположим правилно центъра на тежестта, преподавателят знаеше как да накара да се приземят всички онези, които смятаха тази работа за излишна и се интересуваха само от техниката. Няколко упражнения за равновесие и устойчивост бяха достатъчни, за да разберат всички важността от предварител-ното владеене на тялото.
     Непрекъснато повтаряхме Тао и Ката..., защото Учителят беше стриктен и много взискателен. Но неговият начин на работа се хареса от първия ден и през цялото време чувствувахме контакта, който той съумя да установи: в близост до хората той изискваше сериозна работа, без обаче нито за момент да загуби чув-ството си за хумор. Това създаваше сърдечна обстановка и моменти за "зареждане на батериите"... Позата Лотус... най-атакуваната крепост през тези 10 дни! Някои стажанти водеха истинска битка, за да я овладеят и полагаха много усилия, но те често пъти бяха напразни: за почти всички всеки нов път това беше Березина...
     В Програмата на стажа бе предвидено посещение с учителя на някои живописни места от страната, на исторически местности където се чувствуваше още силата на някогашните хора... Рилски манастир, гробове на Светците, но и красотата на скалите и елите.
     Въпреки, че ние добре познаваме, дори у нас, френската кухня, все пак се осмелихме да предложим на г. Хаберзетсер няколко български специалитети: таратор, различни видове мусака и кисело мляко с "български вкус"...
     Десет дни на лятно слънце, нови приятелства и дружба. И като се ръкувахме със Сенсей на изпращане на летището, обещах си да се видим отново.
     Довиждане, Сенсей! Вече няма да броим за кой пореден път..


 
Развитието на бойните изкуства в България: напред към изворите!
д-р Дориян Александров


     Развитието на бойните изкуства в нашата страна има дълга история. Нашите прадеди са дошли тук през VII век от Централна Азия, където войната е била постоянен начин на живот.
     В ново време първо прониква в България Джу-Джуцу от Западна Европа, между двете световни войни, посредством български студенти във Франция и Италия. Като се завърнали в страната си те открили първите две школи по Джу-Джуцу. По това време били много разпространени борбата /"Кеч ес кеч"/ и английският бокс. Някои борци били известни в цял свят като печелили почти всички международни срещи: Дан Колов, Хари Стоев, Петър Константинов , Крум...
     Например Дан Колов обиколил Китай и Япония като спечелил всички среши. Той е победил и борци, които до тогава не са били побеждавани, например Джики Хиген с прякора "удушвача" и забележителния китайски борец Ван Фу.
     След Втората световна война в страна започва успоредно да се развива Джудо и Самбо. Между 1956 и 1961 г. кореецът Хван Джън Нам следва в България: той беше първият, учител по бойни изкуства у нас, шампион на Азия за 1949 г. и специалист по езотеричния стил Беги-Те-Кион. В продължение на пет години той преподава основите на своето изкуство на група ентусиасти.
     През 60-те и 70-те години новата вълна от Изток довежда в България хипнотизиращото въздействие на КАРАТЕ, чиято "мистерия" завладя съзнанието на младите. Първите демонстрации от японци на Кендо и Карате стават по време на световния младежки фестивал в София през 1968 г. Сред тях са Норихиса Кавамото, Масахиро Шимизу и Масаши Вакайама.
     След 1972 г, се появяват филмите от Хонг-Конг и интересът към бойните изкуства нараства. Тогава се създават групи по Тай-Бокс, Таекуондо, Кемпо и Кунг-Фу. Някои от преподавателите бяха работили с учители в чужбина, но общото равнище беше ниско Тогава големият проблем беше същият какъвто е и днес - липса на информация /досега в България е публикувана една единствена книга по Карате през 1972 г., след една брошура през 1964 г....
     След 1980 г. в страната започва сериозна дейност в клубовете по Карате, Таекуондо, Айкидо и КунГ-Фу. Донесените от чужбина книги на Накайама, Ойама, Хаберзетсер, Смит, Егами, Тохей и Уешиба спомагат за практикуването на бойните изкуства в нашата страна. Проблем е, че повечето от нашите практикуващи нямат възможност да прочетът тези книги. Кашите инструктури не са, достатъчно информирани за основните принципи на различните стилове. Повечето от хората не познават философията на бойните изкуства, а това променя подхода им към тях.
     Ето един преглед на сегашното положение в България:

     1. За КАРАТЕ-ДО
     - ШОТОКАН; повечето от практикуващите. Около 30 черни колани, като най-висок е четвърти Дан. Още няма добри преподаватели, не се отработват достатъчно ката, повечето от каратистите усвояват висшите ката без да владеят добре основните техники. Състезанията се провеждат според правилата на ВУКО, но съдийството никак не проявява обективност. Съществува голям ин-терес към традиционното Карате.
     - ВАДО-РЮ: много слабо развито.
     - ГОДЖУ-РЮ: за сега е слабо развито, но има перспектива. За момента има 4 черни колани, от които един 2-ри Дан. Стажът с г-н Хаберзетсер положи добра основа за развитие. Необходимо е много да се работи върху ката.
     - ЙО ШИН МОН: стил от Окинава, слабо застъпен.
     - КИОКУШИНКАЙ: значителна маса с десетина черни колани и един 3-ти Дан. Проблемите са типични за този стил: самодоволство, травми по време на курсовете и състезанията, практикуващи с умствени и физически деформации.

     2. За Кунг-Фу
     - ВИНГ ЧУН: многобройна маса. Добра информация, но няма добри инструктури, въпреки че нещата бързо напредват.
     -ДЖИИТ КУН ДО: стилът на Брус Ли, много разпространен, но още не е организиран методично.
     - ХУН ГАР и ЧОУ ЛИ: това е началото. Благодарение на курсовете на сифу Хаберзесер е поставена добра основа за бъдещото развитие и за пристрастяването на хората към тези стилове.
     -ХАЙ ХАНГ: северовиетнамски стил, не много развит, малко информация.
     - МЯО ДАМ: лаоски стил на "черната котка". Рядко се среща.
     - СИН-И и ПА-КУА: нарастващ интерес, но все още слабо развити стилове.
     - ТАЙ-ЧИ-ЧУАН: много почитатели, но липсват добри инструктори и нивото на практикуване е средно.
     - ЧАН-ЦЮАН: добри перспективи.

     3. За ТАЕКУОКДО
     Много практикуващи, десетина черни колани. Техническото равнище е ниско. Много противоречия между инструкторите, колебания кои международни федерации да следваме.

     4. За АЙДИДО
     Слабо развито, само три черни колана. Ниско техническо равнище. Много противоречия между инструкторите.

     В заключение искам да кажа, че българите се интересуват от всички бойни изкуства, стига да има достатъчно информация. Погледите са насочени към КЕНДО, ЯЙ-ДО и отново към Джу-Джуцу. Към прегледа на д-р Александров бих желал да добавя, че в България се развива Джудо и националният отбор се тренира от японски специалист. Но г-н Евалд Алберт, който обучава бъдещите учите-ли по джудо в София, ми каза, че има осезателно връщане към традиционното джудо, вярно на духа на Джигоро Кано. Ето защо той сподели с мен, че много използува в работата си книгата "Джудо" на Т. Иногай, издателство Амфора... Добре е да се каже и това... /Р. Хаберзетсер/.
     Последни новини: След ръководения от г. Хаберзетсер стаж в София бе създадена на 18 август 1989 г. Българска федерация по бойни изкуства, включваща четири комисии: Карате-до /ВУКО/, У-ШУ /Кунг-Фу/ и Айкидо, Таекуондо и Карате Киокушинкай. Г-н Дориян Александров бе избран за председател на комисията по У-Шу-Айкидо.



 
 
Интервю с Роланд Хаберзетсер - в. "Студентска трибуна" бр. 31 / 27.04.1989г.


     Роланд Хаберзетсер има VIII дан по Карате-до, експерт е в пет стила на Кунг-Фу, член е на няколко академии по бойни изкуства. Написал е 39 книги за историята, философията и техниките на бойните изкуства. Името му и книгите му са изключително популярни сред любителите и почитателите на бойните изкуства в целия свят. Той е ръководител на Международния център по Будо изследвания, работи като преподавател по история и география в университета в Страсбург. Много интересен и компетентен събеседник, умее да те убеждава в своите виждания, дори когато казва шокиращи в първия момент неща. Пред представител на редакцията той заяви:
 
СЪСТЕЗАНИЯТА УБИВАТ

     - Ако преди 30 години бойните изкуства бяха такива, каквито са сега, нямаше дори да ги погледна!...
      - Но сега към тях се проявява огромен мнтерес! ...
     - Зная. Но в повечето случаи това, което се предлага, е „почти" бойно изкуство. Както мнозина, аз започнах с джудото. Бях силно впечатлен, почти омагьосан от факта, че гъвкавостта и техниката могат да победят грубата сила. След това станаха неща, които недоумявах и ме разочароваха - в джудото се въведоха категории, правила ... то се превърна в спорт. Така става и с други бой-ни изкуства. А състезанията ги убиват! Те изхабяват тези, които се занимават със спорт. Състезателите достигат до едно определено равнище и след това в най-добрия случай тъпчат на едно място. Защото са ограничени от правилата, а самите състезания все пак са игра. И много често виждаме почти едни и същи неща, като дори и те обедняват. Там има почти бойно изкуство. А всичко, което с „почти", мен не ме интересува . . .
 

     - Тогава за какво служат бойните изкуства?
     - За възпитанието на младите хора. Техният смисъл е да развиват човека - духовно и физически. Младежите трябва да осъзнаят, че ние полагаме огромни усилия, за да постигнем канонизиране на енергията си, търсим съвършенството. Трябва пред самите себе си да се откажем от желанието да доказваме пред другите своите умения и преимущества. А това се постига много трудно. Някои бързо губят търпение, искат да се изявят. В спорта това е най-лесно, но всички трябва да знаят, че шампионите съвсем не са най-добрите експерти в бойните изкуства. Че спортът е само "една малка част от тях . . .
     - Каква е целта на вашия център?
     - Да съхраним традициите и да... станем новатори. Ние трябва да съхраним традициите на бойните изкуства - а именно да развият най-доброто, най-хубавото у всеки, а не да ги прави еднакви. Да се съхранява волята, идеята, да се търси нещо. Защото когато се следва един човек, вероятността да се изпита разочарование е голяма, но когато се следва една идея, тази вероятност е значително по-малка. Надяваме се да сътворим бойни изкуства, които да подхождат на нашия, европейския манталитет. В техническо отношение промени няма да има, но в духовно - да. Защото не съм и не мога да бъда самурай. Аз съм европеец, имам друг, различен от древните азиатци мироглед и не искам да го променям.
     - Какво очаквахте от бойните изкуства в началото и какво осъзнахте сега?
     - В началото очаквах едва ли не чу-до, че ще придобия огромна мощ. Моите занимания ми дадоха възможност да се срещна с доста интересни хора от различни страни. И да осъзная, че мирът и духът на мира са много по-висши от войната, но само силните хора могат да го съхранят...

     Разговора води Николай МИРАЗЧИЙСКИ



 
 
Някои от книгите на Роланд Хаберзетсер

 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

 


Роланд Хаберзецер (Roland Haberzetser). Роланд Хаберзецер родился в 1942 году. Занятия боевыми искусствами начал в 1957 году в секции дзю-до, а год спустя открыл для себя каратэ, которое только начало развиваться во Франции.
Благодаря интенсивным тренировкам у патриарха европейского каратэ Анри Пле и завидному трудолюбию, Хаберзецер в 1961 году получает 1-ый Дан.

Он стал одним из первых и самым молодым в то время обладателем черного пояса в Европе. В 1962 Хаберзецер открывает секцию каратэ при страсбургском университетском клубе, директором которого (а в позже техническим советником) он являлся до 1990 года. Это было первое додзе на востоке Франции, из которого впоследствии вышло множество мастеров каратэ. Это была, в полном смысле этого слова, "кузница кадров" для европейского каратэ, через которую прошли тысячи каратистов.

В 1974 году, на пике своей спортивной карьеры, разочаровавшись в спортивном каратэ, Хаберзецер выходит из Французской федерации каратэ и создает "Центр исследований Будо" ("Centre de recherche Budo" или сокращенно C.R.B.). Этот международный орган, призван объединить всех поклонников Будо, которые озабочены будущим боевых искусств Китая и Японии.

Из под его пера, с 1968 по 1998 год, вышло уже более 60-ти книг о боевых искусствах Востока, некоторые из которых пиратским способом были изданы в Советском Союзе и России.
Это не только фундаментальные работы по каратэ и кобудо, но и такие малоизвестны у нас книги, как "Иай-до", "Тао Кунг-фу", "Ката Дзю-до", "Нин-джутсу", "Боевое искусство Кунг-фу" (техника Шаолиня), "Дзю-дзюцу", "Тренировки в боевых искусствах", "Косики-но-ката", "Бу-би-ши" (неизвестные страницы истории, техника и некоторые ката староокинавских мастеров и школ) и многие другие.

Учителем Хаберзецера, с которым он до сих пор поддерживает теплые отношения, был один из крупнейших японских мастеров, обладатель 10-го Дана Тсунеоси Огура. Огура, в свою очередь, постигал искусство каратэ у Гогена Ямагути и Гима Макото. Если о Ямагути знают или слышали почти все поклонники каратэ, то о Гима Макото следует сказать, что он был одним из первых и, возможно, лучший из учеников Гитина Фунакоси и он первым получил черный пояс из рук Великого Мастера.

Именно Огура, в 1982 году, в Японии, вручил Хаберзецеру 7-ой Дан, а в 1992-ом - 8-ой. Это очень редкая честь для мастера неяпонского происхождения, что является признанием его рвения и достижений в мире боевых искусств. Еще одного мастера Хаберзецер по праву считает своим учителем и другом. Это мастер 9-го Дана, глава школы Годзю-кенша Тадахико Оцука.

Роланд Хаберзецер - талантливый художник, эксперт в стилях каратэ Сетокан и Вадо-Рю, экспертом по Тай-цзи-цюань (стиль Ян) и таких стилях Кун-фу, как Хун-гар, Чой-ли. Кроме того, он преподает для специальных подразделений в страсбургской Академии полиции. Все это он совмещает со скромной должностью преподавателя истории и географии.

 

 

Категория: Общи статии | Добавил: Доктора (08.02.2015)
Просмотров: 135 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0