Воскресенье, 19.11.2017, 02:29
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/

История на Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/
Статуя на легендарния създател на Син-И-Цюан - ген. Юе Фей.
 
Син И Цюан

     Историческите хроники сочат за създател на прототипа на Син-И-Цюан генерал Юе Фей или Юе Уму /1103-1142 г./. Негов наставник в бойните изкуства е майсторът Джоу Тун от Шанси, добре известен със своята школовка в манастира Шаолин.
     Получавайки званието "юан шуая", Юе Фей оглавил армията и въвел желязна дисциплина. За целите на ръкопашния бой той внедрил нов стил на Кунг-Фу, наречен по-късно на негово име Юе-Шан-Шу /"стоварващите се ръце на Юе"/. От този стил по-късно произлизат три други стила: Ин-Джао-Кунг /"Изкуство на орловите нокти"/, Фан-Дзъ-Цюан /"Бокс на непрекъснатите атаки"/ и Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/. Съществува и древен трактат приписван на ген. Юе Фей под наслов "10-те тезиса на Юе Фей"
/"Изисквания към юмручното изкуство Син-И"/. Той е бил запазен в селището Юангундзодзедзя, провинция Хънан и е публикуван официално от майстора Ли Дзянцю през 1919 г. в неговата книга "Юмручното изкуство Син-И". Освен създаването на Син-И и други стилове на Кунг-Фу, на ген. Юе Фей се приписва и създаването на популярния вид Ци-Гун известен като "8 къса брокат" /Ба Дуан Дзин/, макар че други приписват създаването на този важен комплекс на безсмъртния Люй Дунбин и неговия учител Джунли Цюан, също от пантеона на безсмъртните даоси.

   Не е известно кога точно е създаден същинския Син-И-Цюан, нито кой е създателят му. Изказват се дори предположения, че той води своето начало още от легендарния Бодхидхарма /Дамо/. Ясно е, че стилът не е създаден само от един човек, а е колективен труд на много генерации майстори на Кунг-Фу предали своя безценен опит на поколенията. Предполага се, че може би участие имат и членовете на тайния даоски съюз "Белият Лотос", който се борил срещу монголската династия Юан /1260-1368 г./, завладяла Китай.
     В тази епоха на национален гнет, с чувство на гордост китайците черпили духовни сили от трактатите на Конфуций, Лао Дзъ /Боян/, Лие Дзъ, Джуан Дзъ и ученията на Бодхидхарма /Да Мо/. Засиленият интерес към даоската философия довел до широкото разпространение на вътрешните стилове на Кунг-Фу от бранша на Удан Пай /"Школа от планината Удан"/, като Шан-У /"Благородно оръжие"/, Тай-Дзи-Цюан /"Юмрукът на Великия Предел"/, Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те триграми"/, Лю-Хъ Ба Фа Цюан, У-Дзи-Цюан и Син-И-Цюан.
     По време на въстанието "меките" вътрешни стилове от типа на Син-И-Цюан успяват да си пробият път и да се наложат над "твърдите" външни стилове от типа на Шаолин-Цюан /"Шаолински бокс"/ и монголски бокс и борба, доказвайки на практика своята стойност в реалния бой, както с оръжие, така и без него. Сведения за историята на Син-И по време на династиите Цзин, Юан и Мин липсват или са изгубени.
     За баща на модерния Син-И-Цюан е признат майсторът Дзи Лунфен  /Дзи Дзикъ; 1642-1697 г./ от Джуфън /според други от Шанхай/, който живял в периода на късната династия Мин /1368-1644 г./ и ранната Цин /1644-1911г./. Той практикува бойните изкуства от ранното си детство и постига големи успехи в употребата на копие.
     Този факт е важен за отбелязване, тъй като техниките на Син-И-Цюан до голяма степен са адаптирани към боравенето с копие и произлизат директно от техниките на копието. Експерт в боравенето с копие е бил също и генерал Юе Фей.

 

     

         Практика за сила /развиване на експлозивна и разтърсваща сила/ с дълго Син-И копие.


     В периода около 1661 г. Дзи Лунфен се скита из планините Чунг-нан /Нан Шан/ в провинцията Шанси, за да издирва майстори на Кунг-Фу. Случаят го среща с даоския алхимик Чи Чи Хо, който го учи на Син-И-Цюан. По-нататък традицията на изкуството била продължена от двама известни ученици на Дзи Лунфен - Цао Дзиу /1661-? г./ от провинцията Шанси и Ма Сюели /1715-1790 г./ от провинция Хънан. Трети клон на школата възниква в провинция Хъбей от майстора Ли Ненян /Ли Лоунен; ок. 1856 г./. Методите на тези три школи се различават, но принципите им са еднакви, като за ортодоксален се смята стилът от Шанси. Освен тях днес се срещат: "естествения" стил на Уан Сяндзай /1890-1963 г./ наречен И-Цюан /"Волеви бокс"/ или Да-Чен Цюан /"Великото боксово постижение"/, синтетичния стил на Сун Лутан, Син И Лю Хъ Цюан /"Форма на шесте комбинации на боксиране със съзнанието"/, Тай-И-Цюан /"Бокс на великия разум"/, Сан-И-Цюан /"Бокс на трите хармонии"/, стил Дай и други. Всички тези стилове и подстилове могат да бъдат класифицирани към трите основни бранша на Син-И-Цюан: ортодоксален стил, естествен стил и синтетичен стил, известни днес като стилове Хъбей, Шанси, Хънан и Дай. Естествения стил на Уан Сяндзай /И-Цюан или Да-Чен-Цюан/ се отделя като отделно направление, тъй като към него се добавят методи и техники от Ба-Гуа, Тай-Дзи, Шаолин и Ци-Гун/Ней-Гун. Подобен на него и също свързан генеалогично със Син-И се явява и фамилния стил И-Ли-Цюан /"Волеви и духовен бокс"/, който се развива в Югоизточна Азия извън Китай, а напоследък в Америка, Русия и Европа.
    Син-И-Цюан има своите легендарни личности, които са прославили имената си в света на бойните изкуства като Гуо Юншен /1839-1909 г./, Че Ичжай /1833-1914 г./, Сун Лутан /1861-1932 г./, Джан Джаодун /1859-1940 г./, Ли Цуни /1847-1921 г./, Уан Джиу /1891-1991 г./, Уан Шудзин /1904-1981 г./, Шан Юнсян /1864-1937 г./ и много други.

 

 

   Син-И-Цюан е могъщ боен стил и практическо средство за самоотбрана. Поради своята ефикасност и практичност става изключително популярен сред военни, охранители на търговски кервани, телохранители на важни личности, в императорската гвардия, висши сановници и даоски монаси. Син-И-Цюан е изчистен от излишни движения и е наситен с рационалност и елегантна простота комбинирано със сложна вътрешна работа /Ней-Гун/. Разбира се достойнствата на Син-И не са само във великолепните бойни техники. В светлината на даоските езотерични практики, това изкуство /наричано в Китай "чудесния удар"/ се разглежда и като метод за психо-физическа тренировка, за укрепване на здравето и постигане на дълголетие. Син-И изглежда просто по форма, но е сложно като съдържание и за това може да бъде овладяно в дълбочина за продължителен период от време. Основните техники могат да бъдат научени за около една до три години ежедневна практика; усъвършенстването им обаче на майсторско ниво е по-дълъг процес.
 

     Основни съставни части на Син-И-Цюан:


1. Позиция Сан Ти Шъ - "Позиция на трите същности". Базова форма за отработване на всички принципи и медитативни упражнения /стояща медитация - джан джуан/.
2. У Син Цюан - базови форми /таолу/ и принципи на 5-те стихии.
3. Ши Ър Син Цюан - базови форми /таолу/ и принципи на дванадесетте животни.
4. Дза Ши Чуй
/смесено боксиране/ - комбинирани форми между "5-те стихии" /5-те юмрука/ и "12-те животни". 

5. Неканонични удари /такива които не фигурират в стандартните форми/ - удари с глава, рамо, лакът, предмишница, коляно и други.
6. Комплекси /таолу/ за начално, средно и високо ниво, единични форми, форми за двама /Дуй-Лян/.
7. Работа с различни видове оръжия /меч, сабя, копие и тояга/.
8. Принципи за водене на боя, спаринги /Сан-Да/ и свободен бой /Сан-Шоу/. Психологическо въздействие над противника.
9. Философски принципи на "бойния морал" /У Дъ/, принципи на взаимоотношения с хората, поддържане на традициите в школата.
10. Ней Гун - "вътрешна работа", достигане на майсторство в контролиране на Ци. Принципи на регулиране на съзнанието, медитация, контролиране на излъчваната сила /дзин/, твърд и мек Ци Гун.
11. Спомагателни практики - хранителни навици, режим на тренировките, традиционна китайска медицина, астрология, ритмология, лечебни балсами, масажи и др.

Тази схема е примерна. В действителното обучение тези части са взаимно преплетени.

 

         

            Грандмайстор Джан Джаодун /1859-1940 г./ прилага бойна техника от Син-И-Цюан.

     В чисто техническо отношение Син-И се отличава от другите стилове на Кунг-Фу - движенията са максимално събрани и икономични. Тук не трябва да има нито едно излишно движение, дори и размахване на ръка. Сбитостта на стила се изразява в това, че всички части на тялото се събират в енергийния и физическия център на тялото - Дан Тян /коремния енергиен център/. В този стил практически няма широко отворени движения, както в Тай-Дзи-Цюан или Чан-Цюан /"Дълъг бокс"/. Майсторите учат, че боецът трябва да се изхвърля напред както "катапулта изхвърля снаряда си". Именно това е усещане за внезапно изстрелване /експлозивна сила; фа дзин/, което присъства при всички приоми на Син-И. Всички движения трябва да бъдат координирани - това произтича от вътрешната съгласуваност на целия организъм /т.нар. "6 координации"/, съответстваща на сърдечния ритъм. Всеки приом има открита и закрита фаза /кай - хъ/, които отговарят на вдишването и издишването, концентрацията на Ци и нейното излъчване при удар. Повечето удари се нанасят в уязвими витални точки - сърдечна и коремна област, гърло, уши, слабини, гръден кош. Широко се използват удари с крака в корема, слабините, краката, ниски и тъпчещи ритници, подсечки. Стратегията на Син-И се гради на принципа атаката да се използва като защита, за разлика от Тай-Дзи и Ба-Гуа, където принципът е обърнат - защитата се използва като атака. Погледното под този ъгъл в Син-И имаме т.нар. "първи удар", докато в Тай-Дзи и Ба-Гуа имаме най-често "втори удар". В същност в Син-И няма нито защита, нито атака, а само внезапна контраатака, която е унищожителна. Стратегията е да се изчака противникът да направи първото движение и да се разкрие, след което ние правим финалното движение и боят приключва......
     Философията на Син-И е свързана с древните китайски учения - Даосизъм, Конфуцианство и Чан /Зен/ будизъм. Основен отправен пункт е даоското учение за Петте първоелемента в природата /5-те стихии/ - У Син /дърво, огън, земя, метал, вода/, които взаимно се пораждат и взаимно се противопоставят /контролират/ един друг.
     Всяко действие в Син-И може да се разглежда и като бойно, и като психо-медитативно. Приложението на техниките на този стил изисква добро познаване на меридианите на тялото и основите на традиционната китайска биоенергетика. Благодарение на това Син-И-Цюан развива адаптационните, енергийните и умствените възможности на човека.

 

     

   

 

Още полезни връзки по темата:

https://www.facebook.com/bfw.laoshe/media_set?set=a.10201326076187454.1073741833.1639571744&type=3

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Xing_Yi_Quan

Категория: Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ | Добавил: Доктора (25.01.2015)
Просмотров: 180 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0