Пятница, 29.03.2024, 12:47
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/

Син-И-Цюан и европейския юмручен бой; сравнителен анализ

                              

Син-И-Цюан и европейския юмручен бой; сравнителен анализ

 

сифу д-р Дориян В. Александров /7-ми дуан Кунг-Фу, 1-ви дан Окинава-Те Тай Карате До/

Школа „Златен Дракон”

 

   От известно време имах идеята да направя някои сравнителни анализи между Син-И-Цюан („Бокс на насочената воля”) и европейския юмручен бой (стария или античния юмручен бой) и неговия приемник съвременния бокс. В анализа също ще говоря и за древната трако-гръцка дисциплина панкратион (комбинация от юмручен бой и борба с използване и на ритници; т.е. нещо като днешния ММА). По-нататък ще използвам предимно термина бокс, но когато говоря за старинния стил ще говорим за юмручен бой. Първо да обясня защо точно искам да сравня Син-И-Цюан (по-нататък съкратено Син-И) с бокса и юмручния бой. На първо място това е традицията, която е завоювал бокса/юмручния бой и която е на поне 4000 години документирана история. Базовите техники на Син-И и бокса са почти идентични, което само по себе си вече е парадокс. Т.е. сравняваме един древен стил с друг, които са от различни географски райони и от различни епохи; плод и на различни култури. Син-И също е традиционен стил на Кунг-Фу/У-Шу, но е доста по-млад – едва от 12 век, въпреки, че в него очевидно са вплетени и по-древни практики. В юмручния бой имаме малък брой техники с голяма вариативност и естественост на движенията, присъщи за човека. Така че двата стила на бой – китайския и европейския са достойни за изследване както от гледна точка на традиция, така и общи техники (но различна философия), до които вероятно се е стигнало по пътя на практиката на принципа на т.нар. в биологията конвергенция. Ето и биологичното определение: конвергенцията е съвпадение, сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления, което се наблюдава при различни биологични организми (различни екосистеми; понякога намиращи са на различни контитенти), приспособили се за живот при сходни условия на средата. Тук наблюдаваме същото в сферата на бойните изкуства, без да имаме наличие на преки исторически връзки между тях.

 

                                                МАЛКО ИСТОРИЯ

    Исторически древния юмручен бой е зафиксиран по паметници и артефакти още в Месопотамия, Балканите и на островите в Средиземноморието (Критско-Микенската култура). Най-древни такива изображения има открити в Месопотамия от началото на 2-ро хилядолетие пр. Хр. На по-късни изображения от о. Санторин (от 1600 г. пр. Хр.) личат дори и използваните от бойците ръкавици, което вече подсказва, че тази дисциплина се е практикувала по него време и като спорт, въпреки че първоначално юмручния бой дори и по време на древните олимпиади е бил военна дисциплина, наред с борбата, панкратиона и боравенето с различни оръжия.

                           

Керамична плочка от Месопотамия с изображение на юмручен бой от 2-ро хил. пр. Хр.    
 
                              
     Младежи пеласгийци практикуващи юмручен бой; фреска от о. Санторин; 1600 г. пр. Хр.
 

   В 8-7 век пр. Хр. в Олимпия се развил култа към физическата култура и е положена традицията на древните олимпиади в Гърция и на Балканския полуостров. Сред различните дисциплини се открояват тези на борбата, юмручния бой и панкратиона.     Съперниците в юмручния бой използвали своеобразни ръкавици, като омотавали китките и юмруците си с ремъци от бича кожа, обковани с медни или бронзови пластинки за усилване на удара.

                          
                                  "Ръкавиците" на древните юмручни бойци.

                        

    Удари било разрешено да се нанасят само в главата и лицето. Този който нанасял удар в друго място бил отстраняван от състезанието. Този обичай възниква в следствие на това, че дорийските племена в отличие от ахейските, отначало не ползвали шлемове на бойното поле, а защитавали главата си с малък щит надянат на предмишницата или медна пластина. Изработената в следствие на това своеобразна техника на водене на юмручния бой се вкоренила в състезателните двубои и продължила да се практикува дори и тогава когато характера на въоръжението вече се променил. Подобна връзка между оръжията и юмручната техника отчетливо се забелязва и при китайските бойни изкуства, като това се запазва чак до края на 19 век, когато традиционните оръжия биват изместени от огнестрелните.
   В двубоите, при юмручния бой, борбата и панкратиона критерии за победа било, когато противникът действително бил извеждан от строя или принуждаван да се предаде, а не като при сегашните състезания (с броене на точки и други такива). В юмручния бой и панкратиона това означавало единия от противниците да загуби съзнание, да получи сериозна травма или отказ от продължаване на схватката. Последното обаче се разглеждало като бягство от бойното поле (един вид дезертьорство), което в по-ранните епохи се наказвало със смърт.

                        


 

                  

   За отбелязване е, че от трите вида дисциплини най-голяма смърност е отбелязана при юмручния бой и това наред с паркратиона била една от най-тежките дисциплини на древните олимпиади.

   Тук искам да вмъкна и една скоба по отношение на античната философия: „ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО”. За разлика от Китай, където с бойни изкуства се занимавали предимно хора от по-ниските социални слоеве (военни, охрана на търговски кервани, монаси и простолюдие); в Европа обратно на това било престижно и се стимулирало с тези дисциплини да се занимават философите, политическите и военни лидери, царете и хората от висшето общество. Така например малко изследователи на физическата култура знаят, че известния философ и математик Питагор е бил и олимпийски шампион по......юмручен бой! В този случай древната максима е постигнала своята пълна хармония и не е останала пожелание само на хартия......
   По отношение историята на Син-И, то той възниква през 12 век и за негов създател се счита ген. Юе Фей, който преди това се обучавал в Шаолин-Цюан. Така че както отбелязахме по-горе традицията на този стил може би е още по-древна, тъй като Шаолин-Цюан започва да се развива активно още през 5-6 век и има над 1500 годишна история. В този контекст трябва да отбележа, че повечето стилове на Кунг-Фу/У-Шу са свързани по някакъв начин помежду си и почиват на някои общи приниципи независимо от техническите си различия и специфика.

   Основните техники на Син-И са свързани с техниките на копието и идват от тях. Стилът е създаден главно за целите на армията и бойното поле и за това е изключително практичен, смъртоносен, стилизиран и изчистен от всякакви излишни движения и техники. В това отношение се забелязва отчетлива прилика между Син-И и юмручния бой. В един по-късен период със Син-И освен военни и хора от тайните общества, са се занимавали също служителите от охранителните бюра, които оценили по достойнство техниките и ефикасността на стила. В тази категория професионалисти спадат охраната на кервани, банкови институции, телохранители на важни личности, както и даоски монаси, които развиват и усъвършенстват стила до необикновена висота.

 
                                         ОБЩИ ПРИЗНАЦИ И ТЕХНИКИ

    При анализа на Син-И ще се позовавам само на основните юмручни удари, тъй като в другия раздел на Син-И има и множество техники с отворена ръка, а също и ниски ритници. На първо място се забелязва почти еднаквата стилизация и биомеханика на юмручния бой и Син-И. В бокса имаме три основни удара и един допълнителен – прав удар, кроше (кука) и ъперкът; допълнителния е т.нар. „балтия” или кроше със сечаща или слизаща надолу траектория. От своя страна в Син-И също имаме три основни удара от раздела У Син Цюан („Бокс на 5-те стихии”): пи-цюан (разсичащ удар), бън-цюан (разрушаващ удар), хън-цюан (пресичащ удар) с два допълнителни които се явяват разновидности на основните – винтов или пробиващ удар (дзуан-цюан) и експлозивен удар (пао-цюан). Като биомеханика пи-цюан кореспондира с „балтията”; бън-цюан с правия удар; дзуан-цюан с ъперкъта, а хън-цюан с крошето, като мимоходом отбелязвам, че към типа хън-цюан в Син-И се определят всички техники които пресичат хоризонтално фронта на атака.

   

Аналогия на пао-цюан ("експлозивен удар") в юмручния бой; антично изображение от древногръцка ваза. По-долу същото в панкратиона.

                     

                                

                                        Пао-цюан ("експлозивен удар") в Син-И.

                 
                                        
                             

 
Прав юмручен удар в Син-И - бън-цюан ("разрушаващ удар"); снимка от началото на миналия век.   

                              

                                

                           

                           
    Техники на юмручния бой от края на 19 и началото на 20 век; с ясни аналози в Син-И-Цюан.

   Други общи неща се наблюдават в крачния маньовър; при бокса имаме леки подскоци, в Син-И имаме скачаща стъпка (цунбу) – напред и назад или на зиг-заг. Има известна прилика също и в гардовете и стойките; общо взето стойките са по-високи (ако ги сравняваме например с някои други стилове на Кунг-Фу); тежестта е на задния крак (при Син-И в позицията сантишъ е до 60-70% на задния крак); гарда на ръцете си приличат с тази разлика, че при Син-И юмруците са отворени в длани. Последното е с оглед на използване на отворената длан за нанасяне на удари, евентуални захвати и защити. Юмрукът при Син-И се затваря непосредствено при изпълнение на техниката, като самото действие затяга и концентрира по специфичен начин удара. И при двете системи се използва предимно вертикалния юмрук – в Син-И при бън-цюан и пао-цюан, а в юмручния бой – правия удар (в последствие започва да доминира крошето). При Син-И е почти същото – в неговата разновидност И-Цюан/Да-Чен-Цюан започват да доминират „конската атака” (двоен удар с юмруците на две нива) и кръгообразните удари, които като биомеханика кореспондират с крошето (куката). В интерес на истината, вероятно при И-Цюан въпреки, че основата идва от Син-И, има и някакво влияние и от английския бокс, с който китайските майстори са се сблъскали в края на 19 век и началото на 20-ти век.

   По отношение на закалката на ударните повърхности, в бокса работят на тежък чувал и бързи круши (подобни са били уредите и в юмручния бой); в Син-И се работи на пясъчна торба по метода на „желязната длан”, правят се масажи на ръцете и се използват и други традиционни методи.

                   
                          Ритници използвани в панкратион; рисунка от антична ваза.
  
                  
                    Панкратион - париране на ръцете и удар с коляно в слабините.

                        

                                    Ритници в Син-И, които са до ниво пояс.

                              

                         
                                Ъперкът в Син-И - дзуан-цюан ("винтов удар").

                     

                      Страничен удар тип кроше в Син-И - хън-цюан ("пресичащ удар"). 

                      
                              Тренировъчен двубой с лапи практикуван в И-Цюан.       

                   
                 "Конска атака" в И-Цюан; двойни удари тип кроше на две нива. 

                               Основен гард в стария тип юмручен бой; гравюра от 1811 г.; Гвинея.

                                   
                      
                          Гард в стария юмручен бой (провеждан без ръкавици).

                        

                                      Основната позиция сантишъ в Син-И.

     
                                       РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СИСТЕМИ

    Неминуемо стигаме и до различията; няма как. Както вече казах, в Син-И имаме множество други техники, които се изпълняват с отворена длан. Имаме също така и голямо разнообразие в използваните позиции, стойки и крачен маньовър. В юмручните техники на Син-И, тъй като не се работи с ръкавици се използва и една специфична форма на юмрука наречена „фениксово око”, като се атакуват виталните точки с кокалчето на втората фаланга на показалеца. Този вид юмрук е много ефикасен за точково поразяване на нерви, слаби точки по тялото и проникващи удари. Така дори и сравнително по-слаб физически боец от Син-И може да нанесе сериозни поражения на силен противник. В Син-И се използват и ритащи техники, докато в юмручния бой те липсват; не трябва да забравяме обаче, че те са присъствали в панкратиона (общото е, че и в двете системи се използват ниски ритници; в повечето случаи не превишаващи нивото на пояса).
В юмручния бой и бокса рядко се използват блокове, а се работят предимно ескиважи, крачни маневри и уклони за отбягване на ударите. За разлика от това в Син-И се използват много блокове, парирания, закачания, захвати и стоп-удари като внезапна контраатака.

   В Син-И имаме също т.нар. вътрешна работа (Ней-Гун), което представлява различни дихателни и други упражнения, концентрации в определени пунктове и вътрешни органи на тялото, медитация, работа с вътрешната енергия (Ци) и нейното използване в бойната практика. Методиката на тренировка в Син-И също е много различна от тази на бокса, а също и ценностната система (в повечето традиционни школи липсват спортни състезания). Син-И също така почива на дълбока философия, която е доста по-древна от стила и идва поне от 2-ро хилядолетие пр. Хр. Не на последно място в цялостната система на Син-И има и работа с традиционни оръжия (меч, сабя, копие, тояга и др.), чрез което системата добива един по-завършен вид.

  

                       Блок с двете ръце използван в Син-И.

  


                                                    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    Сравнявайки и анализирайки тези две системи би трябвало преди всичко да търсим повече общите неща и пресечни точки, даващи ни възможност за обективна преценка. При анализа също така могат да се извлекат някои полезни примери и методи на тренировка, като се заимства даже и от техниките на древния юмручен бой и панкратиона като по-реалистични дисциплини (в сравнение с бокса) близки до реалния истински бой.

 

Категория: Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ | Добавил: Доктора (17.01.2015)
Просмотров: 671 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0