Школа "Златен Дракон"

За тази моя статия през 1997 г. получих на времето от списанието скромен хонорар от 250 долара, срещу които си купих разни ценни книги за бойните изкуства. Малко ми беше неудобно, че името ми беше поставено редом с имената на известни майстори на Тай-Дзи /като Ма Хун например, който е учител на моя учител/, тъй като съвсем не се считам за експерт в Тай-Дзи-Цюан - изучавал съм го само 20 години, което далеч не е достатъчно като време за постигане на реално Кунг-Фу.

До 2006 г. Тай-Дзи-Цюан /стила Чън/ все още беше в тренировъчната програма на Школа "Златен Дракон". След това по моя преценка го редуцирах от програмата с цел да я изчистя и стилизирам до най-първични архетипи на Кунг-Фу, като оставих само Син-И и Ба-Гуа като водещи стилове. За интересуващите се първият стил е основен, а втория, заедно с Кали/Ескрима са допълнителни за разширяване на общата култура. На практика Син-И-Цюан съдържа в себе си почти всичко като техники и енергетика от другите вътрешни стилове, най-изчистен е и исторически е най-древен /по-стар е от Тай-Дзи и Ба-Гуа/. Това беше и причината да се съсредоточим в школата главно върху него. Сега от Тай-Дзи в школата ползваме единствено някои базови упражнения /гунфа/, "бутащи ръце", една форма с меч и Тай-Дзи копие/тояга. В личен план изследвам и някои принципи и класически текстове на Тай-Дзи-Цюан, които са полезни за практиката.