В океана живеела една най-обикновена риба. Но толкова много била слушала за Океана, че решила да се труди неуморно цял живот, но да стигне там.
Рибата започнала да се съветва с разни мъдреци и макар, че много от тях нямали какво да кажат те говорели всякакви глупости, за да поддържат авторитета си.
Така една мъдра риба казала, че да се достигне Океанът е много сложно. За целта отначало трябва да се практикуват определени пози и движения от първа степен на осморния път на безупречно движещите се с плавници риби.
Друга риба-гуру учела, че пътят към Океана минава през изучаването на основите на световете на просветлените риби.
Трета проповядвала, че достигането на Океана е много сложно, и много малко риби са успявали. Единственият път бил да се повтаря през цялото време мантрата „Рам-рам-рам…“ и само тогава ще се отвори пътят към Океана.
В края на краищата уморената от разнообразните поучения риба се залутала в някакви водорасли. И там срещнала съвсем обикновена незабележителна с нищо риба (навярно приличала на Лао Дзъ).
Като чула за дългото лутане, тя казала на търсещата риба:
— Океанът, който търсиш, винаги е бил, е и ще бъде до теб. Той винаги храни, пази и обкръжава обитателите си. И ти си част от него, просто не забелязваш това. Океанът е и вътре в теб и около теб, а ти си неговата любима част. Всички риби са вълни от този велик Океан!
