Производство

Модерните остриета на кукри често се изковават от ресьорите на стари автомобили. Основата на острието почти винаги достига до края на дръжката, като най-изтънената част се разплесква върху капачката, за да държи сигурно острието. Кукрито се отличава с твърдо, закалено острие и устойчивост на ударите.

Традиционните кукрита имат дръжки от дърво и биволски рог, които често се фиксират с дървесна смола, наречена лаха (известна като хималайско епокси). Независимо дали е дървена или рогова дръжката, тангът се нагрява и побива в нея, за да се закрепи надеждно.

При някои модерни кукрита дръжките, изработени от алуминий или месинг се пресоват към основата – като се охлади горещият метал той се свива и втвърдява, фиксирайки здраво острието. Някои кукрита (като тези, направени за модерната индийска армия) имат широк танг с очертания за пръстите, като дръжката се фиксира с нитове и се получава така наречения фул-танг.

Традиционното оформяне на острието се извършва от двама човека, като единият върти каменно колело напред и назад и заточва острието, а другият държи кукрито. Това колело се прави ръчно от фин речен пясък, слепен с лаха, същото лепило, използвано за фиксиране на дръжката към острието. Традиционното точене е придружено с прекарването на чакмак (мъничко, твърдо, незаточено острие) по острието, по начин подобен на западните готвачи, когато заточват ножовете си на стоманено точило.

Каниите на кукритата обикновено са дървени, покрити с козя кожа. Кожарството се извършва чрез сарки. Традиционно калъфът побира два по-малки инструмента – карда и чакмак. Кардата е малко острие, използвано за много цели. Чакмакът е незаточен и се използва за поддържане на острието. Чрез него се разпалва и огън.

Типове кукри

Кукритата най-общо се класифицират на два типа – източни и западни. Източните са по-тънки и се наричат Сиропате, а западните остриета са по-широки и по-дебели и се наричат Будуна (наименованието произлиза от риба с голяма глава).

Друг термин е Баспате, с което се наименуват остриета различни от нормалните Сиропате. Въпреки това съществува огромна генерализация  и всички типове кукри се използват в Непал.

Употреба

Изключително закривената форма на кукрито разчита на теглото му в края на острието и спомага да се стоварва с изключителна сила върху врага. Кукрито е много ефективно при атакуване, за разсичане, разцепване, а също и за пробождане. Като оръжие то се използва от военните в операции, изискващи тишина и изненада за прерязване гърлата на враговете, по начин, при който се избягва пищене и се постига мигновенно убийство. Кукрито обикновено се използва с три различни стила на атака: 1. пробождане; 2. разрязване; и 3. целенасочено нараняване.

Въпреки употребата му като оръжие, предимно от военните, кукрито служи и за рязане на дърва и като инструмент за аутдоор цели, а е и много разпространен земеделски инструмент в Непал.

Кукрито, проектирано за основна употреба най-често е дълго около 40-45 см и с тегло 450-900 г. По-големите разновидности са непрактични за ежедневна употреба и се купуват основно за колекции или за церемониални инструменти. Малките също са с ограничено приложение, но по-лесно се носят. Въпреки популярната легенда, че Гурката никога не прибира кукрито си преди да го е потопил в кръв, то се използва като практичен инструмент, подобно на мачетето – при строене, разчистване на храсталаци, нацепване на подпалки, копаене, рязане на месо и зеленчуци, дране на животни и отваряне на консерви.

Източник: Уикипедия

Снимки: nepalesekhukri.com