Пуш дагерът (известен още като: изтласкващ се нож, нож-свредел, юмручен нож, T-нож или ударна кама) има късо острие с дръжка и е предназначен да бъде държан в ръката така, че острието да се подава от предната част на юмрука, обикновено между 2-ри и 3-ти пръст. През вековете пуш дагерът често е набирал или губел популярност като оръжие за близък бой сред цивилните граждани и елитните военни части.

История

Смята се, че пуш дагерът е произлязъл от Индийския субконтинент и е свързан по принцип с индийската катара от 16-ти век. Въпреки това има съществени различия с катарата, тъй като пуш дагерът се хваща чрез Т-образна дръжка и острието излиза между пръстите, когато е правилно държан.

Американски пуш дагер

През 1800-та година в Америка пуш дагерът е носен от мъжете и жените от всички сфери на живота като отбранително оръжие и елемент от ежедневното облекло. Политиците го носели в държавни и федерални сгради, дори в Капитолия. Като лесно скриващо се оръжие, тази кама е любим избор на цивилните собственици, искащи дискретен нож, който можел да се използва за лична защита. Преди създаването на надеждните малки пистолети като Деринджър, пуш дагерът бил особено популярен сред корабните комарджии и жителите на по-големите градове на Стария югозапад, и по-специално на играчите и емигрантите от град Ню Орлиънс в Луизиана.

Ню Орлиънският вариант пуш дагер е известен още като като нож-свредел. Той имал късо, дву-инчово (50 mm) острие „свределче“ и Т-образна дръжка. Това е често срещано оръжие в града през 1800 г., и обикновено се пъхало в ботуша или скривано вътре в ръкава на палтото, или пък висяло върху жилетката, прикрепено чрез клипс на кожената кания на ножа. Ножът свределче бил използван в толкова много бунтове, битки и убийства в Ню Орлиънс, че градът приел Наредба през 1879 г. и забранил на всички в границите на града продажбата, предлагането или излагането на това оръжие.

Пуш дагерът също така се превръща в любимо оръжие в Сан Франциско, Калифорния през 19-ти век. Разновидността от Сан Франциско имала малко по-дълго острие от това на ножа-свредел и най-често била оборудвана с Т-образна дръжка, изработена от бивни на моржове.

Stoßdolch

През втората половина на 19-ти век, пуш дагерите също се радвали на кратък период на популярност във Великобритания и Централна Европа, особено в Германия, където той се нарича Stoßdolch или Faustmesser, което означава съответно „ударен кинжал“ и „юмручен нож“. Смята се, че оръжието е донесено в средата на 1800 г. от чуждестранни моряци, посещаващи северните германски пристанища. Германските ножари започват да произвеждат родни версии на дизайна, често с обков от никел и сребро. Stoßdolch е бил продаван предимно като оръжие за самоотбрана на пътници, търговци, и други, които се нуждаели от компактно и лесно скриващо се оръжие. Пуш дагерите продължават да бъдат продавани във Великобритания и Европа до края на 19 век, когато комбинацията от по-ефективни полицейски сили и наличието на евтини малки пистолети довело до значителен спад в продажбите и използването на други кинжали и видове специализирани бойни ножове.

Първата световна война

Реалността на статичен окопен бой по време на Първата световна война създава необходимостта от къси, удобни за близък бой оръжия, които могат да бъдат използвани в рамките на един окоп. Поради недостига на пистолети е създадено голямо разнообразие от ножове и други хладни оръжия за пронизване, които били раздавани на войниците в окопите. Първоначално повечето от тези оръжия са произведени в самите райони от лесно достъпни материали като метални колове, но скоро се появяват фабрично изработени бройки ботушни ножове (бут найфс) и ками, които са били използвани масово и от двете страни в конфликта. Във Великобритания Робинс Дъдли Ко от Дъдли, Уорчестършир – металообработващо предприятие, бе един от първите комерсиални производители на специализирани военновременни ножове и окопни кинжали, предназначени за директна продажба на войници и офицери. Типичният пуш дагер на Робинс Дъдли, определен като „нож за удряне“ от своя производител – имал алуминиева дръжка тип бокс с дължина 93 mm и закалено стоманено острие, двустранно заточено, което впоследствие било оксидирано, за да се предотвратят нежелани отражения на лунната светлина в него.

Втората световна война

Пуш дагерът се появява отново по време на Втората световна война, където е предназначен за първи път като оръжие за близък ръкопашен бой на британските командоси, SAS, SOE и други специализирани сили, изискващи компактно и лесно скриващо се оръжие за елиминиране или близък бой.

Съвременен дизайн

През 80-те години на миналия век няколко нови версии пуш дагер са били произведени от различни производители на ножове и се продавали предимно като „тактически“ или оръжия за самоотбрана, особено в САЩ. Законите на много държави и много американски щати и градове забраняват или криминализират до известна степен покупката, притежаването или продажба на пуш дагери, кинжали и бут найфс.

http://en.wikipedia.org/wiki/Push_dagger