Стилето /стилет/ е къс нож или кама с дълго тънко острие, вариращо в дизайна, но най-често предназначено за промушване. Неговата тясна форма, завършваща с изключително остър връх му позволява да прониква в голяма дълбочина. Повечето стилета не са пригодени за рязане, дори когато са добре заточени. Типичното ранно стилето е било изработвано от едно парче стомана. Острието е изковавано в триъгълна форма, без да се заострят ръбовете.

Италианската дума „stiletto“ произлиза от латинската „stilus“ означаваща „остър инструмент“. Стилето, наричано още misericorde („милост“), започва да набира популярност по време на Късното Средновековие, когато е било второто оръжие на рицаря. Използвано е за довършване на падналия, ранен и тежко брониран противник. Изостреното и изтънено острие лесно пробивало повечето рицарски брони и ризници. На тежко ранения противник, който не се е очаквало да оцелее, бил предоставян „милостив удар“ (от френски), откъдето идва и името miséricorde.

Думата „стилето“ се използва в американския английски и се отнася за автоматичните ножове. Стилето може също да се използва специално за ножове с триъгълна форма на острието или дори холоу грайнд, като например за малки мечове, рапири и т.н.

Прекият ръкопашен бой в окопите по време на Първата световна война създава нова нужда от стилета. Няколко версии са направени от различни страни, често групирани в един клас, наречени “окопен нож”. По същия начин през Втората световна война отново са разработени няколко варианта – U.S. Marine Raider Stiletto, базиращ се на бойния нож на Fairbairn-Sykes, използван от британците. Той става по-късно и прототип на модела боен нож V-42. Всички тези ножове не са истински стилета, тъй като те са проектирани за рязане и пронизване, а не просто за намушкване.

Колекционерите често наричат автоматичните ножове от 50-те години на миналия век “стилето”, заради формата на острието и гарда. Формата на остриетата варира – кама, клип пойнт, байонет и крис. Първите ножове от 1950 г. имали дебели остриета, в зависимост от ширината и дължината си, наподобяващи ренесансовите ножове, затова били много търсени. Съвременните италиански ножове имат по-конвенционални и тънки остриета, които рядко са холоу грайнд.

Уикипедия