Размисли за илицюан
Когато за първи път се срещнах с изкуството илицюан, то ми изглеждаше като формалните упражнения и методи за работа с партньор в тайдзицюан. Попитах учителя какъв стил на тайдзицюан е неговото изкуство. Неговият отговор ме изненада много. Той каза, че в илицюан произлиза по-скоро от синицюан, отколкото от тайдзи. В началото бях много изненадан. Но в процеса на моите занимания, както и от четене на различни видове теоретични материали, разбрах че не исторически, а по-скоро еволюционно илицюан се е развил от синицюан. По отношение на историчността, можете да прегледате раздел "История", въпреки че там историята не е описана много конкретно. Има имена, има названия на стилове, но генеалогията не е описана. Вероятно, това произтича от факта, че представителите на семейство Чин не са били особено образовани, не са писани семейни хроники. Е, бих искал да представя някои свои размишления, а не да се ровя в историята ...
Какво имам предвид под еволюция от сини? В много традиционни стилове се говори за "форма" и "безформеност". Класическият даоистки подход към този въпрос е, че трябва първо да овладее форма, да се постигне в съвършенство, и тогава тя може да бъде отхвърлена като безполезна, тъй като вие ставате безформен, като самото Дао. Така е било в продължение на много векове, но в развитието на различни видове бойни изкуства, често е възниквал въпросът за "пряк път", т.е. към безформеното без предварително постигане на форма. Една версия на безформен стил, който съм виждал се наречаше "Слънчев дракон". Това бешее форма на движение по кръг (64 стъпки), в който ръцете се въртят в кръгови маршрути, описвайки монадата тайдзи, и има само два вида завъртания - "Дракон лети около Слънцето" и "Дракон лети около Луната." Във формалните упражнения нямаше нито едно техническо действие, което може да се нарече "похват". Друг опит да се създаде безформен стил е прочутият цзецюандао (джийткундо) от безсмъртния Брус Лий ...
Мисля, че е имало още много опити от подобно естество, но най-успешният от тях, както и най-известният е ицюан, създаден от Уан Сяндзай. Както е известно, Уан Сяндзай изучавал от известни майстори различни "вътрешни" стилове, също стига до идеята за "безформена изкуство" и дори е успял да го изгради в система и го нарича ицюан - "Юмрук на волята". Изкуство е доказало своята жизнеспособност и е станало изкуство не само на един майстор, а се е предавало и все още съществува. И дори един мой познат е имал неблагоразумието да се сбие с внук на Уан, резултатът е един „полет”, загуба на съзнание, и три счупени ребра (може би самият той ще напише за това, защото влиза в този форум).
Все пак, Уан Сяндзай е започнал изучаването на бойните изкуства със синицюан от Го Юншън, където става официален наследник на школата...
Син - форма, и -воля. Уан е решил да отхвърли "син" и да се се заеме с развитието "и". По принцип той използва методите на "стоенето в стълб". Но, както твърдят източници, не са били много желаещите да се занимават по такъв скучен начин. В резултат на това Уан въвежда в практиката си конкретни технически похвати с което разнообразява тренировъчния процес...
Илицюан може да се разглежда като следващ етап от еволюцията на ицюан. Не вътре в някоя школа, защото аз съм сигурен, че няма пряка връзка между тези стилове, а като развитие на бойните изкуства като цяло. От тази гледна точка може да се разглежда раждането на илицюан от синицюан. В синицюан се казва, че чрез формата ние проявяваме "и" (волята), чрез проявата на волята ние направляваме "ци", а чрез "ци" се проявява "ли" (силата). Но приемането на каквато и да било форма, изпълнението на някакъв вид технически действия, ни извежда от реалният поток на времето. Т.е. когато техническото действие е започнато, вие не можете да промените с променящата се ситуация, докато действието не е завършено, което означава, че в този момент може да бъдем поразени от противника. Поради това, формата трябва да бъде отхвърлена ...
В илицюан, както в ицюан, различните видове "стълбова работа" /джан джуан/ са основна част от практиката. Формата на стълба, така наречените "три кръга", с горна, средна и ниска позиция на ръцете е от основно значение. Тя се използва в илицюан навсякъде – и като самостоятелно и като способ за специфично трениране, дори и формалният комплекс на илицюан е всъщност "динамичен стълб". Във формалния комплекс /таолу/ няма "прийоми", но има различни видове промени в "стълба", както и различни видове приложения на усилия "дзин" /специфична тренирана сила/. В работата по двойки също няма технически елементи, а има основни движения с ръцете (въртене по часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка), където се учите да чувствате точката на контакт, контролиране на въплътените в тялото принципи и телесни промени в зависимост от настъпващите промени в точката на контакт с ръката на партньора. Това дава възможност да се възприема насочената сила в същия момент, в който има контакт с ръката на противника, независимо дали това е удар, захват или други действия ...
Разбира се, в илицюан има регламентирани действия, но най-вече те не са свързани с технически елементи, а с естеството на човешкото тяло (т. нар. физически принципи).
В илицюан има много динамика, и в това той е може би по-интересен за изучаване отицюан. Динамиката на илицюан е по-близо до тайдзицюан. И тук се въплъщават основните принципи на тайдзи, като хармония на "Ин и Ян" не-съпротива, промяна с промените ... Външно, таолу на илицюан е "брат" на тайдзицюан, и нищо не напомня за синицюанските корени.
Ето каква любопитна метаморфоза се е получила в еволюционния процес. Синицюан се трансформира в тайдзицюан в стремежа към безформеност.
(Почти като при Сун Лутан :-)))
Послепис: Моля, не ме ругайте за стила на представяне, тъй като това не е статия, отделни разсъждения, вдъхновени от различни видове въпроси за илицюан.
Александър Скалозуб
Powered by
Още информация за стила: https://ru.wikipedia.org/wiki/%C8%EB%E8%F6%FE%E0%ED%FC
|