Камата е нож с две остриета използван най-често за наръгване при покушения. Тя често изпълнява ролята на вторично оръжие за самозащита в близък бой. В повечето случаи, тангът продължава и в дръжката, като следи центърът на острието.

Кинжалите могат да бъдат разграничени от ножовете въз основа на това, че са предназначени основно за промушване. Трябва да се има предвид, че ножовете са с един ръб и са предназначени предимно за рязане. Въпреки това, както камите, така и ножовете могат да се ползват за промушване, освен за рязане.

Подобно на бойните брадви, кинжалите еволюират от праисторическите инструменти. В новокаменната епоха, камите са правени от материали като кремък, слонова или друга кост и са използвани като оръжие още от най-ранните периоди на човешката цивилизация. Най-ранните метални кинжали се появили през бронзовата епоха, в третото хилядолетие преди Христа, предхождащи меча, който по същество произлиза от по-големите ками. Въпреки че стандартната кама, в много случаи не е толкова ефективна, колкото брадвите и копията, поради ограниченото си приложение, тя е важна стъпка към развитието на нещо, толкова съществено, а именно оръжието за близък бой – мечът.

Все пак, от времето на прединастичен Египет, камите са били украсявани като церемониални предмети със златни дръжки, а по-късно дори с по-орнаментирани и разнообразни конструкции. Една ранна сребърна кама е била открита със златен мотив по средата на острието. Традиционно, някои военни и морски офицери носели церемониални ками като символ на власт, а днешните войници все още са екипирани с бойни ножове и щикове. През втори век пр.н.е. ками с вдлъбнатини са били използвани в Минойския Крит както се вижда от археологическите разкопки в Кносос. Исторически, ножовете и камите винаги са се считали за вторични или дори третични оръжия. В повечето култури се биели с тояги, мечове и брадви на близко разстояние, ако вече не използвали лъкове, копия, прашки или други далекобойни оръжия. От 1250 г. насам, надгробни камъни и други съвременни изображения показват рицари с ками или бойни ножове. Дръжките и формата на остриетата започнали да приличат на по-малки варианти на мечове, което довело до предпочитание към орнаментирани ножници и дръжки към края на 15-ти век.

Камата също е символ на църквата, тъй като на пръв поглед много прилича на кръст. Тя е символично двусмислена. Тя може да бъде свързана с малодушие и предателство, поради леснотата на укриване и изненадата при нападението над нищо неподозиращата жертва – много убийства са били извършени с ками. Жертва на такова убийство е Юлий Цезар, който получил 23 прободни рани. Дългата пелерина и внезапното нападение са класически пример за използването на камата по предназначение. От друга страна, камата може символично да означава смелост – да се промъкнеш съвсем близо до врага.

С появата на защитната броня през Средновековието, камата става още по-полезно оръжие за промушване през по-слабите й места. Много тогавашни книги предлагат обучение за използването на тези оръжия предимно как да се държи и как да се нанесе смъртоносния удар през доспехите. Камата е доста често срещано оръжие за убийство, лесно се използвала от обикновените хора или отмъстителни аристократи, които желаели да останат анонимни.

С развитието на огнестрелните оръжия, тя губи все повече и повече позициите си във военните действия; многофункционалните ножове, щикове и пистолети я заменят напълно. В началото на 17 век, камата преминава в нова форма – байонетът, който се прикрепя към пушките.

Кинжалите постигат нов обществен възход през 20 век като декорация на униформите по време на фашистките диктатури в Италия на Мусолини и на Хитлер в Германия. Възраждането на тези кинжали в поствоенна Германия дава така необходимия тласък за бъдещата съдба на металообработващия център Солинген. Парадните кинжали били използвани от няколко други страни, включително и Япония, но никога не в същата степен като тези, носени от военните и политическите представители на Третия райх. Като бойно снаряжение са предпочитани от пехотата и командосите по време на Втората световна война. Британски командоси имали особено тънки и дълги ками (ножът на Феърбърн-Сайкс), взаимствани от тези, използвани в Шанхай. Морските пехотинци в САЩ носели подобни бойни ками, което по това време е било модерно и в други специални части носенето на този вид хладно оръжие, разработено на базата на сабя от Първата световна война.

Източник: Уикипедия