Пятница, 29.03.2024, 04:59
Приветствую Вас Гость


Школа "Златен Дракон"

Главная » Статьи » Общи статии

д-р Дориян Александров; Състезанията в бойните изкуства - мода, "порнография" или необходимо зло?!?

Състезанията в бойните изкуства - мода, "порнография" или необходимо зло?!

Автор: doktora757 Категория: Спорт   
 

Последна промяна: 05.02.2012 10:31
 

 



Някои все още си въобразяват, че ринговите борби са "върхът на сладоледа".




Състезанията в бойните изкуства - мода, "порнография" или необходимо зло?!?

лаошъ д-р Дориян В. Александров


     Във века на информационните технологии сме свидетели на какви ли не изяви и състезания на т.нар. "бойни изкуства". Трудно може да се опише целия регистър от състезания в тази област, а не е и нужно, за да се схванат проблемите. Всъщност в днешно време има два потока и две тенденции на практикуващите бойни изкуства - традиционни дисциплини и спортни дисциплини. Дори и за неспециалиста разликата между двете е очевидна. Разликата между бойните спортове и традицията е огромна и въпреки, че двете в някаква степен си приличат, понякога разделителната линия е дълбока като пропаст и двете страни са трудно примирими!
      Целта на тази публикация е да анализира разликите и да предпази истинските традиционни бойни изкуства от профанизация. В исторически план знаем, че бойните изкуства са били създадени за бойното поле или за оцеляване в екстремални ситуации при нападение. С течение на времето бойните изкуства еволюират и като метод за духовно и физическо усъвършенстване, но смъртоносния боен елемент остава. Той присъства невидимо, за да подчертае разликата между живота и смъртта и да придаде тежест на учението. Това е реалността, с която трябва да се съобразяваме винаги. Не случайно девизът на римските легионери е бил: "Помни смъртта!"...
      Бойно изкуство се практикува само ако човек тренира за реален бой. Принципите на телесна динамика, изчистените техники и съзнанието да предпазиш живота си трябва да бъдат преподавани и практикувани в перспективата на истинска необходимост да се бориш за собственото си оцеляване. Цялата система от физически и психически дисциплини, специална подготовка, медитация, Ци-Гун (Ней-Гун) и други, при традиционните бойни изкуства е насочена в това направление. За разлика от бойните спортове, бойните изкуства изискват пълно себеотдаване и реалистичен подход, тъй като грешките в една истинска битка се заплащат скъпо, понякога със собствения живот. Между живота и смъртта не съществува нищо средно, никакъв преход, никаква друга алтернатива. Тогава бойните изкуства стават изкуства на живота. Тук не става въпрос толкова да причиняваш смърт, колкото да запазиш и съхраниш живота, своя и този на другите. Истинските бойни изкуства съществуват единствено на границата между живота и смъртта. Ето какво е казал по този повод един дзенски монах:

                              "В положение на смърт,      
                               бидейки още жив,      
                               действията на човек  са най-добри!"
          

                                                   Бунан (школа Ринзай - 17 в.)

      Изхождайки от съвремието, виждаме каква огромна пропаст има между бойните спортове и традиционните бойни изкуства. Проследявайки историята се вижда, че това разделяне не е станало отведнъж, а постепенно, в продължение на столетия. Първото такова разделение се получава когато бойните изкуства започват да се практикуват за забавление към владетелските дворове. Тук можем да споменем появата на Олимпийските игри, цирковите и гладиаторски битки, боевете с диви животни, рицарските турнири в Европа и Азия. Бойните изкуства обаче не бяха създадени за забавление на тълпата и отегчените аристократи и това доведе до тяхната деградация и профанация. Тези пагубни тенденции спрямо изкуствата се засилват през късното средновековие и особено след въвеждане на огнестрелните оръжия, което силно ограничава и измества традиционните стилове. Най-негативно влияние изпитват бойните изкуства след Втората световна война, когато те почти изцяло биват "снети от въоръжение" към войската за сметка на развитието на модерните средства за водене на война и развитието на бойните спортове.
   След 1945 г. се появяват редица нови стилове, които нямат почти никакви допирни точки с традиционните бойни изкуства и представляват пълна тяхна профанация. В това отношение Япония държи палмата на първенството. Нека видим как е станало това. По време на войната в Япония се е очаквал масиран десант на съюзническите войски. За да се противопоставят на това наред с обучението на войската трябвало да се организира и Гражданската отбрана (боравене с оръжие, ръкопашен бой и др.). Тук става въпрос за масово обучение в скъсени срокове на стотици хиляди хора! Естествено учители, инструктори и майстори не достигали за едно такова мащабно мероприятие. Тогава бил направен първия компромис и в обучението били включени като преподаватели и редица помощник инструктори и по-напреднали ученици от школите по бойни изкуства. Това било нещо немислимо до тогава, когато право на преподаване са имали само дипломирани и доказани майстори с изградена репутация и авторитет. Новоизлюпените преподаватели и множество техни ученици, след войната си въобразили, че вече са майстори и масово открили школи и създали десетки нови стилове без никаква стойност и традиции. Така само в Карате се появили над 60 (някои говорят дори за 250) нови стила, за останалите видове бойни изкуства да не говорим.
      Един компромис води обаче след себе си и други, затваряйки порочния кръг. Въвеждането на фалшива ценностна система ("културата на Кока-Кола") от запада и шампиономанията на Олимпийските спортове доведоха до израждането на традиционните бойни изкуства в бойни спортове, чиито цели и съдържание са коренно различни. На тази вредна тенденция се поддадоха не само недоучените "майстори", но и много традиционни, които фактически извършиха предателство спрямо хилядолетната традиция. Ще дам няколко примера. Например известния майстор по Карате Шотокан-рю - Фунакоши Гичин, въвеждайки Карате във висшите учебни заведения измисля нова методика на обучение като съкращава сроковете на обучение, за да могат студентите в рамките на 3 - 4 години да вземат черен колан 1-ви дан и да могат да участват в състезания, което е абсурдно. Най-голямата му грешка е съкращаването на срока за изучаването на ката (тренировъчни форми или комплекси). В традиционните школи по Карате в Окинава една ката се е изучавала за минимум 3 години, а всяка висша ката е имала т. нар. "пазител на ката" - майстор, който я усъвършенства цял живот и знае всички нейни варианти и тънкости. Учениците на Фунакоши, след като се изпокарват помежду си, създават множество отделни организации и стилове и окончателно осират положението! Свидетели сме на аналогични процеси и в други бойни изкуства, където Джу-Джуцу се превръща в "по-духовния Път - Джудо", а след това и в Олимпийски спорт - "борба с дрехи" през 1964 г.; Кен-Джуцу в Кендо (блъскане с тояги) и други подобни. Разбира се извън тази спортна схема остават стилове като Нин-Джуцу, Катори Шинто-рю, Шоринджи-Кемпо, Яй-Джуцу, Айки-Джуджуцу (Дайто-рю, Мотобу-рю и др.), Кемпо, Кен-Джуцу, Киай-Джуцу, Айкидо, Джу-Джуцу и др., които свято пазят своите традиции и не се интересуват от никакви състезания, а практикуващите работят единствено за духовно и физическо усъвършенстване, разбира се и за самозащита.
      Подобен процес тече и при китайските и особено при корейските бойни изкуства. Негативите около У-Шу (Кунг-Фу) натрупани около "Културната революция" (1965 - 72 г.) още се усещат. Тогава под натиска на комунистите У-Шу/Кунг-Фу е обявено заедно с Ци-Гун, традиционните духовни ценности и философия за "феодална отживелица"! Практикуването на У-Шу е забранено, а майсторите са изпратени в затвора или в трудови лагери, където много от тях загиват. Една голяма част обаче от традиционните майстори още по времето на гражданските войни и "Революцията на боксьорите" в началото на 20 век успяват да емигрират от Китай. Много от тях се установяват в Хонгконг, Тайван, Макао, Малайзия, Индонезия, Сингапур и САЩ, където продължават традиционното си преподаване.  Трябва да отбележим, че т.нар. "външни китайци" (хуацяо), живеещи извън Китай наброяват не по-малко от 60 млн. души и в техните общности са запазени доста от традиционните стилове!
      След края на "културната революция" властите в Китай реабилитират У-Шу, но го поставят изцяло под правителствен контрол. Насоката, която се дава е да се разбие монопола на традиционното У-Шу за сметка на т. нар. "държавно У-Шу". Измислят се нови правила за състезания, нови форми (таолу), които са "стандартизирани" и "систематизирани", премахват се двубоите (Сан-Да, Сан-Шоу, Лей-Тай), тъй като "били в разрез с комунистическите идеали"?!?... У-Шу се опростява, за да може да стане достижение на широките маси и от бойно изкуство се превръща в "гимнастика У-Шу"! Разбира се, това са тенденциите на "държавното У-Шу", но те влияят и подтискат развитието на традиционното направление и дават невярна представа за У-Шу.
      Държавата регулира централно всички състезания и подготовката на кадри - треньори стават само в спортните училища и специализираните висши учебни заведения. Независимо от това обаче, и до днес в Китай със спортно У-Шу (разбирай "държавно У-Шу") се занимават едва между 6 - 10 % от всички практикуващи (а общия им брой в Китай е около 300 милиона души!). След 1985 година, У-Шу започва бурно да се развива и в международен мащаб. В Китай традиционното У-Шу също постепенно си възвърна част от старите позиции, но Международната федерация по У-Шу - IWF (със седалище в Пекин) реши да го развива едва от преди две години. В стремежа си да превърне У-Шу в олимпийски спорт IWF продължава да нанася ущърб на традиционното У-Шу с различни нововъведения, които само осакатяват бойното изкуство. За съжаление тази порочна практика продължава. Под натиска на западните страни членки, в състезанията по У-Шу се възстановиха двубоите (Сан-Да, Лей-Тай) и тези по "Бутащи ръце" (Туй-Шоу), но това е капка в морето.
      В Корея с въвеждането на унифицираното Таекуондо по същия начин се обслужват интересите на политическата върхушка и спортните амбиции на различни обществени деятели. Естествено всичко това става за сметка на традиционните стилове - такива като Субак, Те-Кион, Хапкидо, Хуарандо, Кук-Сул, Джаеап-Сул и др. Резултатите обаче са повече от плачевни!...
    Шампиономанията и бойните спортове водят до появата на нови стилове и дисциплини, а различните спортни правилници до появата на най-порочния вариант - "стилове - правилници"! Така се появяват изгъзици като Кик-Бокс, Таекуондо, спортно У-Шу ("държавно У-Шу"), френски бокс (в противовес на Савате), модерно Карате, "музикални форми", Тае-Бо, "самосъставени форми", бразилско Джу-Джуцу, "фул контакт" и ММА. Организирани в десетки лиги и шампионати от рода на К-1, Прайд, Вале-Тудо, UFC, "Рингс, Бойно Самбо, "свободни двубои" и др. подобни, те насаждат една фалшива ценностна система, която няма нищо общо с традиционните бойни изкуства. Всички гореспоменати "мръсни утайки" залагат на примитивизма, низките страсти, грубата сила, парите, шоу-бизнеса и шампиономанията водещи до пълна физическа и духовна деградация на практикуващите! Някои от тези бойни спортове са и абсолютно нереалистични и неприложими в реалния живот на улицата, където шампионските титли нямат никаква стойност, а притежателите им стават клиенти на погребалните агенции. За вредата от подобни видове "спорт" е излишно да говорим, достатъчно е да споменем за злоупотребите с допинг, наркотици и анаболи, както и факта, че след края на кариерата си (ако останат живи!) повечето от тези спортисти не са пълноценни хора и здравето им е безвъзвратно увредено !... Или пък живеят с илюзии и психически отклонения!
      Редица специалисти по спортна травматология и медицински светила изтъкват вредата от съвременните състезателни спортове и най-вече т.нар. олимпийски спортове. Констатациите са, че повечето от тях се намират на границите на патологията. Над 80% от тези спортисти по-късно в зряла възраст имат множество здравни проблеми. Повечето от тези поражения са свързани с опорно-двигателния апарат, коленните стави, гръбнака, сърдечно-съдовата система и черния дроб (злоупотреба с анаболи и допинг) и др. Случаите на внезапна сърдечна смърт на терена, левкемии и прогресивно остаряване не са рядко срещани при тези спортисти. Статистиката показва, че тези състезатели рядко доживяват до дълбока старост. Интелектуалното ниво сред тях също не е много високо!...
      След като картината за обикновените спортове е такава, какво ли е състоянието при бойните спортове; не е трудно да си представим. Медицинският проблем обаче е само едната страна на проблема, при бойните изкуства упражнявани като състезателни спортове (бойни спортове). Съществуват множество други противоречия и проблеми с бойните спортове, които са свързани със стилистиката (особеностите на стиловете), методиката, целите и задачите, реализацията, реалната самоотбрана и други, които трябва да бъдат анализирани внимателно. За по-добра ориентация ще приложим една примерна схема на двата вида бойни изкуства:
    • Традиционни бойни изкуства
      • крайни, които отричат всякакви състезания и публични изяви.
      • поддържащи фестивална изява (демонстрации, прегледи, форуми) и състезания с правила близки до традицията.
      • такива, които се интересуват предимно от психо-физическата култура и за здраве.
      • насочени изключително към самоотбраната и ефективност в реален бой.
    • Бойни спортове (състезателни дисциплини).
      • безконтактни ("пируети и балети").
      • контактни (полу и пълен контакт).
      • стилове-правилници (най-порочни).
      • модернистични изгъзици изцяло скъсали с традицията ("трошачи", музикални форми, самосъставени форми, Тае-Бо и др.).
      В рамките на посочените направления има безкрайно много вариации, които се преплитат помежду си и неспециалиста трудно може да се ориентира в това кое е истинско и кое изкуствено и фалшиво. За това е правилно да се изведат характеристиките на традиционните бойни изкуства и тези на бойните спортове.
      Истинските традиционни бойни изкуства имат дълга история. Никой стил не може да бъде причислен към тази категория ако няма поне 100-150 годишна история от създаването си (към днешна дата) и не е произлязъл пряко от някой утвърден традиционен стил. Всеки традиционен стил си има своята история, философска обосновка, традиции, особености, характеристики и достижения на различните генерации майстори (доказани в реален бой!).
      Повечето традиционни майстори считат, че въвеждането на състезателен елемент в бойните изкуства се явява в разрез с истинската традиция, която често е свързана с ученията на Дзен (Чан), Дао, Будизма, езотеричните доктрини и други философско-религиозни системи. Това не означава разбира се, че в традиционните школи липсват съответните тестове и двубои.
      Известният майстор Морихей Уешиба (Айкидо) например е делял бойните изкуства на три вида - Бу-Джуцу ("бойно изкуство" или "бойно умение"), Будо ("боен Път") и Шиндо ("духовен Път"). Счита се, че неговото Айкидо през последните му години е влизало в последната категория висши духовни практики. Сега, друг е въпроса дали неговите ученици и днешни последователи са успели да достигнат подобно ниво, но тук говорим за един принцип и в случая той е важен. Някои критикуват Айкидо, че е прекалено пасивно и хуманно, и че не е подходящо за самоотбрана. Според мен всичко зависи от гледната точка на практикуващия и неговата настройка; освен това в Айкидо има различни стилови направления (около 15) и всеки може да се ориентира към това, което му приляга. В допълнение на това съществуват и по-старите школи по Айки-Джу-Джуцу (Дайто-рю, Мотобу-рю и др.), които също дават интересна Будо и Бу-Джуцу перспектива в този класически бранш на бойните изкуства, които не се упражняват като състезателен спорт с малки изключения (Томики Айкидо). В заключение повечето традиционни бойни изкуства в днешно време слагат акцент на първо място върху специфичната психофизическа култура и върху реалната самоотбрана и след това всичко останало.
      В противовес на това се явяват различните направления на бойните спортове, които очевидно се интересуват повече от светската изява и външните качества, които се изваждат на показ. Подхождайки по този начин към изкуството, те са приели идеологията на съвременните състезателни спортове и модата на Олимпийските спортове, включваща състезателния дух, шампиономанията, дрогирането, самоцелното гонене на рекорди, маниашката реклама и самореклама, следване сценария на спонсорите-плащачи и общо взето една фалшива ценностна система, сполучливо наричана от някои "култура на Кока-Колата и Мак Доналдс". Очевидно този подход е коренно различен от философията на традиционните бойни изкуства и се явява в пълен дисонанс и дисхармония с тях. В допълнение на това към ексхибиционизма на бойните спортове се добавят и различни негативни влияния на политически интереси, държавна намеса като сфери на влияние и контрол на масите, централизиране на спортните организации и административен диктат, който е твърде различен и изкуствено създаден в сравнение с йерархията на ръководство в традиционните школи!
      Въвежданите спортни правилници и тяхната непрекъсната промяна (с цел подтискане и контрол) довежда до порочни практики и появата на тежки паразитни структури (съдийски състави, администрация, регулаторни органи, бюрокрация и др.), които съществуват на гърба на спортистите. Тук няма да се спирам върху детайлите на проблема, който е огромен и е известен на всички, които в някаква степен са се докосвали до него като състезатели, треньори или организатори.
      Искам само да обърна внимание, че една от най-порочните страни в дейността на бойните спортове е появата на "стилове-правилници". Това направление спомага за появата на "нови стилове" изцяло изпразнени от съдържание, в стремежа си да следват инструкциите на поредния правилник на стотиците и хиляди международни организации и многобройни лиги и версии на едно и също бойно изкуство! Тук няма да коментирам също така наречените "музикални форми", групови изпълнения, "самосъставени форми", "свободен стил", състезания по чупене (тамешивари) и други подобни, които представляват пълна деградация на бойните изкуства!...
      В областта на двубоите най-далеч от реалността са т. нар. "безконтактни стилове". Повечето от техните шампиони и представители разбират за своята некомпетентност в реалния бой, когато се сблъскат с практикуващи контактни стилове или не дай си боже при конфликт на улицата. Резултатите от това са отчайващо плачевни за тези практикуващи. От друга страна абсолютизирането преимуществото на контактните състезания също е нежелателно. Там има други проблеми свързани с обедняване на техниката, стимулиране на силовите прийоми и акценти повече върху атаката за сметка на защитата. Нехармонично развитие на практикуващите, ниско интелектуално ниво и голям травматизъм, който пречи за навлизането в по-високи технически нива. За духовно развитие в тази област трудно можем да говорим, защото очевидно то не е приоритет на тези практикуващи, а остава в сферата на добрите пожелания. Самодоволството на тези състезатели от победите им на ринга или клетката (тепиха) е твърде измамно усещане. Повечето от тях се сблъскват само със себеподобни и остават с впечатлението, че по-високи нива в бойните изкуства не съществуват! Проблемите на тези практикуващи се появяват обаче при екстремални ситуации в реалния живот, сблъсък с криминогенния контингент или при среща с майстори на бойните изкуства от висшата категория. Тогава става ясно, че огромните мускули и агресивния стил не са достатъчни и за да оцелееш са необходими други качества и на първо място духовна чистота и морал. Очевидно е, че само с "блъскане по чувалите" и бой с озверели партньори това не се постига; нужно е друго. Това "друго нещо" го има единствено в традиционните бойни изкуства и може да бъде преподавано само с посвещение от един истински Учител и Майстор!...
      Повечето мои учители и тези, с които съм контактувал бяха традиционалисти и естествено и аз съм такъв. Независимо от това, аз не съм изцяло противник на състезанията в бойните изкуства; те имат своето място в света на бойните изкуства, но явно трябва коренно да бъдат реформирани, тъй като в този си вид са неприемливи за голяма част от хората занимаващи се сериозно с бойни изкуства. Лично аз ги възприемам като "необходимо зло" и база за сравнение кое е добро и кое не. Точно на този принцип в православната "Библия" са дадени както "Стария", така и "Новия завет", за да могат хората да сравняват. Нещата никога не са "черно-бели" и крайни, а преливат едно в друго на принципа на Ин и Ян. Често истината и правилните решения се намират в "златната среда" ("сивата зона"), така че нека не бъдем крайни. Всеки влак си има пътници!... Важното е да се върви напред.

 

Неистови силия за постигане на някаква жалка точка - това ли е целта на бойните изкуства (в частност Карате-До)?!? Безконтактните стилове са "фабрика за илюзии"!...


 
Тези "формаджии" (изпълнители на форми - таолу) от Азия, изглеждат добре на гимнастическия килим. Дали биха изглеждали така добре и в реална схватка?!?... Това е загадка и за специалистите.


 


 

Съвременният Лей-Тай (бой на платформа) се различава коренно от традиционния и прилича на Кик-бокс, а не на У-Шу.


 

Шампиони с романтични представи, които все още не могат да се освободят от илюзиите си.


 

Удари с крака които никога не са се използвали в традиционното Карате; там тези удари не превишават нивото на пояса. Може да си позволите подобни техники само в случай, че слабините ви са железни!...


 

Усмивки, фотосветкавици и лъскави купи и медали. Като че ли всички са доволни и най-вече спонсорите рекламодатели и политиците; а бойното изкуство къде отиде?!? Безмислени пищни церемонии и...празни трибуни. Спортът бавно, но сигурно убива традиционните бойни изкуства.


 
Атрактивни техники без реална стойност. Бойните изкуства не са набор от красиви движения, нито пък разновидност на балета!


 

Без коментар; млатене с тояги, викове, блъскане на безформени чудовища и филмови гримаси и шоу. Къде отидоха идеалите и висшата философия на бойните изкуства?!?...


 
Този нафукан шампион по безконтактно Карате-До е много горд със своя триумф. Дали обаче е готов за истинския живот на улицата - едва ли?!... На мен лично, ми прилича на петле отиващо на заколение!...


 
Пищни спортни делегации, болни амбиции и скука. Това представляват бойните спортове днес. А, забравих - имаше и шоу; традиционните бойни изкуства обаче, не са замислени като средство за забавление на тълпата! За това деградацията е пълна...


 
Зрелища за жадната за кръв публика и патерици за състезателите!... Това е примитивизма на съвремените гладиатори. "Интелектуалните" физиономии на тези бойци говорят достатъчно красноречиво, какви са техните идеали и духовни стремежи!...


 
Още един кандидат за слава и бъдещ пациент на някоя болница, старчески дом за инвалиди или клиент на погребално бюро!... Погледът на този Тай-боксьор е помътнял от редовната употреба на допинг (банга - настойка от суров опиум). На 30 години този шампион ще е пълна развалина!...


     София, 21.04.2005 г.
Категория: Общи статии | Добавил: Доктора (08.02.2015)
Просмотров: 476 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar
Меню сайта
Категории раздела
Общи статии [18]
Син-И-Цюан /"Бокс на насочената воля"/ [17]
Ба-Гуа-Джан /"Дланта на 8-те мистични триграми"/ [11]
Тай-Дзи-Цюан /"Бокс на Великия Предел"/ [3]
И-Цюан/Да-Чен-Цюан /"Волеви бокс"/ [1]
Традиционни Кунг-Фу оръжия и др. [15]
Духовна култура, философия, Ци-Гун/Ней-Гун и езотерика [7]
Други стилове на Кунг-Фу и традиционни бойни изкуства [5]
Здраве и дълголетие [6]
И-Ли-Цюан /"Духовен и физически бокс"/ [3]
Кали/Арнис/Ескрима [7]
Вход на сайт
Поиск
Друзья сайта
  • Создать сайт
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0