д-р Дориян Александров
В едно интервю майсторът на Кунг-Фу Тед Манкузо /Калифорния, САЩ/ го попитали дали може да се изучават бойните изкуства от книги, а той отговорил:
- Би могло, но ако имате зад гърба си 30 години практика в бойните изкуства!....
Този инструктор по Кунг-Фу не се прави на интересен, както би могъл да си помисли някой, той просто споделя своя опит. Самият Манкузо е автор на някои книги за традиционните китайски бойни изкуства, такива като Ба-Гуа, Син-И и практика с оръжия, а и се занимава с дистрибуция на китайски книги и преводи за бойните изкуства, така че знае какво говори http://www.plumpub.com/index.html.
Реших да напиша и аз нещо по тази специфична тема, за да ориентирам начинаещите в някои проблеми, а и да споделя моят личен опит в тази сфера.
Съществуването на книги за бойните изкуства, дори и в днешно време на развити мултимедии, видео и учебни филми, при наличието на множество действащи школи, показва, че този вид литература е безспорно нужен и необходим на занимаващите се с бойни изкуства. Има обаче и някои особености, които трябва да бъдат отбелязани. За новаците и начинаещите, книгите за бойни изкуства са само едно въвеждащо звено в обучението, което им спомага за разширяване на общата култура и запознаване със материята – история, традиции, майстори, особености на школите и стиловете и разбира се практическата част на тренировката, която обаче може да се осмисли само чрез практиката. В този смисъл би могло да се започне с книги, но в никой случай не трябва и не може да се разчита само на тях. За да се напредне в което и да е бойно изкуство и особено в Кунг-Фу е необходимо работа в школа и опитен инструктор/учител. Нужни са устни инструкции и практически опит, както и работа с различни партньори и противници за да се шлифоват техниките. Школата или клуба е хранителната среда за тези неща, както и систематизиране на знанията и уменията. Освен легитимация и някакъв стандарт, школата дава възможност за контакти и социализиране в рамките на бойното изкуство, а също и за контакти с други клубове и школи, участие в турнири, състезания, демонстрации, семинари и фестивали. Капсулирането и изолацията на дадени клубове и отделни личности, които не се вписват в Кунг-Фу общността и съответните регионални и международни организации води единствено до деградация, регрес и субективна преценка за реалните умения в Кунг-Фу. Личното ми мнение е, че човек може да практикува и самостоятелно бойни изкуства, но едва след получаване на добри основи с учител и в школа, за което са необходими минимум от 3 до 5 години сериозни и системни занимания. За майсторско ниво са необходими поне 10 години занимания в школа и с различни учители. След това по желание практикуващия може да работи на експертно ниво за собственото си развитие и подобряване на уменията, но все пак е необходимо от време на време да си „сверява часовника“ с други практикуващи и майстори. А за да се развива е нужно непрекъсното да се учи и да не спира развитието си. Тук могат много да му помогнат внимателно подбираните книги и ръководства, видеоматериали – учебни и документални.
Наблюденията ми у нас, са че в повечето случаи практикуващите много не четат книги и често имат доста мъглява представа за теорията, принципите и философията на практикуваните стилове. Без тези неща обаче не може да има и реално развитие. У нас не излизат много заглавия за бойните изкуства, а за някои стилове въобще не са излизали книги или преводи. Например почти не са излизали никакви книги за Карате или Джу-Джуцу с изключение на 5-6 заглавия /за период от 35 години/. Разчита се на книги доставяни от чужбина и учебни филми, но те са недостатъчни за обучението. Най-много книги изглежда са излизали за Кунг-Фу и Айкидо /около 30 заглавия за период от 25 години/, а също и няколко заглавия за Кик-Бокс, Да-Дао, Самбо, Джудо и Таекуондо. А другите направления въобще ги няма; и това при положение, че у нас имаме над 25 федерации и асоциации по различни бойни изкуства......
Някои от практикуващите и инструктори се имат за „практици“ и въобще не четат книги и специализирана литература, те считат, че са „над тези неща“ и това е излишно губене на време. За тях практиката и боя са „върховната истина“ и нищо друго. Такива често се срещат в Карате средите, Кик и Тай-Бокс, ММА, Борба и Бокс. Други, които са с по-интелектуална нагласа, обратно на това пък се впускат в прекалено четене на всичко, което им попадне, започват да колекционират книги за бойни изкуства и да философстват в повече, до положение да станат „книжни тигри“, каквото и да значи това. Такива най-често се срещат в Айкидо средите и сред изучаващите Ци-Гун и Тай-Дзи-Цюан, където можем да открием повече интелектуалци, но и голяма част от групата т.нар. „освободени от физическо“, които са със по-скромни физически възможности или да си го кажем директно – не си дават много зор в тренировките. И двете крайности разбира се не са желателни, защото ви отклоняват от истинското развитие и Пътя, до колкото искате да го следвате.
За тези, които практикуват сериозно, книгите и ръководствата са почти задължителни, както и останалите помощни помагала – учебни видеофилми, материали, статии, интервюта на майстори и др. Там могат да се правят редица ценни справки, изясняване методите на тренировка, задълбочено запознаване с принципите на стила, класическите текстове, следване на стандартизацията и традиционните образци на техники, форми /таолу/, описания, списъци на формите, наименованията на сериите в тях, систематизация на стила, различни вариации на техниките и др. Изучаването биографиите на известни майстори в миналото също е ценно за практикуващите и предпазва от някои фатални грешки, черпейки опит от „родените преди нас“.
В миналото, фактически почти до началото на 20 век, в повечето бойни изкуства книгите и ръкописите, които са съществували, с малки изключения са били почти без илюстрации, особено тези в Азия. Там са представяни предимно историята на стила, общите правила и принципи, както и някои класически текстове, които са идвали от първооснователя на стила или от отделни майстори, които са ги създавали през вековете. Практически описания на техники /даже и с някои илюстрации/ до колкото ги е имало, поради особеностите са можели да бъдат разбрани само от практикуващите в съответната школа или стил. По принцип тези текстове и книги не са били предназначени за външни хора извън школата, фамилията или клана, към който са принадлежали. Нещо повече, самите текстове примерно в китайските бойни изкуства са били кодирани по своеобразен начин. Използван е специфичен език и жаргон, който е различен от обичайния език и има символично ритуален характер или е иносказателен. Тази традиция е останала жива и до наши дни. За това когато се правят преводи от подобни текстове е необходимо преводача не само да е добър филолог и специалист по текстовете, но и самият той да е практикуващ Кунг-Фу или съответното бойно изкуство. В противен случай смисълът на текста се загубва или добива други значения, нямащи нищо общо с оригинала. Лично аз съм засичал някои такива неудачни преводи извършвани от хора, които са добри филолози и преводачи от китайски език, но нямат достатъчно практичен опит в бойните изкуства или не владеят съответния жаргон и кодификация. Даже мога да посоча конкретни примери с автори и преводачи като Владимир Малявин, Станислав Березнюк и проф. Алексей Маслов, които превеждат книги и текстове за Ба-Гуа и Син-И от китайски на руски език, но явно имат някои пропуски в практическата част. С проф. Алексей Маслов от Института по востоковедение /Москва/ се познавам и лично, така че имам и непосредствени впечатления за уменията му в Син-И-Цюан.....
В Европа, през късното средновековие и особено около 16 век се появяват доста ръководства за бойните изкуства и най-вече за различните видове борба и фехтовка, както и работа с къси и дълги оръжия. За отбелязване са ръководствата на Ханс Вурм Мандегут „Борба“ /1511 г./, Бавария; Ачиле Марозо „Ръководство по фехтовка“ /1536 г./, Модена, Италия; Албрехт Дюрер „Борба и фехтовка“ /1512 г./ със 115 гравюри; Фабиан фон Ауерсвалд – Витенберг „Изкуство на борбата – 85 способа“ /1539 г./; Йохим Мейер „Подробно описание на благородното изкуство на фехтовката“ /16 в./, Страсбург; Николас Петер „Изкусен борец“ /1674 г./, Амстердам; ръководствата на Петер Хльотнер /1490-1546 г./, Вирил Солке /1514-1562 г./, Ромеин де Хуг /1472-1553 г./, Холандия; „Кодекс Валерстейн“ /15 в./ и др. en.wikipedia.org/wiki/Historical_European_martial_arts Всички те са добре илюстрирани и дават възможност на изследователи и поддръжници към днешно време да възстановяват и развиват успешно европейските бойни изкуства и историческа фехтовка и то на едно доста високо ниво, което в никой случай не отстъпва на азиатските системи.
В Япония са запазени редица старинни ръкописи на школите, т.нар. „деншо“, които по същия начин като китайските предават особеностите на традиционните стилове. Тъй като традицията е жива и днес, разкодирането на тези текстове не е особено трудно. Тук мога да отбележа традиционните деншо на школите по Нин-Джуцу /Кога и Ига, както и някои други/, енциклопедията по Нин-Джуцу „Бансеншункай“ /“10 хиляди реки вливащи се в океана“/, текстовете на ямабушите /планинските воинстващи монаси/, книгата на Миямото Мусаши „Горин Но Шо“ /„Книга за петте ринга“/, книгата на Ягю Муненори „Хейхо Каден Шо“ /“Предаваща се в рода книга за изкуството на меча“/, тайната книга „Бубиши“ и много др.
В Китай в началото на 20 век настъпва един бум в изданията на книги за Кунг-Фу. Издадени са десетки заглавия, които вече са сравнително добре илюстрирани и с подробни обяснения и текстове. Към днешна дата голяма част от тези книги бяха преиздадени фототипно на китайски език, а през последните години и множество техни преводи на английски и руски език. Особено важни са преводите на Паул Бренан brennantranslation.wordpress.com/ и работата на група млади китайци практикуващи Кунг-Фу в Югоизточна Азия, които са специализирали в преводи на древни ръководства за работа с традиционни оръжия www.chineselongsword.com/.
Тук искам да отбележа и някои трудни моменти при разкодирането на тези книги. Независимо, че са илюстрирани, илюстрациите не дават пълната картина на техниките, тъй като в повечето случаи липсват междинните /преходните/ или свързващите движения примерно в техники и форми. Те могат да бъдат разкодирани само от майстори практикуващи тези стилове с много голям опит – това за което споменах в началото. Ако тези ръководства се комбинират с някои съвременни такива по-подробни, както и с учебни филми – резултатът ще бъде доста по-добър. Пак подчертавам обаче, че за пълноценна работа с тези ръководства е нужен голям практически опит. Не на всеки се отдава да разкодира правилно поредица от движения или техники само по илюстрация или снимка. Лично аз предпочитам да ползвам ръководства с рисунки, а не със снимки или най-добре е те да са комбинирани /рисунки и снимки/. По този начин са направени и трите тома на трилогията сборници и компилация за вътрешните стилове на Кунг-Фу, с която се нагърбих преди 10 години: „ВСЕОБХВАТЕН СИН-И-ЦЮАН“ /2003 г./, „ОРТОДОКСАЛЕН ТАЙ-ДЗИ-ЦЮАН“ /2006 г./ и „ВСЕОБХВАТНА БА-ГУА-ДЖАН; МАЙСТОРСКИ КУРС“ /2008 г./, които по същество представят най-важните неща за тези стилове. Въпреки, че са доста обемни ръководства те пак не са успели да обхванат всичко от тези системи, а и без практически опит в тези стилове са трудни за работа. Идеята за комбинираното илюстриране на ръководствата я заимствах от книгите на моя учител сифу Роланд Хаберзетсер /9-ти дан Карате Годжу-рю и експерт в три стила на Кунг-Фу/, който е издал над 50 книги за Карате, Кунг-Фу, Джу-Джуцу, Шоринджи Кемпо и Ко-Будо. И още нещо в заключение, за да можете да работите по-лесно с дадени ръководства е необходимо да познавате архетипите на съответния стил или бойно изкуство /и практически и теоретично/ и принципите на стила, а не да се хвърляте веднага в дълбоките води. Архетипите на стила това са най-важните ключови базови техники върху които се изгражда системата; когато държите тези ключове, не е проблем да разкодирате сложни техники, комбинации и форми /таолу/. Използвайте архетипите като карта, с която бързо да се ориентирате в непозната обстановка, но както е и в живота да не забравяме, че картата е едно, а местността на терен е малко по-различно нещо........ СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ, А НЕ САМО ТАБЕЛИТЕ! Желая ви успех!
