Пятница, 26.04.2024, 00:05
Приветствую Вас Гость

Школа "Златен Дракон"

Школа "Златен Дракон" - наставления на даскала

ШКОЛА "ЗЛАТЕН ДРАКОН" - НАСТАВЛЕНИЯ НА ДАСКАЛА Не мислете, че съм млад, само така изглежда; всъщност млад съм, но най-вече по дух (макар, че съм "стар дух"; които се занимават с езотерика ще го разберат). На 53 години съм (вече и дядо, тъй като имам внучка), от които 40 прекарани в практикуване и преподаване на различни бойни изкуства, най-вече Кунг-Фу/У-Шу. Според сведующи, това е най-добрата възраст за преподавател и учител. Не се колебайте да използвате моя богат опит. Отговарям обаче само на "правилните въпроси"! Тези наставления са главно към моите ученици и приятели, които се занимават усърдно с бойните изкуства; може би ще помогнат и на други и в други области, кой знае......Опитайте се да навлезете в по-дълбоките пластове на наставленията и не ги възприемайте съвсем буквално, защото някои от тях са просто символи или алегории, а други наистина са буквални (в някои случаи са и двете). ТРЪГВАЙКИ ПО ПЪТЯ ВИ Е НЕОБХОДИМО ДОБРО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Това са на първо място добра дисциплина, здрави крака, мотивация и дух. Забравете шампиономанията (непременно да сте номер едно) и сбърканата ценностна система на глобалистите ("културата на Кока-Кола и Мак Доналдс"). Ние следваме традиционните духовни ценности свързани с Изтока и Запада (православното християнство, даосизма, дзен/чан будизма и др.). В основните си пунктове тези духовни учения и религии не само не си противоречат, но и взаимно се допълват, защото Бог е един, а светът се подчинява на божествените закони и правила. Мъдрецът трябва да умее добре да работи с меча, за да може да отделя Доброто от Злото (каквото и да значи това)! Ако сте отровени от атеизма (безбожието) ще ви бъде трудно или невъзможно да напредвате в духовното и психо-физическата култура, за която говорим. Традиционните бойни изкуства за разлика от чисто спортните варианти не са просто техники, а преди всичко са Дух и принципи, като между двете стои трудно преодолима пропаст (разликите между традиционните стилове и спортните)! Тайната на бойните изкуства не е в овладяването на отделни техники, а в овладяване на фундаменталните принцпи и общите неща, които свързват отделните стилове. Винаги търсете общото (същността и корена), а не различното. Адептите в Кунг-Фу казват така: "Ако си разбрал едно, значи си постигнал всичко"! Това е така, тъй като Цялото се състои от единици, а отделната единица е проекция на Цялото. Това Цяло можем да го наречем с различни имена: Учение, Логос, Божествен Закон, Път (Дао), Бог, Вселена, Абсолют и т.н. Божествената искра е във всеки човек, но не всеки успява да я открие. Древните са казвали, че всеки отделен човек е една цяла вселена или както казва Гьоте: "Под всяка надгробна плоча лежи всемирната история"....... НЕ СЕ ВЗЕМАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО НА СЕРИОЗНО Онези, които го правят не само им е трудно да напредват по Пътя, но и сами се препъват в камъните на собственото си Его. Запомнете, че егото е голяма пречка в духовното развитие - ако някой в едно изречение употреби думата Аз повече от един път, вече има голям проблем. За това в някои източни школи с по-сурова дисциплина първите три години се спазва мълчание - за да се разтвори егото на адепта и да се изчисти съзнанието от натрапчиви мисли. Това го има и в православното християнство (обета за мълчание). Трябва да развиете чувството си за хумор и да умеете да се шегувате със самите себе си. Бъдете естествени, адаптивни и следвайте течението, подчинявайки се и осмисляйки законите на прородата. Само онзи, който умее да се шегува със себе си и да вижда комичното и грешките си, може да напредва в духовното и физическото развитие. Древните даоси и Христос са казали, че трябва да бъдем като децата, защото: "Тяхно е царството небесно". Трябва да можете да се променяте съобразно обстоятелствата и да имате гъвкав динамичен стереотип (макар, че той обикновенно се изгражда до към 30 годишна възраст; до тогава човек расте и се изгражда като зряла личност). Конфуций не случайно е казал: "САМО НАЙ-ВЕЛИКИЯ МЪДРЕЦ И НАЙ-ТЪПИЯ ИДИОТ НИКОГА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ"! НЕ ПРЕСОЛЯВАЙТЕ СУПАТА Повечето начинаещи в Кунг-Фу тръгват към заниманията с някакви свои си представи за изкуството, често дълбоко погрешни. Тези романтични представи или изкривена философия са изградени под влияние на нещо прочетено от популярните издания, игрални филми или разкази на хора "учили-недоучили" (в България с лопата да ги ринеш!). Такива хора обикновенно задават въпроси от рода на "колко време трае курса" (все едно, че обучението в школата е някакъв курс за шофьори), "изучава ли се акробатика" или още по-лошото "кога ще станем майстори"?! Веднага ще ви отговоря - с подобна нагласа никога! Един ученик попитал учителя си кога ще стане майстор. Учителят се замислил и му казал: - Ако тренираш усърдно, след 10 години. Тогава ученикът настоявал: - А ако тренирам по цял ден, кога ще стана майстор? Отговорът бил: - Ами след 20 години. Ученикът ; отново упорствал на своето: - Ами ако тренирам ден и нощ, кога ще стана майстор?!? Отговорът на учителя бил: - След 30 години! Ученикът се ядосал и пак попитал, защо с увеличаване на усилията се увеличава и срока на обучение, че и двойно даже?! Учителят отговорил: - Срокът на обучение за да постигнеш майсторство се увеличава, защото твоята нагласа е погрешна. Ти през цялото време се стремиш да ставаш майстор и това ти пречи да се съсредоточиш върху ежедневната ти практика ("черната работа"), която изгражда действително майсторството тук и сега, а не в необозримото бъдеще! За това и срокът на обучение нараства. Ако се концентрираш върху простите неща майсторството незабележимо ще дойде само, а срокът наистина е 10 години! Защо точно 10 години ще обясня от гледна точка на физиологията и биомеханиката на тялото. Има един термин във спорта и физическата култура наричан "мускулна памет". За "мускулна памет" говорим тогава когато дадени специфични движения се автоматизират и можем да ги изпълняваме почти без участието на централната нервна система (ЦНС) - спонтанно и прецизно. Научните изследвания, а и личния ми опит показват, че за изграждането и появата на "мускулна памет" са необходими минимум 8 години практика в дадена дисциплина. Като към това добавим и около 2 години за усъвършенставне и рафиниране на техниката и ето ви ги тези 10 години. Истинската практика в БИ и в частност Кунг-Фу, това е ежедневната работа над себе си и "черната работа" (многократното повторение на дадена техника или упражнение). Така, както казват големите майстори ако изпълните дадена техника 10 000 пъти всички въпроси отпадат! В това отношение трябва да преодолеете мързела и съпротивлението на тялото; волята трябва да ви води през цялото време. За "пресоляването на супата". Избийте от главата си собствените идеи и погрешни романтични представи, които не почиват на личен опит; бъдете реалисти. Мой близък приятел (също майстор в бойните изкуства), който живя 10 години в ЮАР ми сподели как там топ мениджърите или собствениците на големи компании подбират сътрудниците си. Много просто; канят ги на работен обяд и внимателно ги наблюдават и анализират по време на срещата. Ако например кандидатът започне да соли салатата си или супата предварително, без да я е опитал на вкус, той никога няма да бъде назначен на високия пост. Защо; ами защото той няма обективна преценка за нещата, които се случват, а подхожда към проблемите със предварителна нагласа и самомнение - така той не само "пресолява супата", но и ще доведе компанията до фалит!........Просто и ясно; и в бойните изкуства е така и в живота! ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПЪТЯ Тук ще бъда по-конкретен относно средставата за постигане на Пътя. Бойните изкуства (в частност Кунг-Фу) са един от начините за постигане на Върховната Истина. Според някои адепти те са най-краткия и сравнително безопасен път за постигане на Истината и сливане с Абсолюта (Бога). Някой разбира се може да оспори това и може и да е прав, защото много пътища водят към целта. Ето например съгласно осемкратния път на будизма някои от тези пътища: - Пътят на монаха. - Пътят на йогата. - Пътят на воина (бойните изкуства). - Пътят на лечителя. - Пътят на алхимика (външна и вътрешна алхимия). - Пътят на философа. - Пътят на мистика. - Пътят на обикновенния човек. Има разбира се и други пътища: на човека на изкуството (писатели, поети, музиканти, художници, скулптори и т.н.); на наркомана (не на класическия наркоман, а на употребяващи психотропни растения и вещества) и др. Адептите знаят, че в края всички пътища се събират в големия Път (Дао). Всички тези пътища могат да бъдат определени като "изкуства на живота". Всички изкуства имат за обща основа божествения Дух, който ги пронизва открай до край. Те почиват на общи принципи, въпреки, че на пръв поглед са толкова различни. Ние трябва да търсим общото, а не онова което ги разделя; това е също част от изкуството (адептите го наричат "майсторски ключ"). Онова, което ги свързва е търсене на определено състояние на духа, когато се отключват всички творчески потенциали и енергии, и се навлиза в нива надхвърлящи обичайното и видимото. Именно това състояние на духа е висшето изкуство, когато Субекта и Обекта се сливат в безкрая. Тъй като ограничения човешки ум не може да обхване Безкрайното; методът за постигане на това мистично състояние не е по пътя на логиката и математиката (анализа), а само чрез развитие на интуицията и постигане на дълбока медитация. Кунг-Фу и съпътстващите го дисциплини (Ци-Гун/Ней-Гун, Дао-Ин) имат добри методи за постигане на подобни състояния на духа, когато невъзможното става възможно! В бойните изкуства ние воюваме преди всичко със самите себе си! Когато разберете, че най-големият ви враг сте самите вие и егото ви; тогава нещата ще тръгнат в правилната посока. Ако сте в хармония със себе си и заобикалящия свят, никакви врагове или обстоятелства не могат да ви извадят от равновесие. Индийската мъдрост гласи: "Ние идваме от равновесието и всяка борба, съзнателна или не, е насочена към това - да се върнем към него." Джнана Йога Сега малко да се приземим. За нашата школа, както винаги съм го изтъквал са необходими: интелигентност, дух, воля, мотивация, дисциплина, добра двигателна култура, здрави крака, гъвкав кръст и вътрешна работа (най-вече работа с долния дан-тян). Това последното ще го обясними и разчоплим в една отделна точка по-нататък. УЧИТЕЛЯ НЕ Е "ДУХОВЕН МАСАЖИСТ", А Е ПРОСТО ЕДИН "ПОКАЗАЛЕЦ" Много хора имат доста погрешна представа за учителя или инструктора по бойни изкуства (в случая говоря само за традиционните такива). Те считат, учителя като някакъв "пенкилер" ("лекарство за всичко"), който трябва да отговаря на всякакви тъпи въпроси, да знае всичко и да налива знания в главата на ученика наготово. Има и трениращи, които си мислят, че бойните изкуства са някакъв вид фитнес, гимнастика за здраве или развлечение за свободното време. Такива хора е по-добре да си решават кръстословици от вестниците или да гледат сапунени сериали, пиейки си кафето пред телевизора, отколкото да си губят времето с бойни изкуства. Излишното философстване извън пракиката също е нежелателно, защото само ви отклонява от Пътя. Това е неправилен подход към изкуството. Точната доза на тяло, техника и дух, хармонично съчетани дава вярната формула на успеха; това са трите главни стожера на традиционните бойни изкуства. Истината е, че ученикът трябва да заслужи своя учител, каквото и да значи това. Ученикът е длъжен да полага лични усилия за своята подготовка и изгражане на волята и характера си. Езотеричното правило гласи: "Когото ученикът е готов, тогава и учителя се появява"......... Ученика и учителя са двете неразделни части на цялото (нещо като Ин и Ян), независимо дали учителя се проявява във физическия план или наставленията му идват директно от духовния свят (има и такива случаи, макар че звучи подозрително и шизофренично) на непосветените. Понякога има и изключения, които само потвърждават това правило (например Пътя да се постига без учител). Тези случаи обаче са много редки и се броят на пръсти. Без да ползвате опита на предишните поколения в Кунг-Фу, просто сте обречени на тотален неуспех. Другото е да тръгнете по свой път, създавайки нови стилове ("откриване на топлата вода"), наричани сполучливо от някои "систематизирани актове на отчаяние"! Това повече ми прилича на безпътица и самозаблуда, чрез гъделичкане на егото.........Има един куп примери в това отношение. Когато се появи взаимно доверие и уважение между учител и ученик, тогава се появява и Пътя. Взаимоотношенията учител-ученик са доста сложни; те са част от източната традиция и установените правила (писани и неписани), които свято се следват. Това нещо е част от т.нар. кодекс У-Дъ ("воински морал") в Кунг-Фу; има го и в другите традиционни бойни изкуства. Казано е също, че учители има, но истински ученици рядко се срещат и това е точно така. Истинският Учител е също и вечният Ученик ("Ум на начинаещ" и вечно търсещ и развиващ се)...... Преди около 25 години в СУ "Св. Климент Охридски" дошъл за лекция известен гуро (учител) по Йога. Когато влязъл в препълнената аула на университета и огледал хората (възприемайки фините им вибрации), той внезапно възкликнал: "Я-а колко много гуро и нито един ученик"!............)))))) Ученикът не е един празен съд, който учителя трябва да напълни докрай; истинския учител не те учи на нищо специално - той е просто един "показалец", който сочи Пътя. Той ти показва неща, които винаги са били там, но без неговата помощ и устни наставления няма как да ги видиш и развиеш. Ученикът трябва да е като светилник, който учителя запалва, за да може ученикът сам да си намери Пътя! И отново повтярям, че са нужни лични усилия и то много за постигане на това. В случая няма никакво значение колко добър е вашият учител или какви неща той може да прави (това са негови заслуги и плод на неговата практика); по-важното е какво вие самите можете и знаете и какво постигате! Аз не отричам и самостоятелното развитие по пътя на бойните изкуства, но това може да стане само след известно "чиракуване" при майстор или различни майстори (в моя случай съм имал над 15 души учители). Според скромното ми мнение за това е необходим период поне от 3 до 5 години практика, след което можете да се посветите на самостоятелна работа. Трябва да се опитват различни стилове и различни школи, за да намерите онова което ви пасва точно на вас. Не случайно в Кунг-Фу има над 130 основни стила ("Нека цъфтят 100 цветя и да преуспяват 100 школи"). "НЕ НИЕ ВЪРВИМ ПО ПЪТЯ, А ПЪТЯТ ВЪРВИ ПРЕЗ НАС" Това е Дзен/Чан поговорка или коан (мистична загадка), която си заслужава да бъде анализирана. Това няма да го обяснявам за да не ви отнема удоволствието от внезапното просветление (в Чан/Дзен будизма го наричат "сатори"); нека ви остане за домашно. Ще си позволя само да цитирам великия Боян (Лао Дзъ): "Всяко оформяне започва с имена. Както има имена, тъй трябва да знаем, докъде да спрем с имената. Който знае до къде да спре, знае как да оцелее. За всичко под небето Пътят е онова, което за ручеите и потоците са реката и морето." КУНГ-ФУ ("ВРЕМЕ ИЗРАЗХОДВАНО ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАЙСТОРСТВО") Кунг-Фу е общ термин за китайските бойни изкуства; други негови синоними са У-Шу ("Бойно изкуство" или буквално "Спиране на копието"), Дзи-Дзи-Цюан ("Сръчен бокс"), Цюан-Фа ("Метод на юмрука"), Цюан-Шу ("Юмручно изкуство"), Гуо-Шу ("Национално изкуство"), Ба-Шъ, Кемпо и др. Всички те обединяват много и различни стилове (130 основни; с подстиловете и разновидностите достигат до 350-400 стила). Веднага трябва да кажа, че всички те независимо от техническите си разлики, правила и философия имат общ корен и това е китайската култура. Има разбира се и взаимни влияния между школите, но на това сега няма да се спираме подробно. Петте основни центъра на традиционните стилове в Кунг-Фу това са петте планини в Китай, където има даоски и будистки манастири развили древните бойни изкуства като една духовна дисциплина и специфична психо-физическа култура. Това са: Сун Шан (Шаолин), Удан Шан, Ъмей Шан, Хуа Шан и Кун Лун Шан. Тези пет центъра са оказали огромно влияние върху развитието на цялото Кунг-Фу в Китай. Що се касае до традиционните стилове, най-точния термин, който ги обединява е Кунг-Фу. По-горе споменах, че за постигане на майсторство и напредък в изкуството са необходими лични усилия и упорство в практиката прилагани в продължение на години. В случая най-важен е самият процес на ежедневната практика; това е като полиране на меч - шлифоване и шлифоване (дни, месеци, години, цял живот). Усилията сами по себе си не са достатъчни - те трябва да се прилагат и в правилната посока! Как можем да различим доброто Кунг-Фу от лошото?! Добър въпрос с не еднозначни и лесни отговори. Преди всичко трябва да се опирате на интуицията си, да сте реалисти и да имате известен личен опит с бойните изкуства. При големите майстори техниките протичат бързо и гладко, с наличие на дзин (специфична тренирана сила). Стойките са стабилни и движенията шлифовани и естествени (класиката казва, че истинските техники и боя трябва да протичат като "щракане с пръсти или разходка в парка"). У-Шу поговорката гласи: "Начинаещия ще го познаете по надменността; напредналия ученик по силата на удара, а майстора се познава по леката стъпка"! Що се отнася до дзин, то той е различен в различните стилове на Кунг-Фу; трябва да умеете да го различавате и да знаете неговите специфики. Преди всичко когато се практикуват форми (таолу) те трябва да са "изпълнени със съдържание" и да не са "кухи" като в спортното У-Шу например. В ударите и техниките трябва да има действителна сила, съчетана със скорост, координация на движенията, гъвкавост и перфекционизъм. Наличието на добро Кунг-Фу се преценява също чрез различни тестове в "бутащи ръце", при работа с оръжие, изпълнение на дадени техники и форми или в действителен бой (най-вече там)! През 1990 година бях в Пекин на учредяването на Международната федерация по У-Шу (IWF). По това време протичаха и Азиатските игри (една мини олимпиада за континента), естествено със включено в програмата и У-Шу (различни дисциплини). Общо взето китайците обраха всички призови медали и цялата работа беше едно шоу за тълпата и клакьорите (имаше специални такива, явно назначени там от партийните "другари", които на ключовите моменти ревяха някакви възгласи на "одобрение и възхищение"). Тези китайски спортисти тренират по 8 часа на ден (в специални лагери, школи и спортни училища) и практикуват формите на У-Шу само и единствено за да бъдат оценени високо от съдийте и да спечелят някакви медали. Такива са повелите на Партията. Мотивацията на спортистите е да се издигнат по-високо по социалната стълба; медалистите получават специални привилегии, заплати, премии, жилища и солидна пенсия. Това обаче няма нищо общо с традиционното У-Шу/Кунг-Фу; просто ценностните системи на двете са коренно различни. Оттам и резултатите са различни. Независимо от перфектното изпълнение на формите (таолу) в спортното У-Шу те са изпразнени от съдържание. Там липсват вътрешната работа, специфичния дзин, бойните приложения (юнфа) и духът на традицията. Това са просто едни спортисти, които се премятат и състезават ("пируети и балети"), но липсва каквото и да е духовност в тяхната дисциплина - комунистическа работа и атеизъм! За подобни театрални стилове, традицията има поговорка: "Ръце пълни с цветя и бродирани крака"! (т.е. нещо външно пищно и атрактивно, но без стойност)........Излишно е да подчертавам, че това У-Шу няма никаква ефективност в действителен бой и не случайно и досега в Русия, наричат У-Шу "китайска гимнастика", а на Запад Тай-Дзи-Цюан е станало "динамична медитация" и "духовен фитнес" (или "духовен масаж"). Това беше и една от причините да скъсам по-късно със У-Шу и да се насоча изключително към традиционните стилове и Кунг-Фу. Повечето мои учители бяха традиционалисти и са ме възпитали така. Както споменах по-горе усилията трябва да се прилагат в правилната посока. Както се казва, в бойните изкуства или има Кунг-Фу (майсторство) или няма. Кунг-Фу не е просто спорт, а е начин на живот и по това се различава от чисто спортните дисциплини, които са доста ограничени във време и пространство, даже и да са олимпийски спортове (това като че ли е най-лошия и деградирал вариант на спорта, граничещ с патологията; думите са на покойния проф. Шойлев - специалист по спортна медицина и травматология). Традиционния майстор Сун Джиджун (Ба-Гуа и Син-И) споделя в свое интервю как е обучавал спортисти. Той казва, че има две групи ученици, които е обучавал в едни и същи техники. Едните тренират за да се явяват на спортни състезания, а другите тренират традиционната дисциплина. В какво се състоят разликите - в методиката на обучение. Състезателите искат формите им да изглеждат красиво и съдиите да ги оценяват с повече точки и толкоз; другите практикуват по традиционния начин със съвсем друг вид натоварвания (усилия пораждащи дзин); техниките и формите са разбити на секции и се практикуват на дълги периоди от време, независещо от някакъв спортен график или повелите на Партията! Традиционалистите задължително практикуват и бойните приложения (юнфа) с партньор (състезателите нямат време за това, а не им и трябва); работи се дуй-лян (договорени практики с партньор), "бутащи ръце" (туй-шоу), Ней-Гун и др., които в спортното У-Шу просто липсват (там и формите са силно опростени и стандартизирани). И така, за да можете да различите доброто от лошото Кунг-Фу трябва да имате определно ниво (то май и в другите сфери е така). ТРИТЕ СТОЖЕРА НА КУНГ-ФУ: ТЯЛО, ТЕХНИКА И ДУХ Тази теория е развита от един от моите учители - сифу Роланд Хаберзетсер (9-ти дан Карате Годжу-рю, експерт в Кунг-Фу и Тай-Дзи). Според майстора, истинското Кунг-Фу почива на хармоничното съчетание на тези три стожера. Ако развиваме или се концентрираме само върху един елемент от тях хармонията се разпада и резултатите са едностранчиви и незадоволителни. Така излизаме от Пътя и поемаме по някоя от страничните пътечки, които ни отдалечават от него. Нека ги разгледаме малко по-детайлно: 1. Тяло. Ако заложим усилията си само върху развитието на физическото тяло се получава нещо като културизъм и ексхибиционизъм; огромните мускули в един момент започват да пречат, мускулатурата и връзките огрубяват и това се отразява на техниката и другите умения. Техниките стават по-бавни и движенията като цяло са тромави и трудно адаптивни (закостеняли и непроменливи). Да разчитате само на физическата сила в бойните изкуства е пагубно, защото тя е ограничена във времето и с напредване на възрастта тялото и ставите се износват бързо, а силата в един момент изчезва и се появяват болестите! Повечето големи майстори не са мускулести, а по-скоро са жилести, гъвкави и със специфична структура на тялото. Техните умения не се проектират външно и са скрити за нетренираното око; те се проявяват само когато е необходимо. 2. Техника. Техниката е важна част, но не трябва да се абсолютизира. Залитането в тази посока води до безкрайни анализи на техниката на даден стил или майстор, проучвани в най-големи подробности, включително ъгли и проценти в стойките, биомеханиката. Започва проучване на различните периоди ("син", "зелен", "оранжав") на съответния майстор. Апологетите на този раздел говорят непрекъснато за дзин (тренираната сила) и погрешно считат, че техниката е водеща (спомнете си обаче какво казах по-горе за спортното У-Шу, където се разчита единствоно на биомеханиката на тялото). Така потъвате в океана на техниките и пропущате другите важни неща, без които всъщност техниката няма качество и не струва. От личния си опит мога да кажа, че ако се разчита само на тялото и на техниката, имаме известно развитие до едно ниво, след което практикуващия се изправя пред непреодолима стена. Повечето практикуващи достигат единствено до това ниво и или спират със заниманията си или се отчайват (наблюдавал съм доста такива случаи). За да прехвърлите стената и да отидете отвъд техниката е необходим дух и по-дълбоко разбиране на изкуството. 3. Дух. Духът пронизва открай докрай традиционните стилове; такава е традицията без която Кунг-Фу и школите просто не могат да съществуват. Това обаче е довело и до някои отклонения, особенно на Запад, където външните китайци (хуацяо) са разпространили първоначално Кунг-Фу. На западния човек особено много му допада източната философия (даосизъм, дзен/чан, будизъм, конфуцианство, йога, тибетски учения и др.), мистицизъм, приказки за "вътрешните енергии", разни легенди, истории с майстори и т.н. Аз не отричам това, защото тези неща са част от системата, но не трябва прекалено да се заплесвате по тях. Това е подобно при практикуването на медитация или Ци-Гун/Ней-Гун, когато в процеса на практиката се появяват някои феномени като видения, ясновидство, поява на лечителски умения и др. Адептите ги наричат сполучливо "Цветя встрани от Пътя" (ако залитнете в тази посока може и да си навредите, особенно ако работите без учител)........ Китайците също харесват подобни неща, но в традиционните школи преди всичко се практикува и то много сурово, а приказките са оставени за чайната, когато си пият следобедния чай. Ако в някоя школа инструктора или учителя започне да говори прекалено много за философия, "И Дзин", "вътрешни енергии" или "безконтактни удари", а практиката е далеч от това - бягайте далеч от там и не си губете времето в празни приказки. Ако много ви харесва философстването и мистериите, не е необходимо да се занимавате с бойни изкуства. Можете просто да си седите в креслото пред камината и да си философствате......))))) Така казваше моя учител! Само хармоничното съчетание на трите стожера: тяло, техника и дух може да ви води напред. "ВЪТРЕШНИ" И "ВЪНШНИ" СТИЛОВЕ Много се спекулира с термините "вътрешни" и "външни" стилове в Кунг-Фу. Кои са едните и кои другите ще се опитам да обясня и да внеса някаква яснота, особенно за начинаещите. Някои считат, че "вътрешните стилове" (Ней Дзя) водят своето начало от манастирите в планината Удан, а "външните стилове" (Уай Дзя) според тях идват от манастира Шаолин в планината Сун Шан (отбележете, че става въпрос за цяла група стилове). Първите се наричат "вътрешни", защото почиват най-вече на философията на даосизма или конфуцианството, които са чисто китайски учения (т.е. от вътрешността на Китай). Също така "вътрешните стилове" развиват повече вътрешната структура на тялото, вътрешната енергия (Ци) и мекотата. Обратно на това "външните стилове" почиват на чан/дзен будизма, което е учение внесено от Индия и Тибет в Китай (т.е. отвън). Счита се също така, че "външните стилове" обръщат повече внимание върху развиване на външната част на тялото, твърдостта и силата. Тази теория издиша поне в няколко пункта. Първо, двата споменати манастира и филиалите им възникват някъде след 6 век., а китайските бойни изкуства имат поне 3000 години история. Какви са стиловете на Кунг-Фу преди това - външни или вътрешни?!? Ами школите в Ъмей (които са смес от даоски и будистки учения)? Второ в т.нар. "външни стилове" също имаме специфичен Ней-Гун/Ци-Гун ("вътрешна работа"). Ней-Гун това са различни специални упражнения за развиване на вътрешната енергия, дзин (тренираната сила), упражнения за психиката, медитация и др. Според друга теория, "вътрешни" са всички стилове, които работят с Дан Тян ("поле на елексира") и имат Ней-Гун ("вътрешна работа"). Всички останали, които пренебрегват вътрешната работа за сметка на чисто физическата сила се считат за "външни", т.е. тяхното Кунг-Фу е на по-ниско ниво или просто липсва. Според трета теория, "вътрешен" е стилът, който практикувате (т.е. сте вътре, "в кухнята на нещата"), а всички останали, които са непосветени в този стил (профаните) са "външни"! Както се казва "хиляда учители - хиляда метода". На някои интелектуалци много им харесва идеята да практикуват "вътрешни стилове". Така те се хващат за името и започват да си мислят, че практикуват нещо специално, което не е просто физическо упражнение или блъскане по залите и парковете. Та това "по-специалното", подплатено с философски спекулации като че ли им дава гаранции, че са на правилния Път и вече следват древните доктрини, без много-много да си дават зор. Тези хора започват да си фантазират за енергии, тайни техники и мистични учения, в които ще бъдат посветени или до които ще достигнат просто защото стилът им е "вътрешен". Истината е, че в бойните изкуства нищо не идва на готово и без усилия; също така всички стилове на Кунг-фу могат да бъдат "външни" или "вътрешни" в зависимост от методите които се прилагат при тренировките. Дори и прословутия Тай-Дзи-Цюан може да е външен стил ако не се практикува правилно; тогава той става просто една гимнастика с бавни движения - нещо доста далеч от класическите бойни изкуства!...... Толкова за това, кои стилове са външни и кои вътрешни. ТАЙНАТА НА КУНГ-ФУ Голяма част от практикуващите, смятат че в Кунг-Фу има някакви "тайни техники", които учителят ще им покаже и така те ще станат изведнъж майстори. Тайни наистина има, но не в популярния смисъл. Ще дам един пример: Когато великия майстор Чън Факъ (1887-1957 г.) обучавал в школата си своя син Чън Джаокуй, той започнал от едно ниво с другите стари ученици. Скоро обаче те забелязали, че Чън Джаокуй много бързо напредвал и в "бутащите ръце" (туй шоу) и формите (таолу) започнал явно да ги превъзхожда. Учениците предположили, че учителя показва на сина си някакви "тайни техники" на Тай-Дзи-Цюан и за това започнал да ги побеждава. Попитали учителя за това и той им отговорил, че както обучава тях, така обучава и сина си на едни и същи форми и техники. Но имало една съществена подробност: Чън Джаокуй работел формите в по-ниска позиция и с 30-40 повторения всеки ден (дългата форма И-Лу се изиграва средно за около 15-20 минути). Освен това той практикувал с различни Тай-Дзи уреди (дълъг прът, копие, каменна топка и др.), плюс "бутащи ръце" и бойните приложения с многократни повторения. Нямало никаква тайна, просто неговата тренировка била по-концентрирана и с повече натоварвания, за това и резултатите не закъснели. Тайната тук е ПРАКТИКАТА! Учителят може да ви покаже формите и правилата; да обясни детайлите и да даде насока, но той не може да тренира вместо вас!...... ПЪТЯТ, ПОСОЧЕН С НАПЪТСТВИЕ, НЕ Е ИЗВЕЧНИЯ ПЪТ Това е първият стих на "Дао Дъ Дзин" ("Книга за Пътя и Постигането") написана от великия Боян (Лао Дзъ) в 6 в. пр. Хр. Колко прав е бил той; неговите мъдри слова винаги ще са актуални - преди, днес и утре. Напътствията, дори изречени от мъдрец нямат особена стойност за практикуващия Кунг-Фу, ако той не ги съпреживее и осмисли през личния си опит! И още едно последно напътствие (има противоречие, а): "Преодолявай трудното, докато е лесно. Осъществявай великото докато е дребно"! Кунг-Фу поговорката гласи: "Чуваш и забравяш, Гледаш и запомняш, Правиш и разбираш"! Нагоре София, 2010 г.
1 2 3 4 5 Категория: Общи статии \| Добавил: Доктора (08.02.2015)
Просмотров: 631 \| Рейтинг: 0.0/0